Троен член: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
-ồт, -та, -то, -тê за обща определеност (мạжồт „мъжът”, женàтạ, дềтетọ жèнитê)
-ồс, -са, -со, -сê за по-близки предмети (мạжồс „този мъж”, жẹнàсạ, дềтесо, жèнисệ)
-ồн, -на, -но, -нê за по-далечни предмети (мạжồн „онзи мъж”, жẹнàнạ, дềтẹнọ, жèнинê)<ref name="Стойков.131">{{cite book |title= Българска диалектология |last= Стойков |first= Стойко |authorlink= Стойко Стойков |coauthors= |year= 1993|publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= |isbn= |pages= 131|url= http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm#smoljanski |accessdate=}}</ref>
Ред 25:
;[[Хвойненски говор]]
-ът, -та, -тọ, -тê за обща определеност
-ъс, -ca, -cọ, -cê за близки предмети
Ред 49:
;[[Велешки говор]]
Примери: дèтето, дèтево, дèтено; жèната, жèнава, жàнана.<ref name="Стойков.174">{{cite book |title= Българска диалектология |last= Стойков |first= Стойко |authorlink= Стойко Стойков |coauthors= |year= 1993|publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= |isbn= |pages= 174|url= http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#veleshki |accessdate=}}</ref>
;[[Прилепско-мариовски говор|Прилепски говор]]
Примери за тройно членуване се среща в Прилепско: грàдот, грàдо, двòрот, двòро, пòпот, пòпо, чòекот, чòеко—грàдоф, двòроф, чòекоф — грàдон, двòрон, чòекон. Срв. Крàвата йа прòдадоф. Дèтето си òтиде. Кошỳлава се искѝнала. Кòйнон нè‿паси. Дèтето ке пàдне.<ref name="Стойков.174">
;[[Битолски говор]]
;[[Дебърски говор]]
;[[Охридски говор|Охридски]] и [[Стружки говор]]▼
;[[Преспански говор|Горнопреспански говор]]
;[[Преспански говор|Долнопреспански говор]]
▲;[[Охридски говор|Охридски]] и [[Стружки говор]]
== Бележки ==
| |||