История на радиолюбителството в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 8:
На 10 май 1927 г. е приет първият Закон за радиото (ДВ, бр. 29 от 10 май 1927 г.). През 1927-1928 година излиза списание „Радиолюбител“, издавано от инженер Д. Бунев, а от 1932 година започва да излиза списание „Родно радио“.<ref name="Бояджиев">Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 27, 31-34.</ref>
Според някои автори първата [[радиолюбителска дейност]] в България осъществява [[Иван Джаков]]. Първоначално конструира приемник тип „0-V-1“, който по-късно усъвършенства до тип „1-V-1“. С него той редовно наблюдава любителски радиовръзки на честота 7 МХц. През [[1938]] г. Иван Джаков построява любителски радиопредавател с две [[радиолампа|лампи]] – [[осцилатор]] по схемата „Клап“ и [[крайно стъпало]] с [[радиолампа|лампа]] 6L6 за удвояване на честотата. На
Според други източници от 1932 година съществуват любителски радиостанции в България. През лятото на тази година членове на новосформирания Българския радиосъюз използват късовълновия радиопредавател, конструиран от [[Стоян Бояджиев]], и организират радиопредавания, чрез които се свързват със слушатели от България и извън нея. Станцията носи международния кодов номер LZS1 и е закрита от полицията след едномесечно съществуване.<ref name="Бояджиев" />
| |||