Райно Попович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
още малко текст и биоданни
м букви
Ред 11:
'''Райно Попович''' (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от [[Възраждане]]то, един от реформаторите на [[България|българското]] [[училище]]. През 1812 г. открива в град [[Котел]] първото елино-българско училище. Освен в Котел е учителствал и в [[Жеравна]], [[Карлово]] и [[Пловдив]]. Ученици на Попович са [[Георги Сава Раковски]], [[Петър Берон]], [[Гаврил Кръстевич]], [[Евлоги Георгиев]] и др.
 
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от [[Васил Априлов]] и [[НиклойНиколай Стефанов Палаузов|Николай Палаузов]]. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на [[гръцки език]], е нужно първо усвояване на родния [[български език|български]]. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.
 
Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на [[Езоп]] и нравоучителния сборник ''“Христоития или благонравие”'', която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като [[Аристотел]], [[Платон]], [[Омир]], [[Питагор]].