Английски език: Разлика между версии

'''Англѝйският езѝк''' (''English language'') е [[Западногермански езици|западногермански език]], възникнал в [[Англия]] и югоизточната част на [[Шотландия]] през [[Англосаксонска Англия|Англосаксонската епоха]]. С нарастването на стопанското, политическото, военното, културното и колониалното влияние на [[Великобритания]] от средата на 18 век и на [[Съединени американски щати|Съединените щати]] от средата на 20 век,{{hrf|Ammon|2006|2245- – 2247}}{{hrf|Schneider|2007|1}}{{hrf|Mazrui|1998|21}}{{hrf|Howatt|2004|127- – 133}} той се разпространява в много части на света, в някои региони придобива характера на [[лингва франка]] и се превръща във водещия език за международно общуване.{{hrf|Crystal|1997|87- – 89}}{{hrf|Wardhaugh|2006|60}} Английският се преподава масово като втори език и е [[официален език]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и на много държави от [[Общност на нациите|Общността на нациите]], както и на голям брой международни организации, включително на [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]]. По брой на говорещите го като майчин език английският е на трето място в света, след [[мандарин]] и [[Испански език|испански]].<ref>http://www.listsofworld.com/the-top-ten-most-spoken-languages.html </ref>{{hrf|Ethnologue|1999}}

Староанглийският език претърпява нови трансформации в резултат на две последователни вълни от нашествия. При първата от тях през 8- – 9 век групи, говорещи [[северногермански езици]] завладяват и колонизират северните части на [[Британски острови|Британските острови]], а при втората Англия е завладяна от говорещи романския [[старонормански език]]. В Англия този език се развива в [[Англо-нормански език|англо-нормански]], а по-късно в [[юридически френски език]], въвеждайки в английския нов лексикален пласт, най-вече свързан със съдилищата и държавното управление. Освен разширяването на речника със скандинавски и нормански думи, тези две събития довеждат и до опростяване на граматиката и превръщат английския в заемащ език, относително отворен към възприемането на нови думи от чужди езици. Езиковите промени, настъпили в резултат на [[Норманско нашествие в Англия|Норманското нашествие]], поставят началото на [[средноанглийски език|средноанглийския език]], най-известният пример за който е сборникът „[[Кентърбърийски разкази]]“ на [[Джефри Чосър]].

[[Файл:English_dialects1997.png|frame|Разпределението на хората, за които английският е роден език, по държави. Синьо - – [[Съединени американски щати|САЩ]], оранжево - – [[Великобритания]], жълто - – [[Канада]], зелено - – [[Австралия]], лилаво - – други]]

Понеже е толкова широко използван, английският често е смятан за "световен„световен език"език“, ''[[лингва франка]] ''на модерното време. Въпреки че английският не е официален език в повечето страни в света, той е най-често изучаваният втори език в света. Някои лингвисти смятат, че английският език поема от културата на целия свят и продължава да расте. Той е официален език на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], на [[Организация на обединените нации|ООН]] и на повечето международни атлетични организации като Международния Олимпийски Комитет.

В английската граматика има много малко окончания в сравнение с другите [[индоевропейски езици]]. Например в съвременния английски, за разлика от съвременния [[немски]] или [[холандски]] и езиците от романската езикова група, липсва род и съгласуване на [[прилагателно име|прилагателните имена]]. [[Падеж (граматика)|Падежът]] също е почти изчезнал от английски и се вижда само в [[местоимение|местоименията]]. Съществуват правилни (work/worked/worked) и неправилни [[глагол]]и (speak/spoke/spoken), чиито три форми се учат наизуст. Остатъци от окончания се виждат само при множественото число на съществителните имена (в повечето случаи се добавя "„-s"s“ в края на думата). Те са наследени от германските езици.

Освен с ''-s'', множественото число се образува и с ''-e(n)'' сред силно ограничен брой думи: ''actifan'', ''actifen''; ''bede'', ''beden''; ''bee'', ''been'' (''диал.''); ''box'', ''boxen''; ''brother'', ''brethren''; ''child'', ''children''; ''cow'', ''kine'' (''архаизъм'' или ''диал.''); ''eye'', ''eyen'' (''диал.''); ''fan'', ''fen''; ''hose'', ''hosen'' (''поет.'', ''истор.'', ''архаизъм''); ''house'', ''housen'' (''диал.''); ''knee'', ''kneen'' (''архаизъм'' или ''диал.''); ''man'', ''men'' (и всички сложни съществителни, завършващи на ''man'', като ''bookman''); ''shoe'', ''shoon'' (''архаизъм'' или ''диал.''); ''sister'', ''sistren'' (''архаизъм''); ''sow'', ''swine'' (''архаизъм''); ''swine'', ''swine''; ''tree'', ''treen'' (''остар.''); ''ox'', ''oxen''; ''woman'', ''women''.

Както при много езици, произлезли от Индоевропейското семейство, на много думи от английския език можем да проследим корените. Такива думи са основните местоимения като "„[[аз]]"“ (I-ай), които на [[латински]] са Ego, [[гръцки]]- Ego и [[санскрит]] - – Aham; мен (me, [[латински]] - – me, [[гръцки]] -eme, [[санскрит]] -mam). Такива са и повечето числа (едно&nbsp;— – one, две&nbsp;— – two, три&nbsp;— – three, [[латински]]: unus, duo, tres, [[гръцки]]: oios, duo, treis) и още на широко разпространени животни като "мишка"„мишка“ (английски&nbsp;— – mouse, [[латински]] - – mus, [[гръцки]] - – mys, [[санскрит]] - – mus) и много глаголи като "знам"„знам“ (английски&nbsp;— – know, [[латински]] - – gnoscere)

Говорещият обаче може да избира дали да използва немски или [[латински]] синоними: идвам&nbsp;— – come/arrive, зрение&nbsp;— – sight/vision, [[свобода]] - – freedom/liberty. Понякога изборът е по-голям. Например за думата "надзиравам"„надзиравам“, "ръководя"„ръководя“. Тук имаме избор между германска дума (oversee), [[латински|латинска]] дума (supervise) и [[френски|френска]] дума, произлязла от същата [[латински език|латинска]] (survey). Богатството на речника на даден език се увеличава от различните значения и леки нюанси, които [[синоним]]ите дават, позволявайки по-честото повтаряне на една дума чрез синоними. Това увеличава възможността за точно изразяване, улеснявайки изразяването на всяка мисъл. Познанието на [[етимология]]та на групите синоними може да даде по-голям контрол над езика.

Едно странно изключение и може би уникално за английски език е, че съществителните за [[месо|меса]] са често различни от (и дори не са близки) с тези на животните, от които е месото. Това е така, защото животните обикновено имат германско име, а месото има френски произход. Примери са: елен&nbsp;— – еленско месо (deer&nbsp;— – venison), крава&nbsp;— – говеждо (cow&nbsp;— – beef), прасе/свиня&nbsp;— свинско (swine/pig&nbsp;— pork), овца&nbsp;— – овнешко месо (sheep&nbsp;— – mutton). Смята се, че е станало така след норманското нашествие, когато най-вече френският елит е консумирал месо, произвеждано от британците от по-ниските класове на обществото.

Английският лесно приема технически термини във всекидневна употреба и често добавя нови думи и фрази. Пример за този феномен е cookie (бисквитка&nbsp;— – използва се и като термин в [[Интернет]]).

Огден не слага думи в основния английски, които могат да бъдат казани с няколко други думи (пример- ако little означава малък, то тази дума се използва за всичко, което е малко, като се изключват останалите синоними — – small, tiny и др.) и той се опитва да направи езика леснодостъпен за всички, опитващи се да научат английски. Той също прави граматиката по-опростена, но я запазва възможно нормална за всички хора, които вече говорят английски.

* {{cite book | last = Graddol | first = David | coauthors = Dick Leith, Joan Swann | year = 1996 | title = English: History, Diversity and Change | publisher = Routledge | location = New York | isbn = | ref = harv}}

* {{cite web | publisher = Spiritus-temporis.com | url = http://www.spiritus-temporis.com/old-english-language/latin-influence.html | title = Old English language&nbsp;— – Latin influence | accessdate = 2 януари 2010 | ref = harv}}