Георги I Тертер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кирилско І → латинско I |
|||
Ред 46:
== Цар на България ==
След като Тертер става [[цар]] обаче, много феодали, виждайки "беззащитността" на царя, се отцепват от централната власт в Търново. Сред тях са видинският деспот [[Шишман I]] (баща на бъдещия цар [[Михаил III Шишман Асен]]), севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и болярите [[Дърман и Куделин]]. Други пък просто започват да водят своя политика в провинциите, като само формално признавали върховенството на Търновград. Търновският цар постепенно се превръща от единствен владетел и самодържец на българите в по-скоро "пръв между равни".
Георги I донякъде се опитва да се възползва от ситуацията на Балканите. По това време [[Неаполитанско кралство|неаполитанският крал]] [[Карл I Анжуйски|Карл Анжурийски]] организира кръстоносен поход против [[Византия]] с цел отвоюване на [[Константинопол]] и
Император [[Михаил VIII Палеолог]] обаче сключва договор за съюз и разбирателство между [[Златна орда]] и [[Византия]], като омъжва незаконната си дъщеря [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] за татарския хан. Палеолог е наясно, че ако някой от балканските владетели допусне западни войски на Балканите, [[Константинопол]] ще бъде превзет и Византия ще бъде повторно унищожена. Затова през 1282 г. 40 0000 татарски конници нахлуват в България и я опустошават. Опитът на Тертер да спре татарите е неуспешен и той се принуждава да излезе от коалицията на Карл Анжурийски. Нещата все пак се развиват добре, тъй като Михаил VIII Палеолог умира същата година.
| |||