Записки по българските въстания: Разлика между версии

В ''„Предисловие“'' към първи том на ''„Записките“'' Захари Стоянов изтъква като главен мотив за написването им необходимостта да се съхрани правдив спомен за най-важната, според него, част от историята на [[България]] след падането и&#768; под [[османско владичество]] — въстанията. Горчивина у писателя предизвиква забравата на [[Христо Ботев]], [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]] и други революционери, загинали за свободата Мирослав Илиевна родината си. Стоянов рязко се противопоставя на появилите се след [[Освобождение]]то твърдения, че [[Априлско въстание|Априлското въстание]] е „незначително движение“<ref>[[Джанюариъс Макгахан]] в „[http://www.pravoslavie.domainbg.com/20/macgahan/intro.html Турските зверства в България“]. Пак там: „Що се отнася до българското въстание, имало е слаби опитвания в две-три села…“ и „…не е съществувало организирано въстание в страната…“</ref> а [[Баташко клане|турските кланета]] са безпричинни или провокирани от група „нехранимайковци“. В книгата си той се заема да изложи своята гледна точка на пряк участник в освободителните борби. Признавайки, че въстаниците не е са били достатъчно добре организирани и въоръжени, авторът все пак твърди, че движението е постигнало своята цел.