51 633
редакции
→top: +картинка
м (форматиране) |
(→top: +картинка) |
||
|
Инокентий IV е роден в [[Генуа]] около [[1195]] г. Получава образованието си в [[Болоня]], където завършва канонично право. Въвеждането му в духовен сан става през [[1227]] г., след което бързо се изкачва по стълбата на църковната йерархия: през [[1237]] г. става [[кардинал]], а през [[1247]] г. е избран за [[папа]].
Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на [[Ватикана]] за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на
[[File:Pope Innocent IV sends Dominicans and Franciscans out to the Tartars.jpg|thumb|ляво|Папа Инокентий IV изпраща доминикански и францискански мисионери при татарите]]
По време на монголската инвазия в [[Русия]] папа
Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През [[1253]] г. той основава първото мисионерско общество на
▲По време на монголската инвазия в [[Русия]] папа [[Инокентий IX]] не само проявява пълно равнодушие към съдбата на [[Източна Европа]], но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионерите от ордена на миноритите. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.
▲Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През [[1253]] г. той основава първото мисионерско общество на "peregrinantes propter Christum", които в по-голямата си част са [[францисканци]] и [[доминиканци]], със задача да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.
Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на [[България]] към [[Римокатолическата църква]] и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу [[богомили]]те в Босна.
| |||