Апендицит: Разлика между версии

'''Апендицит''', понякога наричан '''апандисит''', е [[възпаление]] на придатъка на [[Сляпо черво|сляпото черво —]] – [[апендикс]]а (от [[латински език|лат.]] ''Appendix caeci'').

Въпреки, че има по-ранни сведения за възпаления на или около сляпото черво, първи описание на [[Болест|болестта]] апендицит прави професорът по [[патоанатомия]] в [[Харвардски университет|Харвард]], – Реджиналд Хебер Фитц (Reginald Heber Fitz) през [[1886]] г. Освен че първи описва клиничната история на заболяването, Фитц е и първият, който прави предположението, че лек за апендицита е отстраняването на сляпото черво (апендектомия). Сред пионерите в лечението на апендицита са и Томас Мортън (Thomas Morton), Чарлз Макбърни (Charles McBurney).<ref>[http://www.emedicine.com/ped/byname/appendicitis--surgical-perspective.htm Excerpt from ''„Appendicitis: Surgical Perspective“''], emedicine.com</ref><ref>[http://www.president.harvard.edu/history/ History of the Office of the President of Harvard University]</ref>

Възпалението на апендикса обикновено се предизвиква от чревен или лимфен застой, което дава възможност на типични за чревната флора [[бактерии]] да проникнат в стената на апендикса и да предизвикат серозносериозно или гнойно възпаление. Поради подуването на тъканта, отворът, който свързва апендикса с [[цекум]]а, се свива и [[гной]]та може да застои и да се образува [[емпием]] на апендикса. Перфорацията на възпален апендикс води до [[перитонит]].

Апендиксът на възрастните хора от своя страна постепенно [[атрофия|атрофира]], което обяснява значително по-редките случаи на апендицит сред възрастните. Това обаче също е опасно, понеже пренебрегването на възможността болки в областта да са причинени от апендицит затруднява навременното поставяне на правилна [[диагноза]] и може да доведе до множество усложнения.

Апендицитът не е единственото обяснение на болките, които могат да настъпят в областта на корема. Други причини за такива болки могат да са пробив на [[язва]] на [[стомах]]а или [[дванадесетопръстник]]а, остро възпаление на [[жлъчка]]та, [[камъни в [[бъбрек|бъбреците]], [[извънматочна бременност]], преплитане на червата, възпаление на [[яйчник|яйчниците]], сраствания в коремната кухина и други.

Острият апендицит <ref>[http://www.doctorbg.com/page.php?id=7158 Остър апендицит в "Doctorbg"]</ref> е най-често срещаното остро [[хирургия|хирургическо]] заболяване на [[корем]]а.<ref>''„Съвети на домашния лекар“'', проф. д-р Г. Маждраков и проф. д-р Б. Братанов, Медицина и физкултура, София, 1980</ref> При остър апендицит болката първоначално обхваща целия корем, но за няколко часа се локализира в долния му десен край. Тя е силна и постоянна, по-остра при движение и придружена е с повишена телесна температура (до 38°С), гадене и повръщане. Коремът постепенно се втвърдява и се нарушават функциите на храносмилателния канал и отделянето на газове. [[Пулс]]ът се ускорява до над 100 удара в минута. Езикът е обложен, а при тежки форми на заболяването&nbsp;—– сух.

* ретроцекално разположение на апендикса (около 16%) - слабо или липсващо перитонеално дразнене; намалена интензивност на болката и симптомите за перитонеално дразнене; дразнене на [[Уретер|уретера]] и симулиране на бъбречна колика;

* малкотазово разположение - симулира гинекологични заболявания у жени, предизвиква дразнене на [[Аднексит|аднексите]], сателитен аднексит; проблеми в репродуктивните способности; развитие на Дугласов абсцес при перфорация;

* Припри деца може да симулира диаричен синдром, дизурични смущения, ограниченият абсцес може да се представи като малкотазов тумор.;

* субхепатално или друго разположение на апендикса - при незавършена ротация на колона (малротация) – предимно при деца в ранна възраст (15 %).

Заболяването е рядко. Реактивността е слаба, деструктивните промени са чести и бързи. [[Анамнеза|Анамнезата]] е от родителите. Болката често е по-слаба, около пъпа, трудно се локализира, мускулната защита е слаба, а при плач - може да бъде симулирана. По-бурна обща реакция - гадене, повръщане, фебрилитет до 39 ºС, по-често диария;, често уриниране с по-честа хематурия, левкоцитоза до 20-30 000; сериозна прогноза.

Клиничната картина е завоалирана и трябва да се отдиференцира бременността като причина за гадене, повръщане, запек и болка. Атипично разположение на апендикса, изместен от бременната [[матка]]. Риск от [[аборт;]], необходимост от хормонална защита при апендектомия по спешност.

Заболяването е рядко, с неясни диспептични смущения, възрастово обусловен запек. Болката е тъпа, неясна, не се отграничава добре, дефансът е слабо изразен. Температурата е слабо изразена. Левкоцитозата е слабо изразена. Перфорацията е по-честа и по-ранна. Диференциална диагноза с [[карцином]] на сляпото черво или левия колон.

* при деца – [[некроза]] или перфорация от чуждо тяло, [[паразити]];

Хроничният апендицит <ref>[http://www.kak-da.com/хроничен-апендицит.html Хроничен Апендицит в "Kak-da"]</ref> може да бъде последица на прекаран пристъп от остър апендицит, който е протекъл благополучно, но може и да започне незабележимо, без уловимо начало. Хроничният апендицит се проявява обикновено с тъпи болки, които могат да се локализират вдясно под пъпа или под лъжичката. Често има запек, подуване на корема. Диагнозата се осигурява с рентгеново изследване. Хроничният апендицит често се усложнява с увреждания на стомаха, дванадесетопръстника, [[Жлъчен мехур|жлъчния мехур]], [[Дебело черво|дебелото черво]], вътрешните [[полови органи]] на жената.

Хроничният апендицит налага известни ограничения на болните —– трябва да се избягват храни, образуващи много газове, вдигане на тежести, тръскане на тялото. При обостряне трябва да се потърси веднага лекар. Въпросът за операция при хроничен апендицит се поставя след зряла преценка на състоянието на болния.

* изследване на кръвта, при което по евентуално повишеният брой [[левкоцит|белите кръвни клетки]] може да се съди за налично възпаление.;

* общо изследване на [[урина]]та, при което се прави оглед под микроскоп за наличието на бели и [[еритроцит|червени кръвни клетки]] и бактерии.;

Преди да се докаже диагнозата, трябва да се избягва самолечение и налагане на мястото с топли компреси —– те може и да облекчат временно болката, но да допринесат за задълбочаване на възпалението.