Васил Митаков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25:
'''Васил Николов Митаков''' е [[България|български]] [[юрист]] и [[политик]], [[министър на правосъдието]] в четвъртото правителство на [[Георги Кьосеиванов]] и в първото правителство на [[Богдан Филов]] ([[1939]]-[[1942]]). Осъден на смърт от действалия в противоречие с [[Търновската конституция]] т.нар. [[Народен съд]] и екзекутиран на [[1 февруари]] [[1945]] г.
 
== Биография ==
Васил Митаков е роден в [[Долно Камарци]]. Той участва в [[Балкански войни|Балканските войни]] като запасен подпоручик, след което завършва [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Бил е адвокат и съдия в Пловдив, Созопол и София. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] е военен съдия и прокурор. След войната става съдия във [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]]. Член е на [[Трети държавен съд|Третия държавен съд]], началник на Гражданското отделение ([[1923]]-[[1925]]) и Кодификационната комисия ([[1931]]-[[1935]]) към министерството на правосъдието. От 1939 до 1942 е министър на правосъдието.
Според самия Васил Митаков той е роден в [[Долно Камарци]] на 10 юли 1880 или на 16 юли 1881 г. В подкрепа на първата година е негово махленско свидетелство, а в подкрепа на второто е бележки в библията на баща му<ref>Митаков, В., Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, Изд. Труд, 2001, с. 10</ref>. Има по-голям брат и по-малка сестра Зорка. Баща му е разведен с майка му и живее в София, докато Митаков е с майка си в къщата на дядо му по бащина линия. През 1890 г. завършва основното си образование и се установява в София, където продължава да учи в Първа мъжка гимназия. Там негови учители са [[Херман Шкорпил]], [[Анастас Иширков]], който тогава е учител по рисуване. След завършването на гимназията постъпва в [[Софийски университет|Софийския университет]] да учи право. Там негови преподаватели са били [[Владимир Моллов]], [[Йосиф Фаденхехт]], [[Георги Данаилов (икономист)|Георги Данаилов]] и други<ref>Митаков, В., Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, Изд. Труд, 2001, с. 19</ref>. След като завършва изкарва задължителната си военна служба става адвокат в Новоселци. По-късно се премества в Созопол като съдия.
 
Васил Митаков е роден в [[Долно Камарци]]. Той участва в [[Балкански войни|Балканските войни]] като запасен подпоручик, след което завършва [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Бил е адвокат и съдия в Пловдив, Созопол и София. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] е военен съдия и прокурор. След войната става съдия във [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]]. Член е на [[Трети държавен съд|Третия държавен съд]], началник на Гражданското отделение ([[1923]]-[[1925]]) и Кодификационната комисия ([[1931]]-[[1935]]) към министерството на правосъдието. От 1939 до 1942 е министър на правосъдието.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от [[1944]] Васил Митаков е сред осъдените на [[смъртна присъда|смърт]] от т.нар. [[Народен съд]]. Той е екзекутиран на [[1 февруари]] [[1945]]. През [[1996]] присъдата е отменена с [[Решение №172 на Върховния съд]]. През 2001 г. посмъртно е издаден неговия дневник „Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов“.
Line 34 ⟶ 37:
 
== Източници ==
<references />
* {{ташев}}