Берлински договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м махане на заключение без източник и неотговарящо на условията на XXI век. |
Поправки на тенденциозно включени тези. за общото значение на конгреса. Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 2:
'''Берлинският договор''' е международен договор, подписан на 1 / [[13 юли]] [[1878]] г. на [[Берлинския конгрес]]. Урежда промените в положението на [[Османска империя|Османската империя]] след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Заключителен документ на започналия на 1 / [[13 юни]] [[1878]] г. [[Берлински конгрес]].
Състои се от 64 члена. Унищожава разпоредбите на предварителния [[Санстефански договор|Санстефанския мирен договор]] от [[3 март]] [[1878]] г. между [[Русия]] и [[Османска империя|Османската империя]]. Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите [[велика сила|Велики сили]]. Споровете
Някои клаузи на Берлинския договор са променени още при [[Съединение на България|Съединението]] на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]] ( [[6 септември ]] [[1885]] ). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на [[22 септември]] [[1908]] г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира [[Босна и Херцеговина]], покрай благоприятно условие възникнало в [[Османска империя|Османската империя]], където е налице [[Младотурската революция]].
Ред 32:
== Участници ==
Съдбата на България е решена без '''нито един българин''', поради пълната липса на тяхна правосубектност — държавата все още не е създадена de iure, не е призната от никого и формално дори не съществува на картата. [[Методий Кусевич]], тогава [[архимандрит]] и [[протосингел]] при [[Пловдивска митрополия|Пловдивската митрополия]] обръща публично внимание на подготвяните от Русия, Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са организирани от [[Кузман Шапкарев|Шапкарев]], а в Пловдив от самия Методий. Шапкарев поверява адресите от Македония на велешкия търговец Весов, който ги предава в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като [[Костаки Пеев]] съобщава на руските власти за събраните подписки. Подписките обаче не получават гласност и нито един български представител не отива и не присъства на конгреса<ref>{{радев-1}}</ref>.
Участници, решили съдбата на България, са :
| |||