Уикипедия

Лавина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 9x тире, 2x тире-числа, 3 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{към пояснение|лавина|Лавина (пояснение)}}
[[Картинка:Avalanche on Everest.JPG|мини|300п|Лавина на [[Еверест]]]]
[[Файл:Lawine.jpg|мини|300п|Прахообразна лавина]]
'''Лавината''' ({{lang-de|lawine}} - – ''свлачище'') е внезапно, бързо свличане на снежна маса надолу по планински склон. Причина за появата ѝ могат да бъдат както природни условия, така и човешка дейност. Обикновено се формират в планински терени и смесват [[въздух]]а и [[вода]]та с падащия сняг. Мощните лавини притежават способността да завлекат със себе си [[лед]], отломки от [[скала|скали]], [[дърво|дървета]] и други материали по склона. Лавините са съставени предимно от „поток“ сняг и се различават от кални свлачища, каменни свлачища или срив на леден връх на [[глетчер]]. За разлика от други природни явления, които могат да причинят [[бедствие|бедствия]], лавините не са редки или случайни събития и са характерни за всяка планинска верига, на която се натрупва достатъчно голяма вертикална снежна покривка. В планинските терени лавините са сред най-сериозните опасности за живота и имуществото на [[алпинизъм|алпинист]]и и планинари, като се има предвид тяхната разрушителна способност, произтичаща от техния потенциал да пренасят огромна маса сняг бързо на големи разстояния.
 
Лавини се класифицират по морфологичните си характеристики и са оценявани или по техния разрушителен потенциал, или по масата на падащия надолу сняг. Някои от морфологичните характеристики, използвани за класифициране на лавините включват вида на снега, причината и начина на формиране, плъзгащата се повърхност, механизма на разпространение, ъгъла на наклона, посока и височина. Най-голяма е вероятността за образуване на лавини при склонове от порядъка на 35 до 45 градуса. Това, което може да засили вероятността от лавини са [[земетресение|земетресения]] или [[вятър|силни ветрове]]. [[Скорост]]та на лавините варира от 10 м/с до 70 м/с (в редки случаи до 125 м/с) и зависи от различни фактори, но най-вече от [[плътност]]та на снега. Размерът на лавината, нейната маса и разрушителен потенциал се оценяват по логаритмична скала, обикновено в 5 категории, с точното определение на категориите, взависимост от системата на наблюдение или прогнозата.
 
Българският игрален филм „[[Лавина (филм)|Лавина]]“ (1982) описва едно такова [[явление]].
Line 11 ⟶ 12:
Всички лавини имат общи елементи: причината, която предизвиква лавината, началната зона, от която произхожда лавината, пътят, по който лавината „тече“, докато се изчерпи и спре, както и отломките, които се натрупват и депозират в масата сняг. При много лавини поддаващият слой и повърхността на леглото, по което се разпространяват са едни и същи. При други лавини се получава пропукване на върха в началната зона, както и други пукнатини от двете и&#768; страни и плитка [[фрактура]] в долната част на началната зона. Върховата и страничните пукнатини са вертикални стени в снега, които очертават сняг, който се увлича в лавината, за разлика от снега, който остава на [[склон]]а.<ref>[http://www.mountain.ru/useful/lavin/2002/lavin_guid/lavin_guid.shtml#1 Всичко за лавините]</ref>
 
Естеството на пукнатините на снежната покривка се използва за морфологично класифициране на лавините. Лавини тип [[плоча]] се генерират, когато допълнителен товар предизвиква леко пропукване на една плоча сняг, която е издадена над слаб, поддаващ слой сняг и това пречупване се разпространява и увеличава, като в крайна сметка води до образуването на фрактура в издадената плоча. Лавини от хлабав сняг, освобождаване от точка, или [[изотермичен процес|изотермични]] лавини се генерират, когато [[стрес]] предизвиква „срязване“ - – или в рамките на снежната покривка, или в основата. Въртеливи лавини се появяват, когато [[вятър]] вдигне сняг и го завърти във [[фуния]].
 
Лавини от хлабав сняг се срещат при току-що паднал сняг, който е с по-ниска [[плътност]] и са най-често на стръмен склон. При пресен сняг, в насипно състояние, освобождаването на лавината обикновено става от една точка и след това постепенно се разширява надолу по склона, като увлича все повече сняг, най-често във формата на сълза. Това е в контраст с лавината тип плоча.<ref>[http://www.bbc.co.uk/science/horizon/1999/avalanche_script.shtml Анатомия на лавина]</ref>
 
Лавините тип плоча са отговорни за около 90% от [[смърт]]ните случаи, свързани с лавини, и се появяват когато има здрав, утъпкан, пресован слой от сняг, известен като плоча. Когато се получи повреда в слабия слой, фрактурата много бързо се разпространява на голяма [[площ]] - – стотици метри [[дължина]] и няколко метра [[дълбочина]], и започва да се движи почти мигновено.
 
Третият тип лавина е от мокър сняг и се нарича изотермична лавина, това се случва, когато снежната покривка става наситена с [[вода]]. Тези лавини обикновено започват и се разпространяват от точка. Когато процентът на водата е много висок, те са известни като потоци [[киша]] и могат да се движат по склонове с много малък [[наклон]]. Най-големите и най-мощни лавини, с прахообразен сняг могат да превишат скорост от 300 km/h, и маса от 10000000 [[тон]]а. Техните „потоци“ могат да пътуват на дълги разстояния по плоски дъна на [[долина|долини]] и дори нагоре по [[хълм]] за къси разстояния.
 
== Ска&#768;ла за лавинна опасност ==
Международната скала за степен на лавинна опасност в Европа е приета през 1993 година и допълнена през 2003 година <ref>''[http://skirando.com/images/avalanche/avalanche-accidents-2006.pdf An Analysis of French Avalanche Accidents for 2005- – 2006]''</ref>. Разграничава 5 степени на опасност:
{| class="wikitable"
!width="10%"|Ниво на опасността
Line 27 ⟶ 28:
!width="55%"|Опасност от лавини
|-
|1 - – Ниска
|Снегът е стабилен
| align="center" | [[Image:Avalanche-risk-1-2.svg|64px]]
| Много малка верояност за лавини, изключение правят само изключително стръмни склонове. Общо взето, много безопасни условия.
|-
|2 - – Ограничена
| На някои стръмни склонове снегът е само отчасти стабилен. На другите места е много устойчив.
| align="center" | [[Image:Avalanche-risk-1-2.svg|64px]]
| Лавини могат да се образуват при голям натиск и големи тежести, по-специално на много стръмните склонове. В същото време не се очакват големи лавини.
|-
|3 - – Средна
| На много от стръмните склонове снегът не е много стабилен.
| align="center" | [[Image:Avalanche-risk.svg|64px]]
| Има вероятност от лавини на много от стръмните склонове дори при малък натиск или тежест. На много склонове средни и дори големи лавини са възможни.
|-
|4 - – Висока
| На почти всички стръмни склонове снегът не е много стабилен или устойчив.
| align="center" | [[Image:Avalanche-risk.svg|64px]]
| Лавините са много вероятни на почти всички склонове дори при малки тежести и натиск, спонтанно образуване на средни до големи лавини е много вероятно.
|-
|5 - – Много висока
| Снегът е нестабилен и неустойчив.
| align="center" | [[Image:Avalanche-risk-5.svg|64px]]
| Дори на малките наклони, има опасност от големи лавини.
Line 56 ⟶ 57:
Две лавини се случват през март 1910 г. в планинските вериги ''Каскейд'' и ''Селкърк''; на 1 март Уелингтънската лавина убива 96 души в [[Вашингтон (щат) | щата Вашингтон]], Съединените щати. Три дни по-късно 62 железопътни работници са убити от лавина в [[Британска Колумбия]], [[Канада]].
 
По време на [[Първата световна война]], около 40 000 до 80 000 войници загиват в резултат на лавини по време на кампания в [[Алпи]]те, много от които са причинени от [[артилерия|артилерийски пожар]].<ref>Lee Davis (2008). "''[http://books.google.com/books?id=CRzMOYIuLJEC&pg=&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Natural Disasters]''". Infobase Publishing. p.7. ISBN 0816070008</ref><ref>Eduard Rabofsky et al., Lawininenhandbuch, Innsbruck, Verlaganstalt Tyrolia, 1986, p. 11</ref> Около 10 000 души, от двете страни, загубват живота си в лавини през декември 1916 година.<ref>[http://www.history.com/this-day-in-history/soldiers-perish-in-avalanche-as-world-war-i-rages History Channel - – December 13, 1916: Soldiers perish in avalanche as World War I rages]</ref> Въпреки това е много съмнително лавини да са използвани умишлено на тактическо ниво като оръжия, по-вероятно е те са просто страничен ефект от вражески обстрел и артилерия. Прогнозата на лавини е почти невъзможна, особено на много мили зад вражеските линии, което прави умишленото им създаване и насочване много невероятно, защото подлага всички на голям риск.
 
В [[северното полукълбо]] зимата на 1950- – 1951 година са записани около 649 лавини в тримесечен срок, в [[Австрия]], [[Франция]], [[Швейцария]], [[Италия]] и [[Германия]]. Тази серия от лавини убива около 265 човека и е наречена „зимата на терора“. На 31 май 1990 г., земетресение задейства лавина от [[Хуаскаран]], която разрушава града [[Юнгей]], убивайки най-малко 18 000 души. През 1993 г. Байбуртската лавина е причина за смъртта на 60 души в в провинция [[Байбурт]], [[Турция]]. В [[Монтрок]], [[Франция]], през 1999 г. 300 000 m<sup>3</sup> се спускат под ъгъл 30°, достигайки скорост от 100 km/h. Лавината убива 12 човека, като ги затрупва в хижата под 100 000 тона сняг, на дълбочина от 5 метра.<ref>[http://www.pistehors.com/backcountry/wiki/Articles/Montroc-Avalanche PisteHors.com:Лавината в Монтрок]</ref>
Малкото австрийско село [[Галтюр]] е ударено от лавина през 1999 г. Селото е смятано в безопасна зона, но лавината е изключително голяма и се врязва директно в селото. Резултатът е тридесет и един починали.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лавина“.