Скопски конгрес на ВМОРО (1905): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
 
== Предистория ==
Конгресът е проведен като част от серията окръжни конгреси, предшестващи [[Рилски конгрес на ВМОРО|общия конгрес]], предвиден за заздравяване на организацията след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и за изготвяне на мерки срещу появилите се [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбска]] и [[гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка пропаганда в Македония]]. Злетовското село Кнежево е избрано поради планинския терен и близостта до границата с Княжество България, която би позволила леснно оттегляне при евентуално разкриване на конгреса от страна на османските власти.<ref name="Абазов 35"/>
 
==Делегати==
[[Файл:Skopski kongres 1905 godina.JPG|дясно|мини|250п|Обединените чети водени от [[Даме Груев]] (четвърти от дясно на ляво), [[Атанас Бабата]] (първи), [[Мише Развигоров]] (шести), [[Михаил Чаков]] (седми) и [[Андон Кьосето]] (двадесет и първи)]]
На него делегати са 20 нелегални и легални дейци, а за охрана на конгреса се грижат близо 250 четници.<ref name="Абазов 37">{{cite book |title= Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност |last=Абазов |first=Славчо Славчов |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Ауто прес |location= |isbn=978-954-92630-2-2 |pages=37 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%BE%20%D0%90%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%201883%E2%80%931928.pdf |accessdate=}}</ref>
На него делегати са 20 легални и нелегални дейци, а за охрана на конгреса се грижат близо 250 четници.
 
Делегати на конгреса по право са скопскиятоколийските войводавоводи - скопският [[Ефрем Чучков]], щипският - [[Мише Развигоров]], велешкият - [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]], кочанският - [[Кръстьо Българията]], кратовският - [[Атанас Бабата]], паланечкият - [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]], кумановските - [[Константин Нунков]] и [[Панайот Байчев]].<ref name="Абазов 35"/><ref>{{cite book |title= Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник|last=Николов |first= Борис Й|authorlink= |coauthors= |year= 2001|publisher= Издателство „Звезди“ |location=София |isbn= 954-9514-28-5 |pages= 15 |url= |accessdate=}}</ref> други. Там е и [[Тодор Александров]] като секретар на конгреса<ref>[http://todoralexandrov.hit.bg/king/1_3.html Добринов, Дечо, „Последният цар на Македония“, „Македония“, София, 1992, с. 20.]</ref>, наскоро излежал присъда в [[Куршумли хан]], но отсъстват [[Даме Груев]] и [[Пере Тошев]].
 
Легалните дейци са обозначени в протоколите само с инициали, за да не бъдат идентифицирани при евентуално попадане на документите в османски ръце.<ref name="Абазов 36">{{cite book |title= Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност |last=Абазов |first=Славчо Славчов |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Ауто прес |location= |isbn=978-954-92630-2-2 |pages=36 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%BE%20%D0%90%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%201883%E2%80%931928.pdf |accessdate=}}</ref> Секретар на конгреса е [[Тодор Александров]], наскоро излежал присъда в [[Куршумли хан]],<ref>{{cite book |title= Последният цар на планините |last= Добринов|first=Дечо |authorlink= |coauthors= |year=1992 |publisher= Македония |location= София |isbn= |pages= 20 |url= |accessdate=}}</ref> който в края на декември след опит за арест става нелегален заедно с учителя [[Стоян Мишев]].<ref name="Абазов 35"/>
 
==Решения==