Обикновен розмарин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
синтактична грешка
Ред 42:
В Османската империя, сред българското и славянско население розмаринът се е използвал като основна билка в специална билкова смес, наричана от българските знахари с името ''[[гюлбул]]'' и ''[[гюлбул]] бюлюк''. Етимологията на името идва от турската дума гюл, означаваща ''роза'' и бюлюк, със значение на многообразие, разнообразие. Впоследствие тази смеска от билки, започва да се използват и в българската кухня. В турската кухня също е съществувала подобна смеска от подправки, наричана по същия начин, но тя е била със съвсем различни вкусови и ароматни качества.
 
След Освобождението на България от Османското владичество, тази подправка умишлено е била отричана и неглижирана заради турското си име, и приемането ѝ, като турска. В ТуцияТурция пък, турския аналог е смятан за българска подправка и по аналогични причини е спряла неговата употреба.
 
В съвременните кухни тази смеска е непозната под това име, но използването на комбинации от подправки, които са били в основата на гюлбул е популярно и досега в кухните на Южните републики от бившия Съветски съюз, както и в Турция и Кипър (в турскоезичната част на страната).