|
Злетово е споменато за пръв път в 1019 година като част от [[Мородвис|Моровиздската]] епархия на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|175-176}}</ref> Селото се споменава с днешното си име ''Злетово'' в грамота на [[Иван Драгаш|Иван]] и [[Константин Драгаш]], датирана около 1378 година.<ref>Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.</ref>
Църквата „[[Успение Богородично (Злетово)|Успение Богородично]]“ е вероятно от първата половина на 16XVI век.<ref name="Брегалничка епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bregalnickaeparhija.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=53:2009-12-18-17-16-48&catid=35:2010-01-15-21-58&Itemid=55 | заглавие = Злетовска парохија | достъп_дата = 1 април 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Брегалничка епархија | език = | цитат = }}</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година в Злетово живеят 670 [[българи]]-[[християни]], 230 [[турци]] и 20 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 222.]</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.</ref>
В началото на [[20XX век ]] Злетово е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 776 българи екзархисти и 184 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и функционират българско и сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 130-131.</ref> ▼Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават [[Цариградската патриаршия]]<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.</ref>.
▲В началото на [[20 век]] Злетово е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 776 българи екзархисти и 184 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и функционират българско и сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 130-131.</ref>
Гробищната еднокорабна църква с по-скромни размери „Свети Илия“ е издигната в 1911 година, на южната страна от гробищата на рида Илиица. Църквата е изградена от сърбоманската община в селото.
|
