Христо Кабакчиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 29:
'''Христо Стефанов Кабакчиев''' е виден деец на [[България|българското]] и международното [[комунизъм|комунистическо]] движение, [[журналист]] и [[публицист]], д-р на историческите науки. [[Народен представител]].
 
== Биография ==
Христо Кабакчиев е роден на [[2 януари]] [[1878]] г. в гр. [[Галац]], [[Румъния]]. Завършва гимназия във [[Варна]], като по време на обучението си е приет за член на [[БРСДП]]. Заминава да следва медицина във [[Франция]], но се прехвърля да учи право в [[Женева]]. Поради заболяване се завръща в България и завършва образованието си в Юридическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“]].
 
От 1904 г. работи като адвокат в столицата. От 1905 до 1923 г. без прекъсване е член на ЦК на БРСДП (т. с.), от 1910 г. е и редактор на партийния в. "„[[Работнически вестник"]]“. В множество публикации дава оценка на обстановката в страната, разяснява програмата и дейността на партията, критикува управляващите среди, популяризира призивите на международното комунистическо движение за мир и [[Балканска федеративна република]]. Изпратен е като делегат на БРСДП (т. с.) на Копенхагенския (1910) и Базелския (1912) конгрес на II Интернационал.
 
От 1914 до 1923 г. без прекъсване е избиран за народен представител. Взема участие в работата на I конгрес на БКП (т. с.), на който е приета разработената от него програмна декларация на партията. Представител на БКП (т. с.) на II конгрес на Коминтерна (1920), където е избран за член на комисиите по национално-колониалния въпрос, по устава и по аграрния въпрос. През същата година присъства на конгреса на Независимата социалистическа партия в Германия, а след това - и на конгреса на Италианската социалистическа партия. На IV конгрес на Коминтерна (1922) изнася доклад за програмата на БКП, а на V конгрес (1924) е избран за член на Контролната комисия на Интернационала.
Ред 38:
Като политически секретар на БКП участва активно в подготовката на [[Септемврийското въстание]] през 1923 г. Арестуван преди избухването му, Кабакчиев остава в затвора 2 г. и половина. През 1925 г. отново е изправен пред съда по процеса срещу ЦК на БКП. Осъден е на 12 и половина години затвор, но малко по-късно е освободен.
 
Емигрира във [[Виена]], а след това в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Там преподава история на БКП и марксизъм-ленинизъм в Международната ленинска школа и в Комунистическия университет за национални малцинства от Запада. През 1928 г. става член на ВКП (б). През 1935 започва работа като сътрудник в Института по история на [[АН на СССР]]. Ръководи творчески колектив, който подготвя и издава "Българска„Българска работническа партия (комунисти) в резолюции и решения 1891–1923"1891–1923“. Публикува "Спомени"„Спомени“ и "Димитър„Димитър Благоев и партията на тесните социалисти"социалисти“. Умира след тежко боледуване в Москва.
 
Родство-Негов син е [[Август Кабакчиев]].
 
== Литература ==
* Соч.: ''Избрани произведения'', София, 1953;
* ''Спомени'', София, 1955.
 
* Лит.: Колева Т., ''Христо Кабакчиев. Биобиблиография'', София, 1958.
; За него
* ''М. А. Бирман.''
* Лит.: Колева Т., ''Христо Кабакчиев. Биобиблиография'', София, 1958.
* ''М. А. Бирман.''
 
== Източници ==
Line 61 ⟶ 64:
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Съветски комунисти]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Българи в Съветския съюз]]
[[Категория:Родени в Галац]]
[[Категория:Починали в Москва]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]