Разлика между версии на „Мексиканско-американска война“

редакция без резюме
м (Шаблон:Инфокутия Военен Конфликт → Шаблон:Военен конфликт)
|конфликт=
|картинка=Картинка:Mexico nebel.jpg
|описание=ВойскитеВойски на [[Съединени американски щати|САЩ]] превземат столицата [[Мексико Сити]].
|период=[[1846]] – [[1848]]
|място=[[Северна Америка]], [[Тихи океан]]
|командир1=[[Закари Тейлър]]<br/>[[Стивън У. Киърни]] <br/>[[Уинфилд Скот]]
|командир2=[[Антонио Лопес де Санта Ана]]<br/>[[Мариано Ариста]]<br/>[[Педро де Ампудия]]
|сила1=78&nbsp; 789
|сила2=18&nbsp;000–40&nbsp; 000 – 40 000
|жертви1=Загинали 1&nbsp;7331733<br/>Ранени 4&nbsp;1524152
|Общо загинали:
|жертви2=25&nbsp; 000 убити и ранени (по данни на мекс. правителство)
|}}
 
'''Мексиканско-американската война''' е военен конфликт между [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Мексико]], започнал през [[1846]] и завършил през [[1848]] година. В Мексико я наричат „Северноамериканската'''Северноамериканската интервенция“интервенция'''.
 
Войната е резултат от претенциите на Мексико към [[щат]]а [[Тексас]], след като САЩ присъединяват Тексас. Мексико отказват да признаят този щат и заявяват намерението си да си го върнат обратно, считайки го за своя законна [[провинция]].
Главните причини за [[война]]та са Тексаската революция, политическата нестабилност в Мексико и невъзможността на Мексико да управлява своите далечни провинции след [[Мексиканска война за независимост|Мексиканската война за независимост]]. Населението на Тексас приветства тази война. В Мексико приемат войната като битка за националната гордост.
 
Най-важните последствия от войната са, че Мексико отстъпва на САЩ почти половината от територията си и по-точно ''Горна Калифорния'' и ''Ню Мексико'', земите- земи на днешните щати - [[Калифорния]], [[Ню Мексико]], [[Аризона]], [[Невада]] и [[Юта]]. Американските политици провеждатводят няколко години спор за [[робство|робовладетелството]] в новите територии. Накрая решават с „[http://[en.wikipedia.org/wiki/Compromise_1850:Compromise Компромис1850|Компромиса от 1850 година]]“, само щатът ''Калифорния'' да бъде свободен от робовладелство.
 
== Предистория на войната ==
[[КартинкаФайл:Grand Tetons11.jpg|thumbмини|leftляво|150px|[[Скалистите планини]]]]
До Мексиканско-американската война земите на Горна Калифорния и Ню Мексико били добре познати на американските ловци и търговци, които обменяли кожи и други стоки. Всички тези [[територия|територии]] преди войната били [[суверенитет|суверенни]] територии на Мексико в продължение на 25 години, а преди това част от [[Испания|испанската]] [[колония]] [[Нова Испания]].
 
В годините след откупуването на [[Луизиана]] от Съединените щати, американските заселници започват да се придвижват на запад, все още част от испанските територии и част от територията на американското правителство. Когато Мексико получава контрола над тези територии, преселението на запад е преустановено. Новите заселници и Мексиканското правителство имат сложни отношения, най-вече поради факта, че Мексико е [[Католицизъм|католическа]] държава а преобладаващата част от преселниците са [[Протестантство|протестанти]]. Когато Мексико отменя робовладелството, множество [[емигрант]]и от САЩ отказват да приемат този закон. Преселниците започват да изказват недоволство от ограничителните политически и икономически решения на правителството на Мексико, което води до „Тексаската революция“.
 
Новото мексиканско правителство, обезкървенообезкръвено от „Мексиканската революция“, започва да се затруднява в управлението на разположените на стотици мили северни територии.
 
== Начало на военнитеВоенни действия ==
=== Престрелки ===
[[Картинка:Zachary Taylor.jpeg|thumb|150px|right|Генерал [[Закари Тейлър]]]][[Картинка:Mariano Arista 1847.jpg|thumb|150px|right|Генерал [[Мариано Ариста]]]]
[[Файл:Zachary Taylor.jpeg|мини|150px|Генерал Закари Тейлър]]
Мексико, което никога не признава Тексас, обявява река [[река Нуесес|Нуесес]], течаща на приблизително 150 мили на север от река [[Рио Гранде]], за граница между Тексас и Мексико. САЩ, опирайки се на „Веласкския договор“, определя за граница&nbsp;— река Рио Гранде.
[[Файл:Mariano Arista 1847.jpg|мини|150px|Генерал Мариано Ариста]]
Мексико, което никога не признава Тексас, обявява река [[река Нуесес|Нуесес]], течаща на приблизително 150 мили на север от река [[Рио Гранде]], за граница между Тексас и Мексико. САЩ, опирайки се на „Веласкския договор“, определя за граница&nbsp;— река Рио Гранде.
 
Мексико аргументира своята позиция с факта, че договорът е подписан под натиск от генерал [[Антонио Лопес де Санта Ана]] през 1836 година, когато се намира в плен на американските войски и затова не се смята за действителен. Освен това, според мексиканското правителство, Санта Ана няма пълномощия да води каквито и да е преговори и да подписва такъв договор (никога не е ратифициран от мексиканското правителство). През 1846 година, след присъединяването на Тексас към САЩ, президентът на САЩ [[Джеймс Полк]] изпраща войски под командването на генерал Закари Тейлър на река Рио Гранде да обезпечи границата.
Генерал Тейлър игнорира [[ултиматум]]а на мексиканското правителство да премести войските си на река Нуесес и започва да строи крепост, позната днес като [[Форт Браун]], на брега на река Рио Гранде, срещу мексиканския град [[Метаморос]], оставяйки след завършването му [[гарнизон]]. Мексиканската армия, под командването на генерал [[Мариано Ариста]], започва да се готви за война.
 
На [[24 април]] [[1846]] година двехилядна2000-на мексиканска конница атакува американски патрул с численост 63 човека на север от Рио Гранде, убивайки 11 от тях. Оцелелите се връщат във Форт Браун.
 
На [[3 май]] мексиканската артилерия в Метаморос открива огън срещу Форт Браун, който отвръща на огъня. Обстрелът продължава пет дни и продължава докато мексиканските войски обкръжават крепостта.
 
На [[8 май]] на помощ пристига генерал [[Закари Тейлър]] с 2&nbsp;4002400 войници. Генерал Мариано Ариста го пресреща с 3&nbsp;4003400 войнивоини при [[Пало Алто]] и започват битка. Американците започват битката с нов метод при артилерийския обстрел, наречен „Летяща артилерия“ — леки оръдия на конен впряг, обслужвани от конници. Това има поразяващ ефект върху мексиканската армия, която, деморализирана, се оттегля. На следващия ден започва жестока битка, в която американската кавалерия пленява мексиканската артилерия, обръщайки мексиканците в бягство. Генерал Ариста не успява да обедини отново своите войски и отстъпва, изоставяйки [[обоз]]а и [[артилерия]]та.
 
=== Обявяване ===
== Обявяването на войната ==
[[КартинкаФайл:John E. Wool.jpg|thumbмини|150px|right|Генерал [[Джон Е. Уул]]]]
[[КартинкаФайл:Stephen W. Kearny.jpg|thumbмини|150px|right|Бригаден генерал [[Стивън У. Киърни]]]]
В съобщение от [[11 май]] [[1846]] година, [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] на [[Съединени американски щати|САЩ]] заявява: „Мексико нахлу на наша територия, проливайки американска кръв, на американска земя“.
 
Обединено заседание на Конгреса, представляващо мнозинство одобрява обявяването на война на Мексико. [[Демократическа партия на САЩ|Демократите]] единодушно подкрепят войната. 67 члена на партията на [[Виги]]те гласуват против. Въпреки нежеланието на част от членовете на конгреса, САЩ обявяват война на Мексико на [[13 май]] [[1846]] година. От своя страна Мексико обявява война на САЩ на [[23 май]] с.г.
[[КартинкаФайл:Ustroopsmarchonmonterrey.jpg|thumbмини|300px|leftляво|„Американските войски маршируват към град Монтерей“, худ. Карл Небел, [[1851]] г.]]
 
Партията на Вигите, както от северните, така и в южните щати, е против войната. [[Ейбрахам Линкълн]] оспорва основанията за обявяване на война. В реч, лидерът на Вигите - [[Робърт Тумбс]], от щат [[Джорджия]], заявява: „''Тази война е необяснима. Ние обвиняваме президента Джеймс К. Полк в разпалването на войната. Небесата знаят, че ние имаме достатъчно земя.''“ [Beveridge, 1:417]
 
След обявяването на военните действия, армията на [[Съединени американски щати|САЩ]] навлиза на Мексиканска територия в две основни направления. Военното министерство изпраща американската [[кавалерия]] под командването на генерал [[Стивън У. Киърни]], да завладее Западно Мексико от [[Форт Ливенуорт]]. Други две големи военни части, под командването на генерал [[Джон Е. Уул]], са изпратени да завземат територия, колкото може по&#768; на юг от град [[Монтерей]].
 
== Войната в= Калифорния ===
[[КартинкаФайл:Siege of Puebla 1847.jpg|thumbмини|300px|right|„Обсадата на Пуебла“, худ. Т. Шанън, 1850]]
По товаонова време, северните райони на Мексико са много слабо заселени (Горна Калифорния и Ню Мексико), колониите са малки и разположени на големи разстояния една от друга. Жителите са предимно [[Индианци|индианци]], испански наследници и американци, като числеността на коренното индианско население е била много по-голяма.
 
На 14 юни, 30 американски заселници в [[Сонома (град)|Сонома]] арестуват и задържат под стража подполковник [[Мариано Гуаделупе Валехо]] и провъзгласяват независимостта на [[Калифорния]]. Влиянието на тази кратковременна „република“ никога обаче не напуска пределите на Сонома. Капитанът от американската армия Джон Фремонт пристига в Сонома за така нареченото „Въстание на мечият флаг“, на 25 юни и води подкрепление за групата метежници. По-късно тази група се разширява многократно, образувайки „Калифорнийския батальон“.
На 13 август американските военноморски сили нападат [[Лос Анджелис]] и го превземат без никаква съпротива. Жестокото отношение на действащият военачалник на Лос Анджелис, [[капитан]] [[Арчибалд Гилеспи]], стават причина мексиканското население да вдигне въстание под ръководството на легендарния мексикански патриот [[Хосе Мария Флорес]]. Неголемият, но деспотичен гарнизон бил изгонен от града на 23 септември, а комендант Гилеспи бил пощаден от въстаниците, сключвайки примирие при условие, че незабавно ще напусне пределите на Калифорния.
 
[[КартинкаФайл:John D. Sloat.jpg|thumb|150px|right|Комодор [[Джон Д. Слоут]]]]
Комодор [[Робърт Стоктън]] пренасочва военни части да потуши въстанието, начело с капитан Уилям Мервин. Начело на 350 души, капитан Марвин бързо достига до [[Лос Анджелис]] на 7 октомври 1846 година. Виждайки войските, капитан Гилеспи нарушава примирието и се присъединява към тях в желанието си бързо да се покрие с воинска слава. В битката при „Ранчото Домингес“, въодушевените калифорнийци под ръководството на Хосе Антонио Карильо посрещат войските с огън от едно единствено оръдие, чийто точен обстрел всява ужас сред частите на Марвин, карайки ги да отстъпят на техния кораб „Савана“. В битката загиват 14 моряци, а калифорнийците не дават нито еднаникаква жертва.
 
По това време генерал [[Стивън Кирни]] и ръководената от него Западна армия (около 1700 американски войници) пристигат в [[Санта Фе (Ню Мексико)|Санта Фе]] в [[Ню Мексико]] и превземат града. Със значително по-малко войници (300 драгуни), Кирни продължава своя поход към Калифорния, по долината на река [[Гила]] и след това през пустинята. В резултат на това му остават по малко от половината войници. Генерал Кирни получава известие, че Андрес Пико и неговите въстаници от Южна Калифорния са наблизо. На разсъмване на 6 декември 1846 в местността Сан Паскуал (недалеч от днешния град [[Ескондидо]], [[Калифорния]]), войската на Кирни, попълнена с части от гарнизона на Гилеспи, влиза в схватка със значително по-малобройните калифорнийци. Калифорнийците, които се славели като великолепни [[езда]]чи, използвайки [[ласо|ласа]] сваляли от конете войниците и ги влачели до [[смърт]] из каменистия терен. Арчибалд Гилеспи е ранен на няколко места, същото се случва и на генерал Кирни, който по-късно умира от раните си. След тази [[битка]], американците окончателно се отказват да завземат Калифорния.
При пристигането си в Южна Калифорния, Стоктън се съединява с морските попълнения и печели две неголеми битки, вследствие на което получава контрола над [[Сан Диего]] и [[Лос Анджелис]]. С „Договора Кахуенга“, подписан на [[13 януари]] [[1847]] година от [[Джон Чарлз Фермонт]] и [[Андреас Пико]], конфликтът на територията на Калифорния бил прекратен.
 
=== Военните действия в северозападноСеверозападно Мексико ===
[[КартинкаФайл:Santaanna1.JPG|thumbмини|150px|right|[[Антонио Лопес де Санта Ана]]]]
Поражението при Пало Алто и Рекаса де ла Палма водят до безпорядък в Мексико, който [[Антонио Лопес де Санта Ана]] използва за възраждане на политическата си кариера и за връщането си от самоизгнание на остров [[Куба]]. Той обещава на американското правителство, ако бъде пропуснат през блокадата на Мексико, да договори край на войната и да предостави на САЩ териториите на [[Ню Мексико]] и [[Калифорния]]. Американците се съгласяват, но с пристигането си в [[Мексико сити]], Санта Ана се отмята от думата си и предлага на правителството военните си умения като военачалник. Назначен като генерал в Мексиканската армия, Санта Ана още веднъж се отмята от думата си, този път към собственото си правителство и извършвайки [[преврат]], завземайки и президентският стол.
 
Американските войски, водени от генерал [[Закари Тейлър]], пресичат река Рио Гранде, въпреки трудностите с речния транспорт и обсаждат Монтерей. Започва тежка и кръвопролитна битка за превземането на града, в която и двете страни губят много войници. Американската [[лека кавалерия]] се оказва неефективна срещу каменните укрепления на града, защитаван от мексиканската армия, водена от генерал [[Педро де Ампудия]], и батальона „Свети Патрик“, съставен предимно от ирландци-католици, дезертирали от американската армия и преминали на страната на мексиканците.
 
[[КартинкаФайл:Battle of Buena Vista Nebel.jpg|thumbмини|300px|right|„Битката при Буена Виста“]]
Повратна точка в битката се оказва завземането на четирите хълма на запад от града, от [[тексаски рейнджър|тексаските рейнжъри]]. Те разполагат там тежки оръдия, с които подлагат града на тежък обстрел. Американците започват [[щурм]], в който се води битка за всяка къща и улица на Монтерей. Напредвайки, американците обсаждат войските на Ампудия в самия център на града, където го принуждават да започне преговори. Първоначално Закари Тейлър приема да позволи на мексиканците да евакуират силите си от града, след което без повече жертви да го превземе. Под натиска на [[Джордж Вашингтон|Вашингтон]], обаче той се отмята от думата си и превзема и Монтерей, и разположения на юг от него град [[Салтильо]]. Санта Ана подвежда под отговорност Педро де Ампудия за загубата на Монтерей и Салтильо и го понижава в длъжност, изпращайки го за командир на малка артилерийска [[батарея]].
 
[[КартинкаФайл:Battle of Buena Vista.jpg|thumbмини|300px|right|„Битката при Буена Виста“, худ. У. Пауъл]]
На [[22 февруари]] 1847 година Санта Ана лично поема на север, начело на 20&nbsp; 000 д. армия, за да срази Тейлър. Американската армия се окопава в [[хълм]]овете на местността [[Буена Виста]] с 4&nbsp;600 войни. Санта Ана довежда до бойното поле армията си, която по пътя намалява с цели 5&nbsp;0005000 души, поради множеството дезертирали мексиканци. Още в нощта на пристигането си, Санта Ана предлага на Тейлър да се предаде, но получава отказ.
 
На следващото утро той атакува американските позиции по [[фланг]]а, изпращайки своята кавалерия и част от пехотата на една от височините, откъдето по склона да атакува долината на [[Буена Виста]] и да завземат главния път. Започва яростно сражение, в което американците са почти разбити, но са спасени от точния артилерийски огън на капитан [[Бракстон Брег]] и конните Мисисипски стрелци на [[Джефърсън Дейвис]]. Понасяйки неочаквано поражение, Санта Ана отстъпва през нощта и оставя Северно Мексико в ръцете на Тейлър. По-късно [[Закари Тейлър]] използва славата от победата при Буена Виста, като ход в успешната си президентска кампания през 1848 година.
 
=== КампаниятаКампания Скот ===
По това време, вместо да усили армията на Тейлър, президентът Полк изпраща по море втора армия под командването на генерал [[Уинфилд Скот]], която да навлезе при пристанището [[Веракруз]] и да настъпи към главните райони на Мексико.
 
Скот провежда първия в историята на [[Съединени американски щати|САЩ]] мащабен [[десант]], при подготовката на [[Обсада на Веракруз|обсадата на Веракруз]]. Войските, наброяващи 12&nbsp; 000 бойци и доброволци, успешно дебаркират в района на града. ГрадътТой e защитаван от 3&nbsp;0003000 човека, командвани от генерал Хуан Моралес. Военните действия започват с тежък [[обстрел]] на града и стените му от миномети и морски оръдия. Защитниците отговарят доколкото им позволявали силите и оскъдната артилерия, с която разполагали. В резултат на тежкия обстрел, градът пада след 12 -дневна обсада.
 
[[КартинкаФайл:Battle of Contreras 1847.jpg|thumbмини|300px|right|„Битката при Контрерас 1847“ — худ. [[Карл Небел]], [[1851]] годинаг.]]
След превземането на града, Скот се отправя с 8500 бойци, на запад към [[Мексико сити]]. В същото време Санта Ана установява отбранителни позиции в [[каньон]] около главния път към столицата, окопавайки 12&nbsp; 000 д. армия и артилерия, очаквайки настъплението на Скот. Скот изпраща напред 2&nbsp;6002600 [[драгун]]и, принуждавайки мексиканската артилерия да открие огън преждевременно. Вместо да продължи по главния път, Скот изпраща останалите войски да заобиколят от север, разполагайки своята артилерия на стратегически височини и обграждайки мексиканците с [[фланг]]а. Изненадана от атаката, мексиканската армия е разбита, губейки 1000 загинали и повече от 3&nbsp;0003000 пленени бойци.
 
През май Скот достига град [[Пуебла]], по товаонова време втори най-голямпо население в Мексико. Тъй като голяма част от жителите на града и неговите защитници, таелитаят ненавист към Санта Ана, градаградът се предава без бой на [[15 май]].
 
Пътят към Мексико сити е открит след Битката при Чапултепек, след която столицата е превзета.
 
=== Край на войната ===
[[Договор от ГвадалупаГуадалупе Идалго|Договорът от ГвадалупаГуадалупе Идалго]], подписан на [[2 февруари]] [[1848]] г., слага край на войната и дава на САЩ неоспорим контрол над [[Тексас]], а също така и над [[Калифорния]], [[Невада]], [[Юта]] и части от [[Колорадо]], [[Аризона]], [[Ню Мексико]] и [[Уайоминг]]. В замяна Мексико получава 18 млн. 250 хил. долара, което е еквивалентно на 627 млн. 500 хил. долара по осреднен курс от 2000 г. Точка X от договора била зачеркната, когато договорът бил ратифициран от [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]]. Тази точка гарантира, че САЩ ще признаят мексиканските и испански земевладелци и че мексиканците, живеещи на завзетите територии, ще получат равни права с американското население.
 
== Източници ==
* Polk, James. ''Polk: The Diary of a President, 1845—18491845-1849, Covering the Mexican War, the Acquisition of Oregon, and the Conquest of California and the Southwest.'' edited by Allan Nevins (1929)
* [http://www.gutenberg.net/etext/4367 ''Personal Memoirs of Ulysses S. Grant''] from [[Project Gutenberg]]
* Bauer K. Jack. ''The Mexican War, 1846—18481846-1848''. Macmillan, 1974.
* Crawford, Mark; Heidler, Jeanne T.; Heidler, David Stephen, eds. ''Encyclopedia of the Mexican-American War'' (1999) (ISBN 157607059X)
* De Voto, Bernard, ''Year of Decision 1846'' (1942)
* Mayers, David; Fernández Bravo, Sergio A., «La Guerra Con Mexico Y Los Disidentes Estadunidenses, 1846—18481846-1848» [The War with Mexico and US Dissenters, 1846-48]. ''Secuencia'' [Mexico] 2004 (59): 32-70. Issn: 0186-0348
* Meed, Douglas. ''The Mexican War, 1846—18481846-1848'' (2003). A short survey.
* Rodríguez Díaz, María Del Rosario. «Mexico’s Vision of Manifest Destiny During the 1847 War» ''Journal of Popular Culture'' 2001 35(2): 41-50. Issn: 0022-3840
* Smith, Justin Harvey. ''The War with Mexico.'' 2 vol (1919). Pulitzer Prize winner.
* Winders, Richard Price. ''Mr. Polk’s Army'' Texas A&M Press (College Station, 1997)
 
=== Политическа и дипломатическа литература ===
* Albert J. Beveridge; ''Abraham Lincoln, 1809—18581809-1858''. Volume: 1. 1928.
* Brack, Gene M. ''Mexico Views Manifest Destiny, 1821—18461821-1846: An Essay on the Origins of the Mexican War'' (1975).
* Fowler, Will. ''Tornel and Santa Anna: The Writer and the Caudillo, Mexico, 1795—18531795-1853'' (2000)
* Gleijeses, Piero. «A Brush with Mexico» ''Diplomatic History'' 2005 29(2): 223—254223-254. Issn: 0145-2096 debates in Washington before war
* Graebner, Norman A. ''Empire on the Pacific: A Study in American Continental Expansion''. New York: Ronald Press, 1955.
* Graebner, Norman A. «Lessons of the Mexican War.» ''Pacific Historical Review'' 47 (1978): 325-42.
* Robinson, Cecil, ''The View From Chapultepec: Mexican Writers on the Mexican-American War,'' University of Arizona Press (Tucson, 1989)
* Ruiz, Ramon Eduardo. ''Triumph and Tragedy: A History of the Mexican People'', Norton 1992
* Schroeder John H. ''Mr. Polk’s War: American Opposition and Dissent, 1846—18481846-1848.'' University of Wisconsin Press, 1973.
* Sellers Charles G. ''James K. Polk: Continentalist, 1843—18461843-1846'' Princeton University Press, 1966.
* Smith, Justin Harvey. ''The War with Mexico.'' 2 vol (1919). Pulitzer Prize winner.
* Weinberg Albert K. ''Manifest Destiny: A Study of Nationalist Expansionism in American History'' Johns Hopkins University Press, 1935.