Троен член: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Тройният член''', наричан още '''тройната членна форма''' или '''тройното членуване''', е начин за изразяване на категорията [[Определителен член в българския език|определеност]] в [[български език|българския език]]. За разлика от единичния член, тройният член изразява триделно пространство – за обща определеност; за близка определеност, за означаване на определени предмети, които са близко до говорещото лице; и за далечна определеност, за означаване на неща, които са далече от говорещото лице.<ref name="Стойков.167">{{cite book |title= Българска диалектология |last= Стойков |first= Стойко |authorlink= Стойко Стойков |coauthors= |year= 1993|publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= |isbn= |pages= 167|url= http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_3.htm#trynski |accessdate=}}</ref>▼
▲'''Тройният член''' още '''тройната членна форма''' или '''тройното членуване''' е начин за изразяване на категорията [[Определителен член в българския език|определеност]] в [[български език|българския език]]. За разлика от единичния член, тройният член изразява триделно пространство – за обща определеност; за близка определеност, за означаване на определени предмети, които са близко до говорещото лице; и за далечна определеност, за означаване на неща, които са далече от говорещото лице.<ref name="Стойков.167">{{cite book |title= Българска диалектология |last= Стойков |first= Стойко |authorlink= Стойко Стойков |coauthors= |year= 1993|publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= |isbn= |pages= 167|url= http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_3.htm#trynski |accessdate=}}</ref>
Членът за обща определеност произхожда от старобългарското местоимение ''тъ'', ''та'', ''то'', от което произлиза и членът в българския книжовен език. Членът за далечна определеност – от ''онъ'', ''она'', ''оно''. Членовете за близка определеност са два типа – един произхождащ от ''овъ'', ''ова'', ''ово'' и един от ''сь'', ''си'', ''се''.
| |||