История на радиолюбителството в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
Първият българин – [[радиолюбител]], в съвременния смисъл на думата, е [[Иван Пейчев (радиолюбител)|Иван Пейчев]]. Той е участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] и след потушаването му напуска страната и става [[политически емигрант]] в [[СССР]]. Там получава съветски радиолюбителски [[повиквателен знак]] – EU2FB.<ref name="lz1us">{{cite book |title=Радиолюбителството в България. История, факти, спомени|last=инж. Панайот Данев |first=LZ1US |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>
На 10 май 1927 г. е приет първият Закон за радиото (ДВ, бр. 29 от 10 май 1927 г.). През 1927-1928 година излиза списание „Радиолюбител“, издавано от инженер Д. Бунев, а от 1932 година започва да излиза списание „Родно радио“.<ref name="Бояджиев">Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 27, 31-34.</ref>
Първата [[радиолюбителска дейност]] в България осъществява [[Иван Джаков]]. Първоначално конструира приемник тип „0-V-1“, който по-късно усъвършенства до тип „1-V-1“. С него той редовно наблюдава любителски радиовръзки на честота 7 МХц. През [[1938]] г. Иван Джаков построява любителски радиопредавател с две [[радиолампа|лампи]] – [[осцилатор]] по схемата „Клап“ и [[крайно стъпало]] с [[радиолампа|лампа]] 6L6 за удвояване на честотата. На '''[[24 април]] [[1938]] г.''' излъчва първото радиолюбителско повикване от територията на [[България]], от [[София]], в [[телеграф]]ен режим по [[морзова азбука|морзовата азбука]], на честота 7 МХц – „CQ de LZ1ID“. Веднага осъществява няколко връзки и през следващата година и половина установява стотици радиовръзки с любители от цял свят. LZ1ID (ID – Иван Джаков) е първата и за времето си – единствената любителска радиостанция с български [[повиквателен знак|инициал]] LZ, което я прави много рядък, и желан кореспондент за радиолюбителите от останалите страни. Иван Джаков започва да получава и изпраща [[QSL-картичка|QSL-картички]]. Негов QSL-мениджър става [[швейцария|швейцарецът]] Франц Бех (с [[опознавателен знак|инициал]] „HB9CE“).<ref name="lz1us" />▼
▲
Според други източници от 1932 година съществуват любителски радиостанции в България. През лятото на тази година членове на новосформирания Българския радиосъюз използват късовълновия радиопредавател, конструиран от [[Стоян Бояджиев]], и организират радиопредавания, чрез които се свързват със слушатели от България и извън нея. Станцията носи международния кодов номер LZS1 и е закрита от полицията след едномесечно съществуване.<ref name="Бояджиев" />
== Радиолюбителството в [[Народна Република България]] ==
Line 13 ⟶ 17:
На [[12 септември]] [[1947]] г. за пръв път заседава Инициативният комитет на радиолюбителството, който набелязва насоки за развитие на движението в България. В края на 1947 г. започва изграждането на [[Организация за съдействие на отбраната|„Народния съюз за спорт и техника”]], където е включена [[радиолюбителска дейност|радиолюбителската дейност]]. През март 1948 г. е проведен официално учередителният конгрес на организацията. Като подразделение към НССТ е създаден Комитет по радиолюбителство. За пръв председател е избран Митхен Андреев, а след него – Асен Маринчевски.
Първата '''клубна''' любителска радиостанция в България започва работа на '''[[25 декември]] [[1949]] г.''' с [[повиквателен знак|инициал]] LZ1AA от [[София]]. Тя е [[клуб]]на радиостанция на [[Организация за съдействие на отбраната|НССТ]].<ref>{{cite journal | author = | year = 1950 | month = | title = Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България | journal = Технически радиопреглед | volume = 1 | issue = 1 | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Оператор е [[Огнян Кукуров]] – кадрови военнослужещ от [[Българска армия|Българската народна армия]], по-късно началник на отдел „Свързочен” в Централния комитет (ЦК) на [[Организация за съдействие на отбраната|ДОСО]].
Радиолюбителската дейност в България усилено се развива в системата на [[Организация за съдействие на отбраната|ДОСО — ОВТПН — ОСО]]. През 1952 г. Централният съвет на ДОСО и Министерството на ПТТР започват да издават [[списание]] „Радио“ (по-късно – „Радио и телевизия“ и „Радио, телевизия и електроника“). Първата радиолюбителска диплома, към която започват да се стремят българските радиолюбители, е [[Чехословакия|чехословашката]] „PZMT“, учредена през [[1952]] г. – „Слушал страните от лагера на мира“. За получаването й се зачитат радионаблюдения след [[28 април]] [[1949]] г. – откриването на Световния конгрес на привържениците на мира.
| |||