Троянски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
В началото на [[XIX век]] манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни - нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „[[Свети Никола (Троянски манастир)|Св. Николай Чудотворец]]", източно от манастира. Един от следващите игумени - Партений издигнал в [[1820]] година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. В 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия.
 
Съборната [[църква]] е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от село [[Пещера (Област Перник)|Пещера]]. Тя е осветена на [[6 август]] [[1835]] г. от Великотърновския митрополит [[Иларион Критски]] в името на "Успение„Успение Пресветая Богородици"Богородици“. През [[1847]]–[[1848]] г. тя е украсена със стенописи от прочутия [[Възраждане|възрожденски]] майстор - [[Захарий Зограф]] от Самоков, който оставя на северната вътрешна стена в църквата [[ктиторски]] портрети и своя [[автопортрет]], както и композицията [["Колело на живота"]] върху северната външна стена. В началото на [[ХХ век]] тя е прерисувана от казанлъшкия художник [[Петко Ганин]].Строителството се осъществило върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Затова в субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.
 
Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на [[майстор Иван]] / Йонко / Стойнов Камбуров от с. [[Млечево]] (1866 г.). Съборените ѝ части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени от дърво във възрожденски стил.