Хенри III (Англия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м форматиране: 3x тире, 4 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 4:
| изображение за личността = [[Image:Henry III of England - Illustration from Cassell's History of England - Century Edition - published circa 1902.jpg|250px]]
| описание на изображението = Крал Хенри III
| управление = [[18 октомври|18]]-[[19 октомври]] [[1216]]
| коронация = [[28 октомври]] [[1216]], [[Глостър]]<br>[[17 май]] [[1220]], [[Уестминстърско абатство]]
| пълно име =
Ред 12:
| място на раждане = [[Уинчестър]], [[Хампшър]]
| починал = [[16 ноември]] [[1272]]
| място на смъртта = [[
| погребан = [[Уестминстърско абатство]], [[Лондон]]
| предшественик = [[Джон Безземни|Джон]]
Ред 26:
}}
'''Хенри III''' (на [[английски]] : ''Henry III of England'' ; [[френски]] : ''Henri III d'Angleterre'') е [[крал на Англия]] е периода 18-[[19 октомври]] [[1216]] до смъртта си през [[1272]] г.
Той е е първият малолетен, който е коронясан за крал на Англия. Хенри се възкачва на трона само на 9 години. Той започва царуването с в момент, в който севера се контролира от бароните, а югоизтокът от френския престолонаследник Луи. Само централна и югозападна Англия са под властта на малолетния крал. Бароните се сплотяват под властта на първият регент на Хенри - [[Уилям Маршал]] и изгонват през 1217 г. Луи. Маршал управлява до смъртта си през 1219 г. [[Хю де Бърг]], последен JUSTICIAR на английските крале, управлява до деня в който Хенри навършва 25 годишна възраст и се заема с кралските дела. ▼
▲Той е е първият малолетен, който е коронясан за крал на Англия. Хенри се възкачва на трона само на 9 години. Той започва царуването с в момент, в който севера се контролира от бароните, а югоизтокът от френския престолонаследник Луи. Само централна и югозападна Англия са под властта на малолетния крал. Бароните се сплотяват под властта на първият регент на Хенри
По време на малолетието на Хенри бароните се придържат към идеята за ограничена кралска власт и на няколко пъти преиздават Великата харта на свободите. Появява се и прослойката на свободните селяни, която също иска защита от кралска власт. Бароните настояват и за участите в държавните дела, като искали да бъдат обединени в кралски съвет. По този начин благородниците искат да придобият контрол върху държавната политика и най- вече върху назначаването на чиновници в правителството. Хазната и върховния съд са отделени от останалата част на правителството за да се попречи на краля да действа безотговорно. Национализмът в Англия в онези времена се проявява като опозиция на действията на Хенри. Той разгневява бароните, назначавайки на държавни постове чужденци. Пиер дьо Рош, епископ на Уинчестър и учител на Хенри като малък, въвежда доста французи от Поату в държавното управление. Вследствие на близките връзки на Хенри с Рим, в Англия се появяват и много италианци. Господството на Хенри съвпада с разширяването на папската власт. От Англия се очаква да финансира част от безбройните папски чиновници и да предостави енории на италианците, живеещи навън. Съгласието на Хенри за папските искания води до протести, като местното духовенство заявява че няма свободни места за духовници в страната. ▼
През [[1258]] г. Хенри налага прекомерни данъци, за да плати дълговете си за войната в Уелс, неуспешните военни кампании във Франция и църковното си строителство. Глупавата дипломация и военните поражения принуждават Хенри да се откаже от всичките си владения във Франция, с изключение на [[Гаскония]]. Когато той приема да погаси папските дългове за войната в [[Сицилия]], бароните искат реформи и кралят не е способен да им се противопостави. Той е принуден да се съгласи с Оксфордските провизии. Съгласно този документ се създава Съвет от 15 души, който трябва да одобрява всяко действие на краля и да е запознат с всичките дела на монарха. Бароните поемат контрола върху всяко звено на правителството, но постепенно се поддават на дребни дрязги и Оксфордските провизии имат приложение само няколко години. Хенри утвърждава властта си, отричайки Оксфордските провизии, което води до избухване на Гражданска война през 1264 г. [[Едуард Дългокракият]] - принц на Уелс и най-голям син на Хенри ръководи кралските войски, докато опозиционните сили са командвани от [[Симон V дьо Монфор|Симон дьо Монфор]]- сват на Хенри. Монфор побеждава Едуард и пленява Хенри III и принц Едуард и придобива контрола върху правителството. Монфор придобива абсолютната власт след пленяването на Хенри. Бароните го поддържат заради роднинството му с краля и поддръжката му за Оксфордските провизии. Монфор избира Съвет на 9-те, в който включва името на краля. През 1264 г. той призовава рицарите, духовниците от всяко графство и благородниците да образуват ранен Парламент. През 1265 г. поканва и гражданите от избраните градове. Последната сесия на този Парламент е предтеча към двата му днешни елемента: [[Камара на Лордовете]] и [[Камара на общините]]. ▼
▲По време на малолетието на Хенри бароните се придържат към идеята за ограничена кралска власт и на няколко пъти преиздават Великата харта на свободите. Появява се и прослойката на свободните селяни, която също иска защита от кралска власт. Бароните настояват и за участите в държавните дела, като искали да бъдат обединени в кралски съвет. По този начин благородниците искат да придобият контрол върху държавната политика и най- вече върху назначаването на чиновници в правителството. Хазната и върховния съд са отделени от останалата част на правителството за да се попречи на краля да действа безотговорно. Национализмът в Англия в онези времена се проявява като опозиция на действията на Хенри. Той разгневява бароните, назначавайки на държавни постове чужденци. Пиер дьо Рош, епископ на Уинчестър и учител на Хенри като малък, въвежда доста французи от Поату в държавното управление. Вследствие на близките връзки на Хенри с Рим, в Англия се появяват и много италианци. Господството на Хенри съвпада с разширяването на папската власт. От Англия се очаква да финансира част от безбройните папски чиновници и да предостави енории на италианците, живеещи навън. Съгласието на Хенри за папските искания води до протести, като местното духовенство заявява че няма свободни места за духовници в страната.
През 1265 г. Симон дьо Монфор губи поддръжката на един от най- мощните барони-графа на Глостър, а Уелския принц Едуард успява да избяга от плен. Едуард и Глостър събират армия и при EVASHAM Едуард побеждава Монфор. Монфор е убит и Хенри е пуснат от плен. Хенри си връща властта, но остатака от царуването му истинската власт се осъществява от Едуард. След 56 годишно царуване той умира през 1272 г. Въпреки, че Хенри се проваля като крал и войник, неговото царуване играе важна роля във формирането на виждането на англичаните кралската власт да бъде ограничена със закон.▼
▲През [[1258]] г. Хенри налага прекомерни данъци, за да плати дълговете си за войната в Уелс, неуспешните военни кампании във Франция и църковното си строителство. Глупавата дипломация и военните поражения принуждават Хенри да се откаже от всичките си владения във Франция, с изключение на [[Гаскония]]. Когато той приема да погаси папските дългове за войната в [[Кралство Сицилия|Сицилия]], бароните искат реформи и кралят не е способен да им се противопостави. Той е принуден да се съгласи с Оксфордските провизии. Съгласно този документ се създава Съвет от 15 души, който трябва да одобрява всяко действие на краля и да е запознат с всичките дела на монарха. Бароните поемат контрола върху всяко звено на правителството, но постепенно се поддават на дребни дрязги и Оксфордските провизии имат приложение само няколко години. Хенри утвърждава властта си, отричайки Оксфордските провизии, което води до избухване на Гражданска война през 1264 г. [[Едуард Дългокракият]]
▲През 1265 г. Симон дьо Монфор губи поддръжката на един от най- мощните барони-графа на Глостър, а Уелския принц Едуард успява да избяга от плен. Едуард и Глостър събират армия и при EVASHAM Едуард побеждава Монфор. Монфор е убит и Хенри е пуснат от плен. Хенри си връща властта, но
==Външни препратки==
| |||