Разлика между версии на „Новогодишен концерт на Виенската филхармония“

редакция без резюме
(кат.)
 
'''Новогодишният концерт на [[Виенската филхармония]]''' е най-известният новогодишен концерт в света. Програмата е съставена предимно от творбите на композиторите от семейство Щраус ([[Йохан Щраус (баща)]], [[Йохан Щраус (син)]], [[Йозеф Щраус]], [[Едуард Щраус]]). 2015 година се излъчва на живо по телевизията в над 90 държави и се гледа от повече от 50 милиона зрители.<ref>{{cite web|url=http://derstandard.at/1324501441828/Konzertvorschau-Walzerenergie-fuer-den-Globus|title=Walzerenergie für den Globus|work=Der Standard|language=German|date=28 December 2011|accessdate=2 January 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://diepresse.com/home/kultur/klassik/4628139/Neujahrskonzert-2015_Jahr-der-Jubilaeen|title=Neujahrskonzert 2015: Jahr der Jubiläen|work=Die Presse|language=German|date=29 December 2014|accessdate=1 January 2015}}</ref> Продуцент е [[ORF|Австрийската обществена радиотелевизионна компания]], а събитието се състои в Голямата зала на сградата на [[Музикферайн|Виенско музикално сдружение]].
 
 
== История ==
Концертът за пръв път се състои на 31 декември 1939. Според анонси във вестниците е бил извънреден концерт на Виенската филхармония с цел събирането на средства за Фондацията "Винтерхилфверк" създадена от националсоциалистите за да поеме част от държавните социални услуги и облекчи бюджета по време на война.<ref>[http://anno.onb.ac.at/cgi-content/anno?aid=wnn&datum=19391222&seite=4&zoom=33 Tageszeitung ''Wiener Neueste Nachrichten'', 22. Dezember 1939, S. 4, Rubrik ''Von Tag zu Tag'']</ref><ref>[http://anno.onb.ac.at/cgi-content/anno?aid=wnn&datum=19391228&seite=5&zoom=33 ''Wiener Neueste Nachrichten'', 28. Dezember 1939, S. 5, Rubrik ''Kleiner Kunstspiegel'']</ref><ref name="DiePresse1">[http://diepresse.com/home/meinung/gastkommentar/4895204/Das-Neujahrskonzert-und-so-manch-unhaltbare-Legende Das Neujahrskonzert und so manch unhaltbare Legende].</ref> Диригент е бил Клеменс Краус.
 
От втория концерт през 1941 година датата на провеждане е 1 януари.<ref>[http://anno.onb.ac.at/cgi-content/anno?aid=nwb&datum=19401222&seite=11&zoom=33 Tageszeitung ''Neuigkeits-Welt-Blatt'', Wien, 22. Dezember 1940, S. 11, Rubrik ''Kunst und Kultur'']</ref> От 1952 концерт със същия репертоар се изпълнявана и на всеки 31 декември, но без същото телевизионно и медийно внимание.<ref>{{cite web|url=http://www.kleinezeitung.at/s/chronik/4215336/Die-Geschichte-des-Neujahrskonzertes-der-Wiener-Philharmoniker|title=Die Geschichte des Neujahrskonzertes der Wiener Philharmoniker|work=Kleine Zeitung|language=German|date=30 December 2010|accessdate=1 January 2015}}</ref>
 
От 1958 концертът завърша с три биса след основната програматпрограмата. Първият бис по традиция е бърза [[полка]]. Вторият е [[валц|валцът]] "Синият Дунав" по Йохан Щраус (син), чието начало е прекъснато от ръкопляскания на публиката. В този момент музикантите и диригентът поздравяват всички за новата година. Третият бис е "Радецки марш" на Йохан Щраус (баща). По време на това последно изпълнение публиката ръкопляска в ритъма на музиката и диригентът се обръща към нея. Изключения в тази традиция са годините 1967, когато "Синият Дунав" е бил част от основната програма и 2005, когато "Радецки марш" не се изпълнява от уважение към жертвите от цунамито в югоизточна Азия на 26 декември същата година.<ref>{{cite web|url=http://derstandard.at/1905222/Keine-Lust-auf-den-Radetzkymarsch|title=Keine Lust auf den Radetzkymarsch|work=Der Standard|language=German|date=1 January 2005|accessdate=1 January 2015}}</ref>
 
Цветята в зала между 1980 и 2013 година са подарък от италианския град [[Сарнермо]].<ref name="sanremo">[http://www.wien.gv.at/rk/msg/2005/1021/002.html ''Blumenschmuck beim Neujahrskonzert seit 25 Jahren aus San Remo'']. Прегледано на 5 януари 2015.</ref> 2014 за пръв път Виенската филхармония предоставя флоралната декорация.<ref>[http://www.ots.at/presseaussendung/OTS_20140102_OTS0102/neujahrskonzert-2014-floristen-team-begeisterte-mit-fruehlingsblumenschmuck ''Neujahrskonzert 2014: Floristen-Team begeisterte mit Frühlingsblumenschmuck'']. APA от 2 януари 2014. Прегледано на 5 януари 2015.</ref> За украсата на концертната зала са нужни около 30.000 цветя.<ref>[http://www.ots.at/presseaussendung/OTS_20141222_OTS0021/neujahrskonzert-2015-blumenschmuck-von-den-wiener-stadtgaerten ''Neujahrskonzert 2015: Blumenschmuck von den Wiener Stadtgärten'']. Прессъобщение на Град Виена чрез APA от 22 декември 2014. Прегледано на 2 януари 2015.</ref>
От 1958 концертът завърша с три биса след основната програмат. Първият бис по традиция е бърза [[полка]]. Вторият е [[валц|валцът]] "Синият Дунав" по Йохан Щраус (син), чието начало е прекъснато от ръкопляскания на публиката. В този момент музикантите и диригентът поздравяват всички за новата година. Третият бис е "Радецки марш" на Йохан Щраус (баща). По време на това последно изпълнение публиката ръкопляска в ритъма на музиката и диригентът се обръща към нея. Изключения в тази традиция са годините 1967, когато "Синият Дунав" е бил част от основната програма и 2005, когато "Радецки марш" не се изпълнява от уважение към жертвите от цунамито в югоизточна Азия на 26 декември същата година.
 
Често участва [[Хор на виенските момчета|Хора на виенските момчета]]. Въпреки, че програмата е доминирана от династията Щраус обикновено се включват и творби от други композитори, сред тях са [[Йозеф Ланер]], [[Йоханес Брамс]] и [[Йозеф Хайдн]].