Рис: Разлика между версии

Рисът е животно, митологизирано от много народи. [[Древна Гърция|Древните гърци]] се възхищавали на острото [[зрение]] на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои [[Западни славяни|западнославянски народи]] описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всяват респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г.<ref name="catsg">{{икона|en}} [http://www.catsg.org/balkanlynx/02_status/2_1_situation-countries/other-countries/Pdfs/Zlatanova_et_al_2001_Lynx_in_Bulgaria.pdf Д.Златанова, П.Цветков, Е.Цингарска-Седефчева, ''The lynx in Bulgaria: present conservation status and future prospects''] (Достъп от 24.07.2010)</ref> Дълго преди това обаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък.<ref>[[Димитър Маринов|Маринов, Димитър]]. ''Народна вяра и религиозни народни обичаи''. София, Второ фототипно издание, стр. 137 - – 138.</ref> След края на [[Втората световна война]] рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в ''[[Червена книга на България|Червената книга на България]]'' (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини.

Евроазиатският рис е най-едрият представител от род [[Рисове]]. Дължината на тялото му е от 70 до 130&nbsp;cm, височината при холката до 65- – 70&nbsp;cm. Тежи между 12 и 35&nbsp;kg<ref>Eurasian Lynx Online Information System for Europe. [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/speciesinf/description/description.htm Description and morphology] (достъп от 10.10.2010)</ref>, като някои сибирски екземпляри достигат до 38 kg<ref>Eurasian lynx - – Lynx lynx. [http://www.largeherbivore.org/eurasian-lynx/ Species Information] (посетен на 08.05.2011)</ref> и дори до 45 kg.<ref>Big Cats - – Fearsome lynx. [http://books.google.bg/books?id=ITbItM_5SVkC&pg=PT27&lpg=PT27&dq=fearsome+lynx&source=bl&ots=Jcr4WRJg-2&sig=DAP6tXoASKeLSFYxVwtpcR98Y3M&hl=bg&sa=X&ei=77OwUMK7FYTcsgaV6oDYAQ&redir_esc=y/ Vital statistics] (посетен на 24.11.2012)</ref> Обикновено по-едрото и масивно тяло при мъжките е характерен белег за [[полов диморфизъм]]. Въпреки това обаче представителите на двата пола от Карпатския подвид са приблизително еднакви.<ref name=kora.ch/> Рисът има силно тяло и високи здрави [[крак]]а покрити с гъста козина наподобяваща снегоходки. Козина расте дори между [[пръст]]ите на лапите.<ref name=moscowzoo/> Предните крайници са малко по-къси от задните.<ref name="sakhalinzoo">{{икона|ru}} [http://sakhalinzoo.ru/animal/35 Сахалинский зооботаничский парк, Рысь обыкновенная и рысь сибирская (''Lynx Lynx'' Linnaeus, ''Felis lynx wardi'')] (Достъп от 20.07.2010)</ref> [[Нокът|Ноктите]] са остри, силни, и закривени, представляват перфектен инструмент за залавяне на плячка. Те се прибират над възглавничките на пръстите и по този начин не оставят следа в отпечатъка на лапата.<ref name="kora.ch">{{икона|en}} [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html Eurasian Lynx Online Information System for Europe, Description and morphology] (Достъп от 11.08.2010)</ref> [[Уши]]те са триъгълни, на върха завършват с дълги черни [[косъм|косми]] наподобяващи четчици, а отстрани на главата има изразени бакенбарди, които при възрастните мъжки са по-добре изразени.<ref name="redbook">{{икона|ru}} [http://redbook.minpriroda.by/animalsinfo.html?id=14 ''Красная книга Республики Беларусь, Рысь обыкновенная''] (Достъп от 20.07.2010)</ref> [[Глава]]та е кръгла, поставена на къса шия, на външен вид наподобява тази на [[каракал]]а, но муцуната е по-къса.<ref name="sevin">{{икона|ru}} [http://www.sevin.ru/vertebrates/index.html?Mammals/256.html ''Lynx lynx'' Linnaeus, 1758 - – Рысь обыкновенная]</ref> Лицевата част на [[череп]]а е сравнително къса с масивна [[долна челюст]].

Има сравнително къса (20&nbsp;-&nbsp;31 cm<ref name=urbawebsite/><ref name=survinat/>) [[опашка]], която завършва с черен връх. Окраската варира от жълтобелезникава до ръждивочервена.<ref name="markov">[[Георги Марков (зоолог)|Марков, Георги]]. 1988. ''Бозайници''. Наука и изкуство, София, второ издание, стр. 197 — – 198</ref> Лятната козина е относително къса, рижава до кафеникава на цвят. Представителите живеещи в южните части на ареала имат по-тъмна козина, по-къси крака и по-тънки лапи.<ref name="animalzone">{{икона|ru}} [http://animalzone.ru/articles/261/ Animalzone, ''Рысь обыкновенная'']</ref> Зимната козина е по-гъста и варира от сива до сребристо-сиво-кафява. По [[корем]]а, шията и брадичката козината е бяла по всяко време на годината. [[Кожа]]та по предната част на тялото и краката има множество кръгли черни петна.<ref name=redbook/> Броят и разпределението им по тялото е силно променлив. Петната варират по големина, форма и интензивност на оцветяване. Могат да бъдат кръгли, розетковидни, много бледи, в редки случаи дори липсват.<ref name=kora.ch/> Някои животни притежават тъмно кафява лента, която започва от [[чело]]то и минава назад към гърба. В много случаи се наблюдава тенденция за увеличаване на петната и проявата на по-наситен черен цвят при южните представители на вида.<ref name=WCoW>{{икона|en}} {{cite book|author=Sunquist, Mel|author2=Sunquist, Fiona|year=2002|title= ''Wild cats of the World'' |publisher=University of Chicago Press |location= Chicago |pages= 164- – 176|isbn=}}</ref>

| 1 = &nbsp;''[[Lynx pardinus]]'' - – Иберийски рис

| 1 = &nbsp;''[[Lynx rufus]]'' - – Червен рис

| 1 = &nbsp;'''''Lynx lynx''''' - – '''Евроазиатски рис'''

| 2 = &nbsp;''[[Lynx canadensis]]'' - – Канадски рис

Пълната класификация на подвидовете на риса все още не е напълно изяснена и продължава да се обсъжда. Известни са следните подвидове:<ref>{{икона|en}} [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html ELOIS - – Eurasian Lynx Online Information System](Достъп от 20.07.2010)</ref>

В европейските страни най-многочислен е рисът в страните от [[Скандинавския полуостров]] и [[Прибалтика]], следван от района на Карпатите, [[Алпи]]те, [[Далмация]] и накрая Балканите. В останалите части на континента рисът е изчезнал в резултат на избиването му от хората или се среща рядко с нестабилни популации. В района на [[Пиренеи]]те в миналото ареалът се е застъпвал с този на иберийския рис. Във [[Великобритания]] рисът е изчезнал преди около 4 хил. години,<ref>{{икона|en}} ''The bone-man's legacy''. ''New Scientist'', 11 август 2007, стр. 48- – 49</ref> а в [[Белгия]] и [[Холандия]] през [[Средновековието]].<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Eurasian Lynx Online Information System for Europe | url = http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/introduction/introduction_info/introduction_info_main.htm | title = ELOIS - – Introduction | date = no date | accessdate = May 28, 2007}}</ref> В [[Германия]] последният рис е забелязан през 1850 г., във [[Франция]] през 1900 г., а в [[Швейцария]] през 1915 г. В [[Италия]] видът изчезва в началото на двадесети век, но малка популация успява да се запази и до днес в централната част на страната. Тук на остров Сардиния изчезва и един от съвременните подвидове на вида.<ref name=iucn/>

В Прибалтика най-многочислен е видът в [[Естония]]. През 2001 г. наброява около 900 индивида.<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Eurasian Lynx Online Information System for Europe | url = http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/estonia/survey.htm | title = Estonia - – 3. Size & trend | accessdate = 2007-05-28}}</ref> През 2005 г. рисовете в [[Латвия]] наброяват 700, разпространени в [[Курландия]] и [[Видземе]].<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Eurasian Lynx Online Information System for Europe | url = http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/latvia/survey.htm | title = Latvia. | accessdate = 2008-01-22}}</ref> В Полша през 2005&nbsp;—&nbsp;2006 г. популацията на риса била малко над 100 индивида.<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = The Mammal Research Institute of the Polish Academy of Sciences | title = ''Wolf and lynx census'' | date = 2008-01-24 | url = http://www.zbs.bialowieza.pl/?en | accessdate = February 13, 2009 }}</ref>

В района на Карпатите [[Румъния]] е страната с най-голяма численост на риса. Тя се доближава до тази на Финландия.<ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Coordinated research projects for the conservation and management of carnivores in Switzerland KORA | url = http://www.lcie.org/Docs/LCIE%20IUCN/Arx%20KORA%20ELOIS.pdf | title = ''Status and conservation of the Eurasian lynx (Lynx lynx) in Europe in 2001'' | accessdate = 2009-03-07 }}</ref> В [[Словакия]] се среща основно в националните паркове на страната на надморска височина 800&nbsp;—&nbsp;1000&nbsp;m.<ref>{{cite web | publisher = State Nature Conservancy SR | url = http://www.sopsr.sk/natura/index1.php?p=4&lang=en&sec=7&druh=11 | title = Natura 2000 Sites - – Rys ostrovid | date = no date| language = Slovak | accessdate = 2007-05-28}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Eurasian Lynx Online Information System for Europe | url = http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/countries/slovakia/survey.htm | title = Slovakia (SK) | date = no date | accessdate = 2007-05-28}}</ref> В [[Чехия]] видът почти изчезва, но благодарение на интродукция от Словакия днес наброява около 65 до 105 индивида.

Рисовете в района на [[Юлийски Алпи|Юлийските Алпи]] и [[Динарски планини|Динарските планини]] наброяват около 130&nbsp;—&nbsp;200 представители.<ref name=lcie>{{икона|en}} {{cite web | publisher = Large Carnivore Initiative for Europe | url = http://www.lcie.org/lcie_lc_lynx.htm | title = ''Large Carnivore Initiative for Europe Species fact sheet - – Lynx lynx'' | date = no date | accessdate = May 28, 2007}}</ref><ref name="plitvice">{{cite web | publisher = Plitvice Lakes National Park World of Animals | url = http://www.np-plitvicka-jezera.hr/en/index.php?option=com_content&view=article&id=36&Itemid=51 |title= World of Animals at Plitvice Lakes | accessdate = 7 септември 2010}}</ref> Видът е бил на границата на изчезването, но благодарение на интродукция през 1973 г. от Словакия числеността му се запазва и остава сравнително стабилна. Днес рисовете в [[Словения]] наброяват около 40, в [[Хърватия]] 40&nbsp;-&nbsp;60, а в [[Босна и Херцеговина]] повече от 50.

Сигурни сведения за съществуването на риса по българските земи са открити при археологически разкопки на древни поселения. [[Кост]]и от рис са открити в пласт датиран от ранен [[плейстоцен]] в палеонтологичното находище [[Козарника]] до [[Белоградчик]].<ref name="belogradchik">[http://www.belogradchik.org/bg/history/41-belhistory/86-cave-kozarnika.html Разкопки на палеолитното находище Козарника, Белоградчишко](Достъп от 08.08.2010)</ref> При проведени през 1915 г. разкопки на Деневата могила край шуменското село [[Салманово]] е открита лява половина от [[долна челюст]] на рис.<ref name="archaeology">[http://archaeology-knigi.com/156 ''Праисторията в България'']</ref><ref>{{икона|ru}} [[Рафаил Попов (археолог)|Р. Попов]], ''Предысторическая Денева Могила при селе Салманова''. Известия на Болгарского Археологич. Дружество, т. IV, cjp 148- – 275, 1914; Коджа-Дерманската Могила при г. Шумен, 1916—19181916 – 1918.</ref>

През 1980-те години видът е реинтродуциран в сръбската част на Западна Стара планина, където има стабилна популация. В началото на 21 век в района на [[Берковица]] са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със [[Сърбия]]. Съществува опасност повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх [[Ком]].<ref>{{cite web | last = Енчев | first = Милен | year = 2006 | url = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2492&sectionid=5&id=0001401 | title = ''Екодилемата - – Формула 1 или „Натура 2000“'' | work = в. Сега | accessdate = 3 февруари | accessyear = 2007}}</ref>

Приема се, че в Европа (без Русия) популацията на евроазиатския рис наброява около 8000 индивида, а територията която обитава е изключително фрагментирана. Най-добро е състоянието в Скандинавия и Прибалтика. В Русия популацията наброява около 30- – 35 хил. риса, а в Монголия 10 хил. Макар, че територията, която населява в Китай е голяма статутът на риса е слабо проучен, а правителството счита, че броят на котките ще намалее. При проучване на популацията на риса в 37 държави 30% от тях считат, че броя на рисовете ще намалее, 35% приемат популациите за стабилни, 14% са със стабилни популации с тенденция за леко увеличаване, в 16% броя на риса нараства, а 8% състоянието е неизвестно.<ref name=iucn/>

На рисът е отделено място и в [[нумизматика]]та. Той бива изобразяван на обратната страна на юбилейни монети с малък тираж с ценна нумизматична стойност.<ref>{{икона|ru}} [http://numizmat.com.ua/catalog/coins/?188 Numizmat, Рысь обыкновенная] (Достъп от 20.07.2010)</ref> През 1990 г. като част от серия ''„Застрашени животни“'' [[БНБ]] пуска монета с номинал от 25&nbsp;лв с изображение на два риса.<ref name="bulgariancoins">[http://www.bulgariancoins.com/bg/infoCoin.php?id=1947 1990 "Рис"„Рис“ 925 Сребърна монета • Застрашени Диви Животни] (Достъп от 08.08.2010)</ref> Рисът в Македония се счита за национален символ на страната.<ref>{{икона|en}} [http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2006/11/04/AR2006110400503.html ''Macedonia Wildcats Fight for Survival''], by Konstantin Testorides, ''Associated Press''; in ''The Washington Post'', 4 November 2006. Посетен на 15 септември 2010.</ref> Изобразен е на монетите от 5 [[денар]]а в обращение от 1993 г.<ref>{{икона|en}} [http://www.nbrm.gov.mk National Bank of the Republic of Macedonia]. Macedonian currency: [http://www.nbrm.gov.mk/default-en.asp?ItemID=1B8768ACE0FF3D48AB35EDF312190262 Coins in circulation]. Посетен на 15 септември 2010.</ref>

Едно от 88-те съзвездия е [[Рис (съзвездие)|Рис]]. Обосновката на [[Ян Хевелий]] за избора на това име се дължи на факта, че звездите от съзвездието са много слаби. Било необходимо човек да има зрение като на рис, за да ги види.<ref name="bgastronomy">[http://www.bgastronomy.com/index.php?id=349&cat=10 Астрономически речник - – съзвездието Рис](Достъп от 08.08.2010)</ref><ref name="markishki">[http://markishki.hit.bg/karti/Narodni.htm Съзвездията - – кратка история](Достъп от 08.08.2010)</ref>