Георги I Тертер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 9x тире, 6x кавички, 4x тире-числа, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 26:
}}
 
'''Гео̀рги I Тѐртер''' (често наричан неправилно Георги Тертер I) е [[цар на България]] в периода 1280- – 1292.
 
== Възцаряване ==
През [[1276]] в България [[Въстание на Ивайло|започва въстание]] начело с [[Ивайло]], което има за цел да прогони от страната татарите, които опустошават и безчинстват из цяла Североизточна България. След като грабителските банди, изпратени от [[хан]] [[Ногай]], са разбити, цар [[Константин Тих Асен|Константин I Асен]] приема Ивайло като заплаха. Царската войска потегля на поход, но е пресрещната от въстаниците на неизвестно място и е разбита. В сражението е убит и самият цар, след което много от областите на царството, отчаяни от слабото управление на болния цар, преминават на страната на [[Ивайло]].
 
[[Царица]] [[Мария Палеологина Кантакузина]], която [[де факто]] упражнява властта в Търново сама, след неуспешния за Ивайловите войски щурм на Търновград се омъжва за [[Ивайло]], който става законен цар.
Ред 35:
По това време Георги Тертер се споменава като част от обкръжението на [[царица]] Мария.
 
След много успехи срещу византийците Ивайло е атакуван в гръб от [[татари]]те. Докато вниманието на Ивайло е отвлечено от войските на Ногай при Дръстър, [[Михаил VIII Палеолог]] успява да събере нови сили и да прегрупира войските си, начело на които поставя зет си  сина на бившия български цар [[Мицо Асен|Мицо]] - – Иван Асен, който успява да превземе множество укрепени български градове, сред които и Търново, след което е коронясан за [[цар]].
 
Тук видният болярин Георги Тертер е споменат като "опозиция"„опозиция“ на новодошлия владетел. За да парира въздействието му и да го привлече за съюзник, [[Иван Асен III]] предлага на Тертер ръката на сестра си – [[Кира-Мария Асенина|Кира-Мария]]. Решил се да се сроди с новия български цар, Тертер се приема да изпрати законната си първа съпруга [[Мария Тертер|Мария]] и сина си [[Светослав|Теодор Светослав]] в [[Константинопол]] като заложници.
 
Междувременно [[Ивайло]] успява да разбие [[татари]]те и да се измъкне от обсадата им. С войските си Лахана се насочва към столицата [[Търново]], където настава смут. В този момент [[Иван Асен III]] напуска столицата, задигайки царската хазна. След бягството на Асен търновските боляри започват процедура по избор на нов цар.
Ред 46:
 
== Цар на България ==
След като Тертер става [[цар]] обаче, много феодали, виждайки "беззащитността"„беззащитността“ на царя, се отцепват от централната власт в Търново. Сред тях са видинският деспот [[Шишман I]] (баща на бъдещия цар [[Михаил III Шишман Асен]]), севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и болярите [[Дърман и Куделин]]. Други пък просто започват да водят своя политика в провинциите, като само формално признавали върховенството на Търновград. Търновският цар постепенно се превръща от единствен владетел и самодържец на българите в по-скоро "пръв„пръв между равни"равни“.
 
Георги I донякъде се опитва да се възползва от ситуацията на Балканите. По това време [[Неаполитанско кралство|неаполитанският крал]] [[Карл I Анжуйски|Карл Анжурийски]] организира кръстоносен поход против [[Византия]] с цел отвоюване на [[Константинопол]] и въстановяваневъзстановяване на [[Латинската империя|Латинска империя]]. Царят се включва в подготвяната антивизантийска коалиция и започва да събира войски.
 
Император [[Михаил VIII Палеолог]] обаче сключва договор за съюз и разбирателство между [[Златна орда]] и [[Византия]], като омъжва незаконната си дъщеря [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] за татарския хан. Палеолог е наясно, че ако някой от балканските владетели допусне западни войски на Балканите, [[Константинопол]] ще бъде превзет и Византия ще бъде повторно унищожена. Затова през 1282 г. 40 0000 татарски конници нахлуват в България и я опустошават. Опитът на Тертер да спре татарите е неуспешен и той се принуждава да излезе от коалицията на Карл Анжурийски. Нещата все пак се развиват добре, тъй като Михаил VIII Палеолог умира същата година.
 
Георги I Тертер се възползва от смяната на властта в Цариград и започва преговори за сключване на мир с [[Византия]]. Освен това желае да разтрогне втория си брак и да върне в Търново първата си съпруга [[Мария Тертер|Мария]] от византийски плен. Успява в това си начинание, чрез което връща от Византия и сина си [[Теодор Светослав]]. Татарите отново нахлуват в българските земи през [[1285]] г. и цар Георги I Тертер бива принуден да се признае за [[васал]] на [[Ногай]] и да изпрати престолонаследника Теодор Светослав за заложник в Златната орда. Освен това той жени дъщеря си, която в науката е известна с името [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)|Елена]], за [[Чака]] - – сина на Ногай. Но това не възпира напълно татарските нашествия. Положението на търновския владетел се оказва отчаяно. През [[1292]] г. дворцов заговор принуждава Георги I Тертер да абдикира и да избяга във Византия, където търси убежище при василевса [[Андроник II]]. След бягството на царя търновският престол е зает от [[Смилец]].
 
== Семейство ==
Георги I Тертер се жени на два пъти. Първият му брак е с [[Мария Тертер|Мария]], която според [[историк]]а [[Пламен Павлов]] е дъщеря на [[деспот]] [[Яков Светослав]] <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен, „''Търновските царици''“, В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref> . От този брак са и трите му деца  син и две дъщери:
* [[Тодор Светослав]] († 1322) български цар (1300- – 1322) ∞ 1). Брак с [[Ефросина]], дъщеря на Манкус и внучка на гръцкия търговец Пандолеон. От нея има син [[Георги II Тертер]]∞ 2). Брак с [[Теодора Палеологина]], от която няма деца;
* [[Анна Тертер]] († след 1304) ∞ 1). Брак, омъжена за [[Стефан II Милутин]], [[крал]] на [[Рашка (държава)|Рашка]], от който има поне две деца - – [[Стефан Дечански]] и [[Анна Неда]]; ∞ 2). Димитър Михаил Дука Комнин Кутрулес. От втория си брак се предполага, че също има неизвестни по брой и пол деца;
* [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)|Елена]], омъжена за [[Чака]].
 
Ред 65:
 
==Външни връзки==
* [http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/10/terterovci.jpg България при Тертеровци - – карта]
 
==Източници==
Ред 72:
==Литература==
* Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България. 2 изд. С., 1999.
* Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на Средновековна България VII-XIV век. С., 1999, 537- – 540.
* Fine, Jr., John V. A. The Late Medieval Balkans. Ann Arbor, 1987.
* Ангел Конаклиев. Неизвестна монета на цар Георги I Тертер от Мисионис. - – Във: Великотърновският университет “Св„Св. Св. Кирил и Методий”Методий“ и българската археология - – 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”Методий“-Велико Търново, 2010.
* Пламен Павлов. Бележити българи, т. III. София, изд. "Световна„Световна библиотека"библиотека“, 2012, 84- – 91.
 
{{пост начало}}