Замък: Разлика между версии

'''За̀мъкът''' е вид [[сграда]] или комплекс от сгради с укрепителни и отбранителни функции, строена по време на [[Средновековие]]то в [[Европа]] и [[Близкия Изток]] от европейската [[аристокрация]]. Въпреки че съществуват различни мнения за основното предназначение на замъците, най-често така се наричат частните укрепени [[Резиденция|резиденции]] на [[феодал]]и или [[аристокрация|благородници]]. Различават се от [[крепост]]ите по това, че те не са резиденции, иа от укрепените градове по това, че тене са съоръжения за обществена защита. Терминът се използва за разнообразни постройки от [[форт]]ове, разположени на [[хълм]], до провинциални имения. За периода от 900 години, през който са строени замъци, последните приемат най-различни форми с разнообразни допълнения, но някои части, като например [[крепостна стена|крепостни стени]] и [[бойница|бойници]], остават тяхна обща характеристика и се срещат почти навсякъде.

Обяснено най-просто, замъкът се дефинира сред учените като ''„лична, укрепена резиденция“''.<ref name=C16>Coulson (2003) – стр. 16</ref> За разлика от по-ранните крепости като англосаксонските укрепления, подобни на землянки, или от оградените със стени градове от Изтока като [[Константинопол]] и [[Антиохия]], замъците не са обществени защитни съоръжения, а са строени от и са притежание на местен благородник (най-често [[феодал]]).<ref>Liddiard (2005) – стр. 15–17</ref> Съответно те могат да бъдат предназначени за самия [[васал|васален благородник]] или за неговия [[сеньор]]. Фундаментът на феодалната [[феодализъм|ленно-васална система]] се гради на връзката между сеньора и васала, като в замяна на военна служба сеньорът дава на своя [[суверенитет|суверен]] земя и очакваизисква лоялност.<ref>Herlihy (1970) – стр. xvii–xviii</ref> В края на [[20 век|XX в.]] се обуславя тенденция към уточняване на дефиницията на замък чрез добавяне на критерий за феодална собственост, при което замъците се обвързват единствено със средновековния период. Не е задължително това обаче да отговаря на [[терминология]]та, използвана през Средните векове. През [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] (1096-1099) западноевропейските армии се натъкват на укрепени населени места и [[форт]]ове, които те наричат замъци, ала които не биха се считали за такива от гледна точка на съвременната дефиниция.<ref name=C16/>

Терминът ''„замък“'' също е погрешно използван за обозначаване на постройки като фортификациите от [[Желязна епоха|Желязната епоха]], например замъка [[Мейдън]] в [[Дорсет]].<ref>Creighton & Higham (2003) – стр. 6–7</ref> Замъкът се използва като крепост и затвор, ала е още място, където [[рицар]]ят (или съответно аристократът) може да пирува и да се весели със своите другари. С течение на времето [[естетика]]та взима връх в [[архитектура]]та на замъците, защото външният вид и размер са отражение на престижа и мощта на притежателя. Уютни домове- често се намират зад крепостните стени се намират уютни домове. Макар замъкът дълго време да осигурява защита срещу противникови сили, в крайна сметка той бива заменен от провинциални имения с висок статут.<ref>Liddiard (2005) – стр. 2</ref> Широко разпространено е разбирането, че замъците са свързани единствено с [[Европа]], където се зараждат, и със [[Близък Изток|Близкия Изток]], където са пренесени от кръстоносците.<ref>Allen Brown (1976) – стр. 2–6</ref> Противоречащи на това схващане са аналогичните постройки, издигнати в [[Япония]] през [[16 век|XVI]] и [[17 век|XVII в.]] Те се развиват без пряка връзка и влияние от Европа и, както се изразява военният историк [[Стивън Търнбул (историк)|Стивън Търнбул]], ''„имат изцяло различна история на развитие, строени са по съвсем различен начин и са проектирани да издържат на атаки от коренно различно естество.“''<ref>Turnbull (2003) – стр. 5</ref>