Желю войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 19:
От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Желю войвода. Върху знамето на четата е избродирана датата на нейното създаване „1877 авг, 20“. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова (опълченско знаме, ушито в румънския град [[Браила]] и предадено на българските доброволци, участващи в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]]) и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици — бяла, зелена и червена, като външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода“.
 
Един ден , когато той и неговата сестра работят на полето край близкото село , двама турски башибозукабашибозуци яздещи коне ги забелязват и решават де се отбият до кладенецъткладенеца под едно дърво в близост до тях . Сядайки под дървото единият турчин се обръща към сетратасестрата на Желю с думите : Гяурке вземи кофата от кладенеца и ела да ни напоиш ! Наливайки вода в устата на единият единия, тя разлива тежката кофа и го намокря по гърдите. , когато тойТой мигновенномигновено се ядосва и прави опит да я изнасили ,. Желю действа инстинктивно и в този момент с помощапомощта на сърп, с който е работил на полето , отрязва главите на двамата турчина турци.
 
Това става причина той да бъде подгонен , издирван и да потърси убежище в хайдушките чети .
 
{{СОРТКАТ:Желю войвода}}