Разлика между версии на „Антропологични и генетични проучвания на българите“

Дребни
(Дребни)
Според резултатите от по-ранни изследвания, базирани на [[серотип]]ите според [[Локус (генетика)|локуса]] на т. нар. ЧЛА ([[човешки левкоцитни антигени]]), българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основното ядро. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани със съседните балкански популации, отколкото с останалите европейци.<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12542743&dopt=Abstract HLA polymorphism in Bulgarians defined by high-resolution typing methods in comparison with other populations.]</ref><ref>[http://www.blackwell-synergy.com/doi/abs/10.1034/j.1399-0039.2001.057003208.x Distributions of HLA class I alleles and haplotypes in Bulgarians – contribution to understanding the origin of the population. M. Ivanova, P. Spassova, A. Michailova, E. Naumova. Division of Clinical and Transplantation Immunology, Medical University, Sofia, Bulgaria.]</ref><ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12713147 Five polymorphisms of the apolipoprotein B gene in healthy Bulgarians.Department of Chemistry and Biochemistry, Medical University of Sofia, Bulgaria.PMID: 12713147]</ref><ref>[http://www.springerlink.com/content/8300nn2q37527183/ Bulgarian Bone Marrow Donors Registry—past and future directions - Asen Zlatev, Milena Ivanova, Snejina Michailova, Anastasia Mihaylova and Elissaveta Naumova, Central Laboratory of Clinical Immunology, University Hospital “Alexandrovska”, Sofia, Bulgaria, Published online: 2 June 2007]</ref><ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/sites/entrez?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8835097&dopt=AbstractPlus From Asia to Europe: mitochondrial DNA sequence variability in Bulgarians and Turks. Ann Hum Gen.1996.Jan;60 (Pt 1):35–49.]</ref> Българите се различават в по-висока степен от днешните обитатели на Близкия, Средния Изток и Северна Африка, отколкото от тези на Европа. Това се потвърждава и от по-нови изследвания с ръководител [[Сена Карачанак]], базирани на [[Y-ДНК]] и [[мтДНК]].<ref>Sena Karachanak et al. "Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry." PLoS ONE 8:3 (March 6, 2013): e56779.</ref><ref>Sena Karachanak et al. "Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective." International Journal of Legal Medicine, June 15, 2011.</ref> Като цяло резултатите от генетичните изследвания затвърждават схващането, че човешките миграции на Балканите идват основно от две посоки — Мала Азия и Северното Причерноморие и се движат от изток на запад, като съответно с всяка следваща вълна пришълците изместват част от местното население в тази посока и/или частично го избиват.
 
Според най-нови изследвания основаващи се на [[автозома|автозомни]] анализи, резултатите се прецизират. Така например според едно такова изследване публикувано през 2014 г. българите са предимно ~ 2/3 наследници на две групи земеделци, които [[Одомашняване|одомашават]] животните и разпространяват земеделието от [[Близък Изток|Близкия изток]]. Първата група е основната и се изселва през [[Новокаменна епоха|неолита]] от [[Анатолия]], а втората, по-късна група заселници, със символичен принос, навлиза през [[бронзовата епоха]] от [[Средиземноморие|Източното Средиземноморие]]. Тези резултати ни групират близо до другите народи от [[Южна Европа]]. Към тези пристигнали по нашите земи през неолита и бронзовата епоха близкоизточни заселници, по-късно се присъединяват малки групи с произход от [[Централна Азия|Централна]] и [[Източна Азия]], чийто принос към днешната българска популация е не повече от 2%. Учените предполагат, че този [[Монголци|монголоиден]] компонент е привнесен от азиатски [[номади]] пристигнали в Европа през [[Средновековието]]. Третият компонент у българите е местна [[Палеолит|палеолитна]] европейска група на [[ловци-събирачи]] (~ 1/3). Проучванията говорят, че контактът между тези групи се осъществява приблизително малко след 850-та година. Тези събития биха могли да кореспондират със смесването на славяните с прабългарите и с тяхното претопяване в завареното население, което е предизвикано от държавната политика на християнизация и езикова славянизация по това време, която води впоследствие до формирането на [[Българска народност|българската народност]].<ref>[http://www.sciencemag.org/content/343/6172/747.figures-only Science, 14 February 2014, Vol. 343 no. 6172] pp. 747-751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.</ref><ref>[https://genographic.nationalgeographic.com/reference-populations/ Genographic Project, Your Regional Ancestry: Reference Populations; Bulgarians.]</ref>
 
От друга страна други мащабни проучвания от 2014 г. на два екипа от генетици и археолози, които включват също анализ на [[древна ДНК]], сравнявайки го с днешните европейци дава следните заключения: около 30% от гените на днешните българи са наследени от носителите на индо-европейските езици, дошли през [[медна епоха|медната епоха]] от [[Евразийска степ|Евразийската степ]]. В много по голяма степен ние сме наследници на близкоизточни [[земеделие|земеделски]] народи, които са дошли по нашите земи през [[неолита]] и които формират около 55% от генофонда ни. Останалите 15% от гените ни сме наследили от европейски палеолитни ловци - [[кроманьонец|кроманьонци]], които [[индоевропейци]]те и близкоизточните земеделци са заварили в Европа.<ref>Wolfgang Haak et al. Massive migration from the steppe was a source for Indo-European languages in Europe. Nature 2015, v. 522. p. 207–211.</ref><ref>John Novembre et al. Human evolution: Ancient DNA steps into the language debateq Nature 2015, v. 522. p. 164–165.</ref> Като цяло, прединдоевропейската култура на [[Култура на шнуровата керамика|бойната брадва]] е изместила физически почти напълно неолитните земеделци в Централна, Западна и Източна Европа, откъдето преди това те са били изместили голяма част от местните ловци-събирачи. Единственото място, където гените на фермерите оцеляват в по-голяма степен, са средиземноморския регион, вкл.включително България, а в останалата част от Европа, те са избити. На Балканите, съвременните хора са предимно синтез от гените, донесени от културите [[Ямна култура|ямна]] през [[Култура на шнуровата керамика|бойната брадва]] и тази на ранните [[Неолитна революция|европейски фермери]]. Друг извод, който са направили и двата изследователски екипа е, че през [[бронзовата епоха]] е имало други големи миграции, които до голяма степен определят състава на генофонда на съвременните европейски народи. Още повече, че тази миграция е пряко свързана с разпространението на индоевропейските езици и т. нар. [[курганна култура]].<ref>Morten E. Allentoft et al. Population genomics of Bronze Age Eurasia, Nature. v. 522. pp. 167–172.</ref>
 
В друга публикация екип от учени правил серия [[автозома|автозомни]] изследвания, създава през 2014 г. генетичен атлас на човешките смешения през последните 4 000 години. Когато различни народи се смесват, техните поколения получават ДНК от двете групи. Частици от тези ДНК преминават в следващите поколения, макар че стават все по-малки. Изучавайки размера на тези сегменти от ДНК в съвременните хора, изследователите могат да установят преди колко време се е случило смесването на два народа. При българите протичането на процеса на смешение е основно в периода от 1000 до 1200-та година, което съвпада приблизително с [[Византийско владичество над българските земи|Византийското владичество]]. Налично е значително представяне на генетични примеси внесени от районите на [[Прибалтика]] — 23% и [[Полша]] — респективно 18%. От друга страна генетичните компоненти привнесени от района на днешна [[Гърция]] и [[Кипър]] са съответно от 15% и 13%. Други по-незначителни примеси в рамките на по 3-6% идват от [[Южна Италия]] и [[Сардиния]] и от отделни райони в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] — [[Сирия]] и [[Йордания]], както и от [[Кавказ]] и [[Иранско плато|Иранското плато]].<ref>Science 14 February 2014: Vol. 343 no. 6172 pp. 747-751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal et al.</ref><ref>[http://admixturemap.paintmychromosomes.com/ A genetic atlas of human admixture history.]</ref> Генетичните компоненти привнесени от Прибалтика и Полша биха могли да се асоциират с носителите на [[балто-славянски езици|балто-славянските езици]], а тези от Гърция и Кипър с доантичното балканско население. От друга страна връзката с Южна Италия и Сардиния говори за генетичен принос на европейските неолитни земеделци, докато тази с Близкия Изток е индикация за приноса на близкоизточните такива. Неолитните близкоизточни фермери са доста близо до днешните южноевропейци, докато европейските неолитни фермери, имат у себе си около 50% ДНК от палеолитните европейски ловци събирачи. У малоазийските фермери този процент е по-малък - около 20%.<ref>PLOS — Optimal Ancient DNA Yields from the Inner Ear Part of the Human Petrous Bone, Ron Pinhasi et al. June 18, 2015, DOI: 10.1371/journal.pone.0129102.</ref> Независимо от това, друго автозомно проучване на древна ДНК от края на 2015 г., прави заключението, че въпреки от някои разлики, европейските неолитни фермери, произлизат от близкоизточните такива, които са навлезли в Европа от Анатолия през Балканите.<ref>Early farmers from across Europe directly descended from Neolithic Aegeans, Zuzana Hofmanová et al. bioRxiv http://dx.doi.org/10.1101/032763.</ref>
 
Съгласно друго изследване по автозомна ДНК от 2013 г. насочено върху степента на родство вътре в етносите от Европа и между отделните етноси на континента се установява, че хомогенността (т.е. степента на родство) във и между народите в Източна Европа е по-висока от тази между народите в Западна Европа. Установява се отчетлив, генетичен сигнал, който хомогенизира източноевропейците и който е сравнително нов. Като вероятна причина за хомогенността на Източна Европа, авторите на изследването сочат евентуално славянската или по-малко вероятно хунската миграции по време на [[Велико преселение на народите|Великото преселение на народите]]. Според авторите е налична силна генетична връзка например между българи, сърби, поляци и руснаци, като степента на родство между тези етноси е висока, което говори за неотдавнашен общ произход — отпреди около 1500 години.<ref>PLOS —The Geography of Recent Genetic Ancestry across Europe, Peter Ralph, Graham Coo, Мay 7, 2013 - DOI: 10.1371/journal.pbio.1001555</ref>