Астма: Разлика между версии

'''Астмата''' ({{lang-el|ἅσθμα, ásthma – задъхване}}) е често срещано [[хронично заболяване|хронично]] възпалително [[заболяване]] на [[бронхи]]те, което се характеризира с наличието на променливи и повтарящи се [[Симптом|симптоми]], обратима обструкция на въздушния поток и [[бронхоспазъм]].<ref name="NHLBI07p11-12">{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|pp=11–12}}</ref> Често срещаните симптоми включват [[хриптене]], [[кашлица]], стягане в гърдите и [[диспнея]].<ref name=bts2009p4>{{harvnb|British Guideline|2009|p=4}}</ref>

Смята се, че причината за поява на астма е комбинацията от [[Генетика|генетични]] фактори и фактори на околната среда.<ref name=Martinez_geneenvir>{{cite journal |author=Martinez FD |title=Genes, environments, development and asthma: a reappraisal |journal=Eur Respir J |volume=29|issue=1 |pages=179–84 |year=2007 |pmid=17197483 |doi=10.1183/09031936.00087906}}</ref>[[Диагноза|Диагнозата]] астма обикновено се основава на модела на симптомите, отговора към [[Терапия|терапията]] с течение на времето и [[спирометрияСпирометрия|спирометрията]]та (FEV1).<ref name=lemanske>{{cite journal |author=Lemanske RF, Busse WW|title=Asthma: clinical expression and molecular mechanisms|journal=J. Allergy Clin. Immunol. |volume=125 |issue=2 Suppl 2 |pages=S95–102 |year=2010|month=February|pmid=20176271 |pmc=2853245 |doi=10.1016/j.jaci.2009.10.047 }}</ref> Астмата се класифицира клинично според честотата на симптомите, форсирания експираторен обем за една секунда ([[Спирометрия|FEV1]]) и [[скоростта на върховия експираторен дебит]].<ref name=Yawn2008/>Астмата може да се класифицира и като [[Атопия|атопична]] (външна) или неатопична (вътрешна),<ref name=RobbinsCotran2010/> като атопията се свързва с предразположеност към развиване на реакции на [[''свръхчувствителност от тип 1]]'' .<ref>{{cite book | title=Stedman's Medical Dictionary | publisher=Lippincott Williams and Wilkins | edition=28 | year=2005 |isbn=0-7817-3390-1 }}</ref>

За лечение на остри симптоми обикновено се използва инхалаторен бързодействащ [[Бета-2-адренергичен агонист|бета-2 агонист]] (като напр. [[''салбутамол]]'') и перорални [[кортикостероиди]].<ref name=NHLBI07p214>{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=214}}</ref> В много тежки случаи може да се наложи интравенозно приложение на кортикостероиди, [[магнезиев сулфат]] и хоспитализация.<ref>{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|pp=373–375}}</ref> Симптомите могат да бъдат предотвратени като се избягват тригери като напр. [[Алерген|алергени]]<ref name="NHLBI07p169">{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|pp=169–172}}</ref> и [[дразнене|дразнители]], както и употребата на инхалаторни кортикостероиди.<ref name=GINA_2011_page71>{{harvnb|GINA|2011|p=71}}</ref> [[Бета-адреноцепторен агонист с продължително действие|Бета агонисти с продължително действие]] (ДДБА) или левкотриен [[левкотриенАнтагонист (фармакология)|антагонисти]] <nowiki/>може да се използват като допълнение към инхалаторните кортикостероиди, ако симптомите на астма останат неконтролирани.<ref name=GINA_2011_page33>{{harvnb|GINA|2011|p=33}}</ref> От 70-те години на 20[[ХХ в.век]] насам разпространението на астма значително се е увеличило. През [[2011]] г. са засегнати между 235 и 300 милиона души по света,<ref name=WHO2011/><ref name=GINA_2011_page3/> като това включва около 250 000 смъртни случая.<ref name=GINA_2011_page3>{{harvnb|GINA|2011|p=3}}</ref>

Астмата се характеризира с повтарящи се епизоди на [[хриптене]], [[диспнея]], стягане в гърдите и [[кашлица]].<ref name=GINA2011p2>{{harvnb|GINA|2011|pp=2–5}}</ref> При кашлица от [[Бял дроб|белия дроб]] може да се образува [[Храчка]]храчка, но често трудно се отделя.<ref>{{cite book|last=Jindal|first=editor-in-chief SK|title=Textbook of pulmonary and critical care medicine|publisher=Jaypee Brothers Medical Publishers|location=New Delhi|isbn=978-93-5025-073-0|page=242|url=http://books.google.ca/books?id=EvGTw3wn-zEC&pg=PA242}}</ref> По време на възстановяване от пристъп, тя може да изглежда [[гной|подобна на [[гной]] поради високите нива на [[Бели кръвни клетки|белите кръвни клетки]], наречени [[Еозинофилен гранулоцит|еозинофили]].<ref>{{cite book|last=George|first=Ronald B.|title=Chest medicine : essentials of pulmonary and critical care medicine|year=2005|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia, PA|isbn=978-0-7817-5273-2|page=62|url=http://books.google.ca/books?id=ZzlX2zJMbdgC&pg=PA62|edition=5th ed.}}</ref> Симптомите обикновено се влошават през нощта и рано сутрин или в резултат на физически упражнения или студен въздух.<ref name=bts2009p14>{{harvnb|British Guideline|2009|p=14}}</ref> Някои хора с астма рядко изпитват симптоми като те се появяват обикновено в отговор на тригери, докато други може да имат ясно изразени и персистиращи симптоми.<ref name=GINA2011_p8-9>{{harvnb|GINA|2011|pp=8–9}}</ref>

Редица други заболявания се срещат по често при пациенти с астма като това включва: [[гастроезофагеална рефлуксна болест]] (ГЕРБ), [[синуит]] и [[обструктивна [[сънна апнея]].<ref name=Boulet2009>{{cite journal |author=Boulet LP |title=Influence of comorbid conditions on asthma |journal=Eur Respir J |volume=33 |issue=4 |pages=897–906 |year=2009|month=April |pmid=19336592 |doi=10.1183/09031936.00121308 }}</ref> [[Психични разстройства|Психичните разстройства]] са също по-чести,<ref name=Boulay2011>{{cite journal|last=Boulet|first=LP|coauthors=Boulay, MÈ|title=Asthma-related comorbidities.|journal=Expert review of respiratory medicine|date=2011 Jun|volume=5|issue=3|pages=377–93|pmid=21702660}}</ref> като [[тревожните разстройства]] се срещат при 16–52%, а [[афективните разстройства]] при 14–41%.<ref name=Andrew2010>{{cite book|last=editors|first=Andrew Harver, Harry Kotses,|title=Asthma, health and society a public health perspective|year=2010|publisher=Springer|location=New York|isbn=978-0-387-78285-0|page=315|url=http://books.google.ca/books?id=nkP8_h_ewLMC&pg=PA315}}</ref> Въпреки това обаче не е известно дали астмата предизвиква психични проблеми или психичните проблеми водят до астма.<ref>{{cite journal|last=Thomas|first=M|coauthors=Bruton, A; Moffat, M; Cleland, J|title=Asthma and psychological dysfunction.|journal=Primary care respiratory journal : journal of the General Practice Airways Group|date=2011 Sep|volume=20|issue=3|pages=250–6|pmid=21674122}}</ref>

Астмата се дължи на комбинация от комплексни и само частично изяснени генетични взаимодействия и взаимодействия на околната среда.<ref name=Martinez_geneenvir/><ref>{{cite journal | last=Miller |first=RL | coauthors=Ho SM|title=Environmental epigenetics and asthma: current concepts and call for studies | journal=American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine| volume=177 | issue=6 | pages=567–573 | year=2008 | month=March | pmid=18187692|doi=10.1164/rccm.200710-1511PP | pmc=2267336 }}</ref> Тези фактори влияят на тежестта на заболяването и неговия отговор към лечението.<ref>{{cite journal |author=Choudhry S, Seibold MA, Borrell LN "et al." |title=Dissecting complex diseases in complex populations: asthma in latino americans |journal=Proc Am Thorac Soc |volume=4 |issue=3 |pages=226–33|year=2007 |pmid=17607004 |doi=10.1513/pats.200701-029AW |pmc=2647623}}</ref> Смята се, че увеличените случаи на астма в последно време се дължат на променящата се [[епигенетика]] ([[наследствени]] фактори, различни от тези, свързани с [[ДНК секвенция]]та), както и на променящата се среда на живот.<ref>{{cite journal|last=Dietert|first=RR|title=Maternal and childhood asthma: risk factors, interactions, and ramifications.|journal=Reproductive toxicology (Elmsford, N.Y.)|date=2011 Sep|volume=32|issue=2|pages=198–204|pmid=21575714}}</ref>

Много фактори на околната среда са свързани с развиване и обостряне на астмата, включително алергени, замърсяване на въздуха и наличие на други [[химикали]] в околната среда.<ref>{{cite journal|last=Kelly|first=FJ|coauthors=Fussell, JC|title=Air pollution and airway disease.|journal=Clinical and experimental allergy : journal of the British Society for Allergy and Clinical Immunology|date=2011 Aug|volume=41|issue=8|pages=1059–71|pmid=21623970}}</ref> [[Пушене и бременност|Пушенето]] по време на [[Бременност при човека|бременност]] и след раждане е свързано с по-голям риск от симптоми, подобни на астма.<ref name=GINA2011_p6>{{harvnb|GINA|2011|p=6}}</ref> Ниското [[Индекс на качество на въздуха[[Въздух|качество на въздуха]], дължащо се на замърсяванеозамърсяването от превозни средства или високите нива на [[озон]] ,<ref name=GINA2011_p61>{{harvnb|GINA|2011|p=61}}</ref> се свързва с развиване на астма, както и с увеличаване на тежестта на заболяването.<ref name=Gold>{{cite journal |author=Gold DR, Wright R |title=Population disparities in asthma |journal=Annu Rev Public Health|volume=26 |pages=89–113|year=2005 |pmid=15760282|doi=10.1146/annurev.publhealth.26.021304.144528 }}</ref> Излагането на [[летливи [[органични съединения]] на закрито може да бъде тригер за астмата. Излагането на [[формалдехид]] определено се свързва със заболяването.<ref>{{cite journal|last=McGwin|first=G|coauthors=Lienert, J; Kennedy, JI|title=Formaldehyde exposure and asthma in children: a systematic review.|journal=Environmental health perspectives|date=2010 Mar|volume=118|issue=3|pages=313–7|pmid=20064771}}</ref> [[Фталатит|Фталатите]] при [[поливинилхлорид]] също се свързват с астма при деца и възрастни,<ref>{{cite journal |author= Jaakkola JJ, Knight TL. |title= The role of exposure to phthalates from polyvinyl chloride products in the development of asthma and allergies: a systematic review and meta-analysis|journal= Environ Health Perspect |volume=116 |issue=7 |pages=845–53 |year=2008 |month=July |pmid= 18629304 |pmc= 2453150 |doi= 10.1289/ehp.10846 }}</ref><ref>{{cite journal|last=Bornehag|first=CG|coauthors=Nanberg, E|title=Phthalate exposure and asthma in children.|journal=International journal of andrology|date=2010 Apr|volume=33|issue=2|pages=333–45|pmid=20059582}}</ref> тъй като те представляват излагане на високи нива на [[ендотоксин]] .<ref>{{cite journal |author=Liu AH|title=Something old, something new: indoor endotoxin, allergens and asthma |journal=Paediatr Respir Rev|volume=5|issue=Suppl A |pages=S65–71 |year=2004 |pmid=14980246|doi=10.1016/S1526-0542(04)90013-9 }}</ref>

Астмата се свързва с излагането на алергени на закрито.<ref>{{cite journal|last=Ahluwalia|first=SK|coauthors=Matsui, EC|title=The indoor environment and its effects on childhood asthma.|journal=Current opinion in allergy and clinical immunology|date=2011 Apr|volume=11|issue=2|pages=137–43|pmid=21301330}}</ref> Често срещаните алергени на закрито включват: [[Домашен акар|домашни акари]], [[хлебарки]], животински пърхот и [[плесен]].<ref name=Arshad>{{cite journal|last=Arshad|first=SH|title=Does exposure to indoor allergens contribute to the development of asthma and allergy?|journal=Current allergy and asthma reports|date=2010 Jan|volume=10|issue=1|pages=49–55|pmid=20425514}}</ref><ref>{{cite journal|last=Custovic|first=A|coauthors=Simpson, A|title=The role of inhalant allergens in allergic airways disease.|journal=Journal of investigational allergology & clinical immunology : official organ of the International Association of Asthmology (INTERASMA) and Sociedad Latinoamericana de Alergia e Inmunologia|year=2012|volume=22|issue=6|pages=393–401; qiuz follow 401|pmid=23101182}}</ref> Оказа се, че усилията за намаляване на броя на домашните акари са неефективни.<ref name=Gotzsche2008/> Някои вирусни респираторни инфекции могат да повишат риска от развиване на астма при малки деца, като напр. <ref name=NHLBI07p11>{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=11}}</ref> ''[[респираторен синцитиален [[Вируси|вирус]]'' и ''[[риновирус]]''.<ref name=M38/> Някои други инфекции обаче може да намалят този риск.<ref name=M38/>

[[Хигиенната хипотеза]] е теория, която се опитва да обясни повишените нива на астма по света като пряк и неволен резултат от намалената експозиция на непатогенни [[бактерии]] и вируси по време на детството.<ref>{{cite journal| last=Ramsey | first=CD |coauthors=Celedón JC | title=The hygiene hypothesis and asthma | journal=Current Opinion in Pulmonary Medicine| volume=11 | issue=1 | pages=14–20 | month=January | year=2005 |pmid=15591883 | doi=10.1097/01.mcp.0000145791.13714.ae }}</ref><ref>{{cite journal |last=Bufford | first=JD | coauthors=Gern JE | title=The hygiene hypothesis revisited |journal=Immunology and Allergy Clinics of North America | volume=25 | issue=2 |pages=247–262 | month=May |year=2005 | pmid=15878454 | doi=10.1016/j.iac.2005.03.005}}</ref> Предполага се, че намалената експозиция на бактерии и вируси се дължи отчасти на повишената чистота и по-малкия брой членове в семейството в съвременните общества.<ref name=Brook2013>{{cite journal|last=Brooks|first=C|coauthors=Pearce, N; Douwes, J|title=The hygiene hypothesis in allergy and asthma: an update.|journal=Current opinion in allergy and clinical immunology|date=2013 Feb|volume=13|issue=1|pages=70–7|pmid=23103806}}</ref>Доказателствата в подкрепа на хигиенната хипотеза включват по-ниски нива на астма във фермите и в домакинствата с домашни животни.<ref name=Brook2013/>

Фамилната обремененост е рисков фактор за появата на астма, при което роля играят много различни [[Ген|гени]].<ref name=El2010>{{cite book|last=Elward|first=Graham Douglas, Kurtis S.|title=Asthma|year=2010|publisher=Manson Pub.|location=London|isbn=978-1-84076-513-7|pages=27–29|url=http://books.google.ca/books?id=gS4BsugTBvoC&pg=PA27}}</ref> При близнаци, ако единият близнак е засегнат, вероятността другият да има това заболяване е приблизително 25%.<ref name=El2010/> До края на 2005 г. се установява връзка на 25 гена с появата на астма при шест или повече отделни популации, включващи: ''[[Глутатионглутатион]] S-трансфераза Mu 1[[Трансфераза|глутатион S-трансфераза]] Mu 1]]'', ''[[Интерлевкин-10|интерлевкин-10]]'', ''[[ЦТЛА-4]]'', ''[[LEKTI]]'', ''[[Левкотриен C4 синтаза|левкотриен C4 синтаза]]'', ''[[Рецептор на интерлевкин-4|рецептор на интерлевкин-4 ]]'' и ''[[дезинтегрин и металопротеиназа 33]]'' и др.<ref name=Hoffjan/> Много от тези гени са свързани с [[Имунна система|имунната система]] или с модулиране на възпалението. Дори и сред извеждането на този списък от гени, подкрепени от проучвания с висока повторяемост, резултатите не са последователни сред всички изследвани популации.<ref name=Hoffjan /> През [[2006]] г. над 100 [[гени]] са били свързани с появата на астма при едно изследване за [[генетичната асоциация]].<ref name=Hoffjan>{{cite journal|author=Ober C, Hoffjan S |title=Asthma genetics 2006: the long and winding road to gene discovery |journal=Genes Immun |volume=7 |issue=2 |pages=95–100 |year=2006 |pmid=16395390|doi=10.1038/sj.gene.6364284 }}</ref> Предстоят и нови открития.<ref>{{cite journal|last=Halapi|first=E|coauthors=Bjornsdottir, US|title=Overview on the current status of asthma genetics.|journal=The clinical respiratory journal|date=2009 Jan|volume=3|issue=1|pages=2–7|pmid=20298365}}</ref>

Някои генетични варианти могат да предизвикат астма само когато се комбинират със специфични условия на експозиция на околната среда.<ref name=Martinez_geneenvir /> Пример за това е специфичен [[''единичен нуклеотиден полиморфизъм]]'' в зоната на [[CD14]] и излагането на [[ендотоксин]] (бактериален продукт). Излагането на ендотоксин може да идва от няколко източника на околната среда, които включват тютюнев дим, кучета и ферми. Тогава рискът от появата на астма се определя от генетиката на даден индивид, както и степента на излагане на ендотоксин.<ref name=Martinez_CD14>{{cite journal |author=Martinez FD |title=CD14, endotoxin, and asthma risk: actions and interactions |journal=Proc Am Thorac Soc |volume=4 |issue=3 |pages=221–5 |year=2007|pmid=17607003 |doi=10.1513/pats.200702-035AW |pmc=2647622}}</ref>

Тройката [— атопична екзема]], [[сенна хрема]] и астма се нарича атопия.<ref name="Bolognia"/> Най-силният рисков фактор за развитието на астма е история на [[атопия]],<ref name=NHLBI07p11/> като астмата се проявява в много по-голяма степен при тези, които имат [[екзема]] или [[ринит]].<ref name=GINA2011_p4>{{harvnb|GINA|2011|p=4}}</ref> Астмата се свързва със [[Синдром на Чърг-Щраус|синдрома на Чърг-Щраус]], който представлява [[автоимунно заболяване]] и [[васкулит]]. Индивиди с определени видове [[уртикария]] могат също да изпитат симптоми на астма.<ref name="Bolognia">{{cite book |author=Rapini, Ronald P.; Bolognia, Jean L.; Jorizzo, Joseph L.|title=Dermatology: 2-Volume Set |publisher=Mosby |location=St. Louis |year=2007|isbn=1-4160-2999-0 }}</ref>

Съществува връзка между [[затлъстяването]] и риска от астма, като през последните години и двете заболявания засягат повече хора.<ref>{{cite journal |author=Beuther DA |title=Recent insight into obesity and asthma |journal=Curr Opin Pulm Med|volume=16 |issue=1 |pages=64–70|year=2010 |month=January |pmid=19844182 |doi=10.1097/MCP.0b013e3283338fa7}}</ref><ref name=holguin>{{cite journal |author=Holguin F, Fitzpatrick A |title=Obesity, asthma, and oxidative stress|journal=J. Appl. Physiol. |volume=108 |issue=3 |pages=754–9 |year=2010|month=March |pmid=19926826|doi=10.1152/japplphysiol.00702.2009 }}</ref> Могат да участват няколко фактора, включващи понижена респираторна функция в резултат на натрупването на [[мазнини]], както и фактът, че мастната тъкан води до провъзпалително заболяване.<ref name="Woods 2009">{{cite journal |author=Wood LG, Gibson PG |title=Dietary factors lead to innate immune activation in asthma |journal=Pharmacol. Ther.|volume=123 |issue=1 |pages=37–53 |year=2009|month=July |pmid=19375453|doi=10.1016/j.pharmthera.2009.03.015 }}</ref>

[[Лекарство|Лекарствата]] от групата на [[Блокер (фармакология)|бета-блокерите]] като напр. [[''пропранолол]]'' могат да предизвикат астма при хора, които са податливи на заболяването.<ref>{{cite journal|author=O'Rourke ST |title=Antianginal actions of beta-adrenoceptor antagonists |journal=Am J Pharm Educ |volume=71|issue=5 |pages=95|year=2007 |month=October |pmid=17998992 |pmc=2064893 }}</ref> [[Кардиоселективните бета-блокери]] обаче изглждаизглежда са безопасни при пациенти с леко или умерено заболяване.<ref>{{cite journal|last=Salpeter|first=S|coauthors=Ormiston, T; Salpeter, E|title=Cardioselective beta-blocker use in patients with reversible airway disease.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|year=2001|issue=2|pages=CD002992|pmid=11406056}}</ref> Други лекарства, които могат да предизвикат проблеми са [[Ацетилсалицилова киселина|ацетилсалициловата киселина]], [[Нестероидни противовъзпалителни средства|нестероидните противовъзпалителни средства]] и [[инхибиторите на [[Ангиотензин|ангиотензин-конвертиращия ензим]].<ref>{{cite journal|last=Covar|first=RA|coauthors=Macomber, BA; Szefler, SJ|title=Medications as asthma trigers.|journal=Immunology and allergy clinics of North America|date=2005 Feb|volume=25|issue=1|pages=169–90|pmid=15579370}}</ref>

Домашните фактори, които могат да доведат до изостряне на астмата включват [[прах]], животински [[пърхот]] (особено котешки и кучешки косми), [[алергени]] от хлебарки и [[плесен]].<ref name=Baxi2010/>[[Парфюм|Парфюмите]] са честа причина за остри пристъпи при жените и децата. И [[вирусът|вирусните]], и бактериалните [[инфекции]] на горните дихателни пътища могат да влошат заболяването.<ref name=Baxi2010/> Психологичният [[стрес (биологичен)|стрес]] може да влоши симптомите — смята се, че стресът променя имунната система и по този начин повишава възпалителната реакция на въздушните пътища на алергени и дразнители.<ref name=Gold/><ref name="Chen2007">{{cite journal |author=Chen E, Miller GE |title=Stress and inflammation in exacerbations of asthma|journal=Brain Behav Immun. |volume=21 |issue=8 |pages=993–9|year=2007 |pmid=17493786|doi=10.1016/j.bbi.2007.03.009|pmc=2077080}}</ref>

Астмата е резултат от хронично [[възпаление]] на [[Дихателна система|дихателните пътища]], което впоследствие води до повишена свиваемост на заобикалящите [[гладки [[Мускул|мускули]].<!-- <ref name=GINA2011p2/> --> Това, заедно с другите фактори, води до пристъпи на стесняване на въздушния път и до класическия симптом - хриптене.<!-- <ref name=GINA2011p2/> --> Стесняването обикновено изчезва със или без лечение.<!-- <ref name=GINA2011p2/> -->Понякога самите въздушни пътища се променят.<ref name=GINA2011p2/> Типичните промени на въздушните пътища включват повишаване на [[еозинофилите]] и удебеляване на [[ламина ретикуларис]].<!-- <ref name=M38/> --> Гладкият мускул на въздушния път може да се увеличи хронично, заедно с увеличаването на броя мукозни жлези.<!-- <ref name=M38/> -->Другите видове клетки включват: [[T-клетка|T лимфоцити]], [[ макрофаги]] и [[Неутрофилен гранулоцит|неутрофили]].<!-- <ref name=M38/> --> Може да са включени и други компоненти на [[имунната система]], в това число: [[ Цитокин|цитокини]], [[Хемокин|хемокини]], [[хистамин]] и [[Левкотриен|левкотриени]] и други.<ref name=M38/>

Въпреки че астмата е добре познато заболяване, няма единна общопризната дефиниция за нея.<ref name=M38/> Тя е дефинирана от [[Глобалната инициатива за астма]] като "хронично''„хронично възпаление на въздушните пътища, при което играят роля много клетки и клетъчни елементи”''. Хроничното възпаление е свързано с хипер реакция на въздушния път, която води до повтарящи се епизоди на хриптене, задух, стягане в гърдите и кашлица, особено нощно време или рано сутрин. Тези епизоди обикновено са свързани с обширна, но променлива обструкция на въздушния поток в белите дробове, която често изчезва спонтанно или чрез лечение".<ref name=GINA2011p2 />

Понастоящем няма прецизен тест, при който диагнозата типично да се основава на модела на симптомите и реакцията на лечение във времето.<ref name=lemanske/><ref name=M38/> Трябва да се предположи диагноза за астма, ако има история на: повтарящо се хриптене, кашлица или затруднено дишане и ако тези симптоми се появяват или влошават поради физически упражнения, вирусни инфекции, алергени или замърсяване на въздуха.<ref name=NAEPP42>{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=42}}</ref> В такива случаи за потвърждаване на диагнозата се използва [[спирометрия]].<ref name=NAEPP42/> Диагнозата се поставя по-трудно при деца под шестгодишна възраст, тъй като те са твърде малки за спирометрия.<ref name=GINA2011p20>{{harvnb|GINA|2011|p=20}}</ref>

[[Спирометрия]]таСпирометрията се препоръчва като помощно средство за поставяне на диагноза и лечение.<ref name="AAAAIfive">{{Citation |author1 = American Academy of Allergy, Asthma, and Immunology|author1-link=American Academy of Allergy, Asthma, and Immunology |date= |title=Five things physicians and patients should question |publisher=[[American Academy of Allergy, Asthma, and Immunology]] |work=Choosing wisely: an initiative of the [[ABIM Foundation]]|page=|url=http://choosingwisely.org/wp-content/uploads/2012/04/5things_12_factsheet_AAAAI.pdf|accessdate=August 14, 2012}}</ref><ref name="NIHasthmaguide">{{cite book |author=Third Expert Panel on the Diagnosis and Management of Asthma |title=Guidelines for the diagnosis and management of asthma |year=2007 |publisher=National Heart, Lung, and Blood Institute (US) |url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK7232/ }}</ref> Това е единственият най-добър тест за астма.<!-- <ref name=M38/> --> Ако форсираният експираторен обем за една секунда [[FEV1]], измерен чрез тази техника се подобри с повече от 12% след прилагането на бронходилатор като [[''салбутамол]]'', това потвърждава диагнозата.<!-- <ref name=M38/> --> Той обаче може да е нормален при хора с история на лека астма, която не е изострена в момента.<!-- <ref name=M38/> -->[[Дифузният капацитет за едно издишване]] може да помогне да се различи астма от [[ХОББ]] (хронична обструктивна белодробна болест).<ref name=M38/> Разумно е да се прави спирометрия на всяка една или две години, за да се проследи доколко добре се контролира астмата на пациента.<ref name=NHLBI07p58>{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=58}}</ref>

[[Метахолиновият провокативен тест|Провокацията с ''метахолин]]'' включва вдишването на все по-високи концентрации на субстанция, която предизвиква стесняване на въздушния път при тези, които са предразположени.<!-- <ref name=M38/> --> Ако резултатът е отрицателен, това означава, че пациентът няма астма, ако обаче е положителен, това не е специфично за болестта.<ref name=M38/>

Другите подкрепящи доказателства включват: разлика от ≥20% във [[върховия експираторен дебит]] в продължение на поне три дни в седмицата за поне две седмици, подобрение от ≥20% на върховия експираторен дебит след лечение със ''салбутамол'', вдишвани кортикостероиди или ''преднизон'' или ≥20% намаляване на върховия експираторен дебит след излагане на тригер.<ref>{{cite journal|author=Pinnock H, Shah R |title=Asthma |journal=BMJ |volume=334 |issue=7598 |pages=847–50|year=2007 |pmid=17446617 |doi=10.1136/bmj.39140.634896.BE |pmc=1853223}}</ref> При измерването на върховия експираторен дебит има повече колебания, отколкото при спирометрията и затова не се препоръчва за рутинна диагноза.<!-- <ref name=NAEPP2007p59/> --> Може да бъде полезен при ежедневния самоконтрол при пациенти с умерена до тежка форма на заболяването и за проверка на ефикасността на новите лекарства.<!-- <ref name=NAEPP2007p59/> --> Може също да е полезен за насочване на лечението при пациенти със силно изостряне на болестта.<ref name=NAEPP2007p59>{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=59}}</ref>

Астмата се класифицира клинично според честотата на симптомите, форсирания експираторен обем за една секунда ([[спирометрия|FEV₁]]) и [[върховия експираторен дебит]].<ref name=Yawn2008>{{cite journal |author=Yawn BP |title=Factors accounting for asthma variability: achieving optimal symptom control for individual patients|journal=Primary Care Respiratory Journal |volume=17 |issue=3 |pages=138–147|month=September |year=2008 |url=http://www.thepcrj.org/journ/vol17/17_3_138_147.pdf|archiveurl=http://www.webcitation.org/5nySCf5x8 |archivedate=2010-03-04 |pmid=18264646|doi=10.3132/pcrj.2008.00004 }}</ref>Астмата може също да бъде класифицирана като атопична (външна) или неатопична (вътрешна), въз основа на това дали симптомите са ускорени от алергени (атопична), или не (неатопична).<ref name="RobbinsCotran2010">{{cite book |editor1-last=Kumar|editor1-first=Vinay |editor2-last=Abbas |editor2-first=Abul K |editor3-last=Fausto|editor3-first=Nelson |editor4-last=Aster |editor4-first=Jon |title=Robbins and Cotran pathologic basis of disease |publisher=Saunders |edition=8th |year=2010|isbn=978-1-4160-3121-5 |page=688 |oclc=643462931 }}</ref> Докато астмата се класифицира въз основа на тежестта и&#768;, в момента няма ясен метод за класифициране на различните подгрупи на астмата извън тази система.<ref name=Moore2010>{{cite journal |author=Moore WC, Pascual RM |title=Update in asthma 2009 |journal=American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine |volume=181 |issue=11 |pages=1181–7 |year=2010 |month=June|pmid=20516492 |doi=10.1164/rccm.201003-0321UP}}</ref> Намирането на начини за идентифициране на подгрупите, които реагират добре на различните видове лечения понастоящем е изключително важна цел за изследването на астмата.<ref name=Moore2010/>

Въпреки че астмата е хронично [[обструктивна белодробна болест|обструктивно]] заболяване, тя не се счита като част от [[хроничната обструктивна белодробна болест]], тъй като този термин се отнася конкретно до комбинация от болести, които са необратими, като [[Бронхиекстаза|бронхиекстазната болест]] болест, [[Бронхит|хроничния бронхит]] и [[емфизема]]та.<ref name="Self, Timothy 2009">{{cite book|editor=Mary Anne Koda-Kimble, Brian K Alldredge, et al. |author1=Self, Timothy|author2=Chrisman, Cary |author3=Finch, Christopher |title=Applied therapeutics: the clinical use of drugs |edition=9th |location=Philadelphia |publisher=Lippincott Williams & Wilkins |year=2009 |chapter=22. Asthma |oclc=230848069 }}</ref> За разлика от тези болести, обструкцията на въздушния път при астмата обикновено е обратима, ако обаче се остави нелекувано, хроничното възпаление от астмата може да доведе до необратима обструкция на белите дробове поради премоделирането на въздушния път.<ref name=Delacourt2004>{{cite journal |last=Delacourt |first=C|title=Conséquences bronchiques de l'asthme non traité |trans_title=Bronchial changes in untreated asthma |journal=Archives de Pédiatrie |volume=11 |issue=Suppl. 2 |pages=71s–73s|month=June |year=2004 |pmid=15301800}}</ref> За разлика от [[емфизема]]таемфиземата астмата засяга бронхите, а не [[Алвеоли|алвеолите]].<ref name=Schiffman2009>{{cite web|url=http://www.medicinenet.com/chronic_obstructive_pulmonary_disease_copd/article.htm|title=Chronic obstructive pulmonary disease |first=George |last=Schiffman |date=18 December 2009 |publisher=MedicineNet |accessdate=2 September 2010|archiveurl=http://web.archive.org/web/20100828011049/http://www.medicinenet.com/chronic_obstructive_pulmonary_disease_copd/article.htm|archivedate= 28 August 2010 |deadurl=no}}</ref>

| Променливо [[ниво на съзнание]]

| [[Върхов дебит]] < 33%

| [[Кислородно насищане]] < 92%

| [[Артериални кръвни газове|PaOPaСO₂]] < 8 kPa

| Ниско [[артериално налягане]]

| "Нормално" ниво на PaCO₂

Силното изостряне на астмата обикновено се нарича “астматична атака”. Класическите симптоми са [[недостиг на въздух]], [[хрипове|хриптене]] и [[стягане в гърдите]].<ref name=M38/> Докато това са първичните симптоми на астмата,<ref name=Barnes2008>{{cite book|last=Barnes |first=PJ |chapter=Asthma |title=Harrison's Principles of Internal Medicine|editor1-last=Fauci|editor1-first=Anthony S |editor2-last=Braunwald|editor2-first=E, |editor3-last=Kasper|editor3-first=DL |location=New York|publisher=McGraw-Hill |year=2008 |edition=17th|isbn=978-0-07-146633-2|pages=1596–1607}}</ref> при някои хора се проявява главно с [[кашлица]], а при тежките случаи може да бъде значително нарушено движението на въздуха така, че да не се чува хриптене.<ref name=BTS58/>

Признаците, които се появяват при астматична атака включват употребата на помощните [[мускули]] за дишане ([[стерноклеидомастоида]] и [[стълбестите мускули]] на [[Шия|шията]]), a може да се появи [[пулсус парадоксус| парадоксален пулс]] (пулс, който е по-слаб при вдишване и по-силен при издишване) и прекалено раздуване на гърдите.<ref name=Maitre1995>{{cite journal |author=Maitre B, Similowski T, Derenne JP |title=Physical examination of the adult patient with respiratory diseases: inspection and palpation |journal=Eur. Respir. J.|volume=8 |issue=9|pages=1584–93|year=1995 |month=September |pmid=8575588|url=http://erj.ersjournals.com/content/8/9/1584.long}}</ref> A Може да се появи [[цианоза|син цвят]] на кожата и ноктите от липсата на кислород.<ref name=Werner2001>{{cite journal|last=Werner |first=HA |title=Status asthmaticus in children: a review|journal=Chest |volume=119 |issue=6|pages=1596–1607 |year=2001|month=June|pmid=11399724|doi=10.1378/chest.119.6.1913 }}</ref>

При леко изостряне[[ върховият експираторен дебит]] (PEFR) е ≥200&nbsp;L/ мин. или ≥50% от най-добрата прогноза.<ref name=Shiber2006>{{cite journal |author=Shiber JR, Santana J|title=Dyspnea |journal=Med. Clin. North Am. |volume=90|issue=3 |pages=453–79 |year=2006|month=May|pmid=16473100 |doi=10.1016/j.mcna.2005.11.006 }}</ref> Умереното ниво се определя между 80 и 200&nbsp;л./мин. или 25% и 50% от най-добрата прогноза, докато тежкото ниво се определя като ≤&nbsp;80 л./мин. или ≤25% от най-добрата прогноза.<ref name=Shiber2006/>

[['''Остра тежка астма]]''', позната по-рано като ''статус астматикус'', е силно изостряне на астмата, което не реагира на стандартното лечение с бронходилатори и кортикостероиди.<ref name=Shah2012/> Половината случаи се дължат на инфекции, а други се причиняват от алергени, замърсяване на въздуха или недостатъчна или неподходяща употреба на лекарства.<ref name=Shah2012>{{cite journal|last=Shah|first=R|coauthors=Saltoun, CA|title=Chapter 14: Acute severe asthma (status asthmaticus).|journal=Allergy and asthma proceedings : the official journal of regional and state allergy societies|date=2012 May–Jun|volume=33 Suppl 1|pages=S47-50|pmid=22794687}}</ref>

[['''Стабилната (Brittle) астма]]''' е вид астма, който се характеризира с възобновяващи се остри пристъпи.<ref name=BTS58>{{harvnb|British Guideline|2009|p=54}}</ref> ''Стабилната астма тип 1'' е заболяване с голям диапазон на върховия дебит, въпреки интензивното лечение. ''Стабилната астма тип 2'' е фонова, добре контролирана астма с внезапни, тежки изостряния.<ref name=BTS58/>

Физическите упражнения могат да предизвикат [[бронхоспазъм]] при хора със или без астма.<ref name=EIB2012>{{cite journal|last=Khan|first=DA|title=Exercise-induced bronchoconstriction: burden and prevalence.|journal=Allergy and asthma proceedings : the official journal of regional and state allergy societies|date=2012 Jan–Feb|volume=33|issue=1|pages=1–6|pmid=22370526}}</ref> Той се среща при повечето хора с астма и при до 20% от хората без астма.<ref name=EIB2012/> При спортистите се среща по-често при елитни състезатели, като честотата варира от 3% сред състезателите по [[бобслей]] до 50% при [[Колоездач|колоездачи]] и 60% при състезатели по [[ски бягане]].<ref name=EIB2012/> Въпреки че може да се получи при всякакви климатични условия, по-обичайно е когато е времето е сухо и студено.<ref name=GINA_2011_page17>{{harvnb|GINA|2011|p=17}}</ref> Инхалаторните бета-2-агонисти не проявяват свойството да подобряват постиженията на атлетите, които нямат астма, <ref>{{cite journal|last=Carlsen|first=KH|coauthors=Anderson, SD; Bjermer, L; Bonini, S; Brusasco, V; Canonica, W; Cummiskey, J; Delgado, L; Del Giacco, SR; Drobnic, F; Haahtela, T; Larsson, K; Palange, P; Popov, T; van Cauwenberge, P; European Respiratory, Society; European Academy of Allergy and Clinical, Immunology; GA(2)LEN,|title=Treatment of exercise-induced asthma, respiratory and allergic disorders in sports and the relationship to doping: Part II of the report from the Joint Task Force of European Respiratory Society (ERS) and European Academy of Allergy and Clinical Immunology (EAACI) in cooperation with GA(2)LEN.|journal=Allergy|date=2008 May|volume=63|issue=5|pages=492–505|pmid=18394123}}</ref> но приемането им през устата може да повиши издръжливостта и силата им.<ref>{{cite journal|last=Kindermann|first=W|title=Do inhaled beta(2)-agonists have an ergogenic potential in non-asthmatic competitive athletes?|journal=Sports medicine (Auckland, N.Z.)|year=2007|volume=37|issue=2|pages=95–102|pmid=17241101}}</ref><ref>{{cite journal|last=Pluim|first=BM|coauthors=de Hon, O; Staal, JB; Limpens, J; Kuipers, H; Overbeek, SE; Zwinderman, AH; Scholten, RJ|title=β₂-Agonists and physical performance: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials.|journal=Sports medicine (Auckland, N.Z.)|date=2011 Jan 1|volume=41|issue=1|pages=39–57|pmid=21142283}}</ref>

Астмата като резултат от (или изострена поради) условия на труд обикновено се смята за [[професионално заболяване]].<ref name=Baur2012/> В много случаи обаче тя не е регистрирана или разпозната като такова.<ref>{{cite book|last=Kunnamo|first=ed.-in-chief: Ilkka|title=Evidence-based medicine guidelines|year=2005|publisher=Wiley|location=Chichester|isbn=978-0-470-01184-3|page=214|url=http://books.google.ca/books?id=frYEiHYtOv0C&pg=PA214}}</ref><ref>{{cite book|last=Kraft|first=editors, Mario Castro, Monica|title=Clinical asthma|year=2008|publisher=Mosby / Elsevier|location=Philadelphia|isbn=978-0-323-07081-2|pages=Chapter 42|url=http://books.google.ca/books?id=y9WYwLVn7pgC&pg=PT1185}}</ref> Смята се, че 5-25% от случаите на астма при възрастни са свързани с работата.<!-- <ref name=Baur2012/> --> Известни са няколко стотици различни причинители, като най-често това са: [[Изоцианат|изоцианати]], зърнен и дървесен прах, [[колофон]], [[заваръчен [[флюс]], [[латекс]], животни, и [[Алдехид|алдехиди]].<!-- <ref name=Baur2012/> --> Професиите, свързани с най-висок риск от проблеми, включват: работещите с [[Аерозол|аерозолна боя]] боя, пекари и работещите в [[Хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовата промишленост]], медицински сестри, работещите в областта на химията, работещите с животни, [[Заварчик|заварчици]], фризьори и работещите в областта на в дървообработването.<ref name=Baur2012>{{cite journal|last=Baur|first=X|coauthors=Aasen, TB; Burge, PS; Heederik, D; Henneberger, PK; Maestrelli, P; Schlünssen, V; Vandenplas, O; Wilken, D; ERS Task Force on the Management of Work-related, Asthma|title=The management of work-related asthma guidelines: a broader perspective.|journal=European respiratory review : an official journal of the European Respiratory Society|date=2012 Jun 1|volume=21|issue=124|pages=125–39|pmid=22654084}}</ref>

Много други състояния могат да предизвикат симптоми, подобни на тези при астма.<!-- <ref name=NAEPP46/> --> При децата трябва да се имат предвид други заболявания на горните дихателни пътища като [[алергичен ринит]] и [[синузит]], както и други причини за обструкция на дихателните пътища, включващи: [[чуждо тяло#дихателни пътища|вдишване на чужди тела]], [[трахеална стеноза]] или [[ларинготрахеомалация]], [[Васкуларен пръстен|васкуларни пръстени]], увеличени [[лимфни възли]] или [[Тумор|тумори]] на шията.<!-- <ref name=NAEPP46> --> При възрастните трябва да се имат предвид [[ХОББ]], застойна [[застойна сърдечна недостатъчност]], тумори на дихателните пътища, както и медикаментозно предизвикана кашлица чрез ACE инхибитори .<!-- <ref name=NAEPP46> --> И при двете групи по подобен начин може да се прояви [[дисфункция на [[Гласни струни|гласните струни]].<ref name=NAEPP46>{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=46}}</ref>

[[Хроничната обструктивна белодробна болест]] може да съществува заедно с астмата и да се прояви като усложнение на хроничната астма. След 65-годишна възраст повечето хора с обструктивно заболяване на дихателните пътища развиват астма и ХОББ. При това положение ХОББ може да бъде диференцирана чрез повишения брой неутрофили в дихателните пътища, ненормално увеличена дебелина на стената и уголемена гладка мускулатура на бронхите. Изследвания на това ниво обаче не са извършвани поради сходните принципи за повлияване на ХОББ и астмата: кортикостероиди, бета-агонисти с продължително действие и спиране на тютюнопушенето.<ref name=Gibson>{{cite journal |author=Gibson PG, McDonald VM, Marks GB |title=Asthma in older adults |journal=Lancet |volume=376|issue=9743 |pages=803–13 |year=2010 |month=September |pmid=20816547|doi=10.1016/S0140-6736(10)61087-2 }}</ref> Приликите със симптомите на астмата са свързани с по-често излагане на тютюнев дим, по-напреднала възраст, по-слаба обратимост на симптомите след назначаване на бронходилатори и намалена вероятност от фамилна обремененост с атопия.<ref name=Hargreave>{{cite journal | author1=Hargreave FE |author2=Parameswaran K|title=Asthma, COPD and bronchitis are just components of airway disease |journal=European Respiratory Journal |volume=28 |issue=2 |pages=264–267 |month=August |year=2006|url=http://erj.ersjournals.com/content/28/2/264.full |pmid=16880365|doi=10.1183/09031936.06.00056106 }}</ref><ref name="Applied Therapeutics 2009">{{cite book|author=Diaz, P. Knoell |title=Applied therapeutics: the clinical use of drugs|edition=9th |location=Philadelphia |publisher=Lippincott Williams & Wilkins |year=2009|chapter=23. Chronic obstructive pulmonary disease }}</ref>

Доказателствата за ефикасността на мерките за предотвратяване на астма са слаби.<ref name="NHLBI07p184"/> Някои от по-многообещаващите включват: ограничаване на тютюнопушенето по време на [[вътреутробното развитие]] и след раждането, [[кърмене]], посещаване на детски заведения или контакт с големи семейства, но никое от тях не е достатъчно подкрепено, за да бъде препоръчано при тези показания.<ref name="NHLBI07p184">{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|pp=184–5}}</ref> Полезен може да бъде ранният контакт с домашни любимци.<ref>{{cite journal|last=Lodge|first=CJ|coauthors=Allen, KJ; Lowe, AJ; Hill, DJ; Hosking, CS; Abramson, MJ; Dharmage, SC|title=Perinatal cat and dog exposure and the risk of asthma and allergy in the urban environment: a systematic review of longitudinal studies.|journal=Clinical & developmental immunology|year=2012|volume=2012|pages=176484|pmid=22235226}}</ref> Резултатите от контакт с домашни любимци в по-късна възраст са неубедителни<ref>{{cite journal|last=Chen|first=CM|coauthors=Tischer, C; Schnappinger, M; Heinrich, J|title=The role of cats and dogs in asthma and allergy—a systematic review.|journal=International journal of hygiene and environmental health|date=2010 Jan|volume=213|issue=1|pages=1–31|pmid=20053584}}</ref> и единствено се препоръчва домашните животни да бъдат отстранени от дома, ако някой от живеещите в него има симптоми на [[алергия]] <nowiki/>спрямо въпросното животно.<ref name=Au2005/> Няма данни за това, че ограниченията в диетата по време на [[Бременност при човека|бременността]] или кърменето са ефикасни, затова не се препоръчват.<ref name=Au2005>{{cite journal|last=Prescott|first=SL|coauthors=Tang, ML; Australasian Society of Clinical Immunology and, Allergy|title=The Australasian Society of Clinical Immunology and Allergy position statement: Summary of allergy prevention in children.|journal=The Medical journal of Australia|date=2005 May 2|volume=182|issue=9|pages=464–7|pmid=15865590}}</ref> Ефективно може да бъде намаляването или премахването от работното място на такива съединения , за които е известно, че предизвикват реакции на чувствителност.<ref name=Baur2012/>

Най-ефикасното лечение на астмата е разпознаването на причинителите като [[Ефекти на тютюнопушенето върху здравето|цигарен дим]], домашни любимци или [[аспирин]] и намаляване на контакта с тях. Ако избягването на причинителите е недостатъчно, препоръчва се използването на медикаменти. Фармацевтичните продукти се избират освен всичко друго и въз основа на тежестта на заболяването и честотата на симптомите. Специфичните медикаменти против астма са най-общо класифицирани на бързодействащи и такива с продължително действие.<ref name=NHLBI07p213>{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=213}}</ref><ref name=BGMA08>{{cite web|url=http://www.sign.ac.uk/pdf/sign101.pdf |title=British Guideline on the Management of Asthma|format=PDF|publisher=Scottish Intercollegiate Guidelines Network|year=2008|accessdate=2008-08-04| archiveurl=http://web.archive.org/web/20080819203455/http://www.sign.ac.uk/pdf/sign101.pdf|archivedate= 19 August 2008 <!--DASHBot-->| deadurl= no}}</ref>

[[Бронходилаторите]] се препоръчват за краткотрайно облекчаване на симптомите.<!-- <ref name=NAEPP/> --> При хората с нередовни пристъпи няма нужда от други медикаменти.<!-- <ref name=NAEPP/> --> Ако е налице лека персистираща форма на заболяването (повече от два пристъпа на седмица), се препоръчват нискодозови инхалаторни кортикостероиди или като алтернатива перорален прием на [[левкотриенов антагонист]] или [[стабилизатор на мастоцитите]].<!-- <ref name=NAEPP/> --> При пациенти, които получават ежедневни пристъпи, се използва по-висока доза инхалаторни кортикостероиди. При умерено или тежко обостряне към това лечение се добавят перорални кортикостероиди.<ref name="NHLBI07p214">{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=214}}</ref>

Избягването на причинителите е ключов компонент за подобряване на контрола и предотвратяване на пристъпите. Най-честите причинители включват [[алергени]], дим (тютюнев или друг), замърсяване на въдуха, [[Бета блокери#Nonselective_agents|неселективни бета-блокери]], и храни, съдържащи [[Сулфит|сулфити]].<ref name=NAEPP2007p69>{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=69}}</ref><ref name=thomson>{{cite journal |author=Thomson NC, Spears M |title=The influence of smoking on the treatment response in patients with asthma |journal=Curr Opin Allergy Clin Immunol|volume=5 |issue=1 |pages=57–63 |year=2005 |pmid=15643345|doi=10.1097/00130832-200502000-00011}}</ref> Тютюнопушенето и [[вторичният тютюнев дим]] (пасивно пушене) могат да намалят ефикасността на такива медикаменти като кортикостероиди.<ref name=Stap2011>{{cite journal| author=Stapleton M, Howard-Thompson A, George C, Hoover RM, Self TH| title=Smoking and asthma. | journal=J Am Board Fam Med | year= 2011 | volume= 24| issue= 3 | pages= 313–22 | pmid=21551404 | doi=10.3122/jabfm.2011.03.100180}}</ref> Мерки за унищожаване на акарите в домашния прах, включващи филтриране на въздуха, химически средства за унищожаване на акарите, почистване с прахосмукачка, калъфи за матраците и други методи не са показали ефект върху симптомите на астмата.<ref name=Gotzsche2008>{{cite journal |author=[[Peter C. Gøtzsche|PC Gøtzsche]], HK Johansen|title=House dust mite control measures for asthma|journal=Cochrane Database Syst Rev|issue=2 |pages=CD001187 |year=2008 |doi=10.1002/14651858.CD001187.pub3 |pmid=18425868|editor1-last=Gøtzsche |editor1-first=Peter C}}</ref>

*Бързодействащите [[бета 2-адренергичен агонист|бета₂-адренорецепторни агонисти]] (БДАА), като [[''салбутамол'' (''албутерол'' [[- търговско име в САЩ[[Съединени американски щати|USANСАЩ]]) са първа линия на лечение на симптомите на астма.<ref name="NHLBI07p214" />

*[[Антихолинергичните]] лекарства като [[ипатропий|''ипатрипиев бромид]]'' осигуряват допълнителни ползи, когато се използват в комбинация с БДАА при умерени или тежки симптоми.<ref name="NHLBI07p214" /> Антихолинергичните бронходилатори също могат да се използват, когато пациентът има непоносимост към БДАА.<ref name="Self, Timothy 2009"/>

* По-старите, по-малко селективни [[адренергичен агонист|адренергични агонисти]] като инхалаторен [[епинефрин]] имат подобна на БДАА ефективност.<ref name=Rodrigo>{{cite journal|author=Rodrigo GJ, Nannini LJ |title=Comparison between nebulized adrenaline and beta2 agonists for the treatment of acute asthma. A meta-analysis of randomized trials|journal=Am J Emerg Med |volume=24 |issue=2 |pages=217–22 |year=2006 |pmid=16490653|doi=10.1016/j.ajem.2005.10.008}}</ref> Въпреки това, те не се препоръчват поради опасения относно прекомерната сърдечна стимулация.<ref name="NHLBI07p351">{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=351}}</ref>

*[[Продължително действащите бета адренорецепторни агонисти]] (ПДАА) като [[''салметерол]]'' и [[''формотерол]]'' могат да подобрят контрола на астмата поне при възрастните, когато се дават в комбинация с инхалаторни кортикостероиди.<ref name=Ducharme2010>{{cite journal|last=Ducharme|first=FM|coauthors=Ni Chroinin, M; Greenstone, I; Lasserson, TJ|title=Addition of long-acting beta2-agonists to inhaled corticosteroids versus same dose inhaled corticosteroids for chronic asthma in adults and children.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|date=2010 May 12|issue=5|pages=CD005535|pmid=20464739}}</ref> При децата ползата е несигурна.<ref name=Ducharme2010/><ref>{{cite journal|last=Ducharme|first=FM|coauthors=Ni Chroinin, M; Greenstone, I; Lasserson, TJ|title=Addition of long-acting beta2-agonists to inhaled steroids versus higher dose inhaled corticosteroids in adults and children with persistent asthma.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|date=2010 Apr 14|issue=4|pages=CD005533|pmid=20393943}}</ref> Ако се използват без [[Стероид|стероиди]], те повишават риска от тежки [[странични ефекти]]<ref name=Fanta2009>{{cite journal |author=Fanta CH|title=Asthma |journal=New England Journal of Medicine |volume=360|issue=10|pages=1002–14 |year=2009|month=March |pmid=19264689 |doi=10.1056/NEJMra0804579 }}</ref> и дори с кортикостероиди могат леко да повишат този риск.<ref name=Cates2012>{{cite journal|last=Cates|first=CJ|coauthors=Cates, MJ|title=Regular treatment with formoterol for chronic asthma: serious adverse events.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|date=2012 Apr 18|volume=4|pages=CD006923|pmid=22513944}}</ref><ref>{{cite journal|last=Cates|first=CJ|coauthors=Cates, MJ|title=Regular treatment with salmeterol for chronic asthma: serious adverse events.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|date=2008 Jul 16|issue=3|pages=CD006363|pmid=18646149}}</ref>

*[[Левкотриеновите антагонисти]] (като [[''монтелукаст]]'' и [[''зафирлукаст]]'') могат да се използват в допълнение към инхалаторни кортикостероиди, обикновено също и в комбинация с ПДАА.<ref name=NHLBI07p213/> Липсват достатъчно доказателства за ползата от тях при остри пристъпи.<ref name=GINA_2011_page74>{{harvnb|GINA|2011|p=74}}</ref><ref>{{cite journal|last=Watts|first=K|coauthors=Chavasse, RJ|title=Leukotriene receptor antagonists in addition to usual care for acute asthma in adults and children.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|date=2012 May 16|volume=5|pages=CD006100|pmid=22592708}}</ref> При деца под петгодишна възраст, те са предпочитана допълнителна терапия след инхалаторните кортикостероиди.<ref name=bts2009p43>{{harvnb|British Guideline|2009|p=43}}</ref>

*[[Стабилизатори на мастните клетки]] (като [[''натриев кромолин]]'') са друга непредпочитана алтернатива на кортикостероидите.<ref name=NHLBI07p213/>

Медикаментите обикновено се предоставят като [[дозиращи инхалатори]] (MDI) в комбинация с [[астма спейсър]] или като [[инхалатор на сух прах]]. Спейсърът е пластмасов цилиндър, който смесва медикамента с въздух и по този начин улеснява доставянето на пълната доза от лекарството. Може да се използва също и [[пулверизатор]]. Пулверизаторите и спейсърите са еднакво ефективни при пациенти с леки до умерени симптоми, но няма достатъчно доказателства, за да се определи дали съществува разлика при пациенти с тежка симптоматика.<ref name="NHLBI07p250">{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=250}}</ref>

Продължителната употреба на инхалаторни кортикостероиди в конвенционални дози носи незначителен риск от нежелани реакции.<ref name=Safe09>{{cite journal|last=Rachelefsky|first=G|title=Inhaled corticosteroids and asthma control in children: assessing impairment and risk.|journal=Pediatrics|date=2009 Jan|volume=123|issue=1|pages=353–66|pmid=19117903|doi=10.1542/peds.2007-3273}}</ref> Рисковете включват развиване на [[катараккатаракта]]та и леко намаляване на ръста.<ref name=Safe09/><ref>{{cite journal |author=Dahl R |title=Systemic side effects of inhaled corticosteroids in patients with asthma |journal=Respir Med |volume=100 |issue=8|pages=1307–17 |year=2006 |month=August|pmid=16412623|doi=10.1016/j.rmed.2005.11.020}}</ref>

* [[Кислород]], който да облекчи [[хипоксия]]та, ако нивото на [[насищане на клетките с кислород]] падне под 92%.<ref name=rodrigo>{{cite journal |author=Rodrigo GJ, Rodrigo C, Hall JB |title=Acute asthma in adults: a review |journal=Chest |volume=125|issue=3 |pages=1081–102 |year=2004 |pmid=15006973| doi = 10.1378/chest.125.3.1081}}</ref>

* Интравенозното лечение с [[магнезиев сулфат]] има доказано бронходилатиращ ефект, когато се използва в комбинация с други методи за лечение на тежки остри астматични пристъпи.<ref name="NHLBI07p373">{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=373}}</ref><ref>{{cite journal|journal=Chest |volume=122 |issue=2 |pages=396–8 |date = August 2002|doi=10.1378/chest.122.2.396 |title=Magnesium Treatment for Asthma : Where Do We Stand? |last1=Noppen |first1=M. |pmid=12171805 }}</ref>

* [[Хелиокс]]ътХелиоксът – смес от [[хелий]] и кислород – също може да бъде използван при тежки неподдаващи се на друго лечение случаи.<ref name="NHLBI07p373"/>

* Интравенозното лечение със ''салбутамол'' не е подкрепено от наличните доказателства и по тази причина се използва само в краен случай.<ref name=rodrigo/>

* [[Метилксантин]]итеМетилксантините (като [[теофилин]] например) някога са били широкоизползвани, но не оказват значително влияние върху ефекта от инхалаторните бета-агонисти.<ref name=rodrigo/> Използването им при остри пристъпи е спорно.<ref name=GINA_2011_page37>{{harvnb|GINA|2011|p=37}}</ref>

* Дисоциативният анестетик [[кетамин]] на теория е полезен, ако е необходимо [[интубиране]] и поставяне на [[командно дишане]] при хора, които са на ръба на дихателен арест, но липсват клинични изследвания в подкрепа на това твърдение.<ref name="NHLBI07p399">{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=399}}</ref>

За пациентите с остра упорита астма, която не е контролирана чрез инхалаторни кортикостероиди и бета-адренорецепторни агонисти с продължително действие (LABA) вариант може да бъде прилагането на [[бронхиална термопластика]].<ref name=Bronch10>{{cite journal|last=Castro|first=M|coauthors=Musani, AI, Mayse, ML, Shargill, NS|title=Bronchial thermoplasty: a novel technique in the treatment of severe asthma.|journal=Therapeutic advances in respiratory disease|date=2010 Apr|volume=4|issue=2|pages=101–16|pmid=20435668|doi=10.1177/1753465810367505}}</ref> Тя включва прилагане на контролирана термална енергия към стените на дихателните пътища при серия от [[бронхоскопия|бронхоскопии]].<ref name=Bronch10/> Макар да може да увеличи честотата на острите пристъпи през първите няколко месеца, това лечение изглежда значително намалява броя им в последствие.<!-- <ref name=GINA_2011_page70> --> Влиянието му за период по-дълъг от една година не е известно.<ref name=GINA_2011_page70>{{harvnb|GINA|2011|p=70}}</ref>

Много пациенти с астма, както и останалите хора с хронични смущения, използват [[алтернативна медицина|алтернативни методи за лечение]] – данните от проучванията показват, че около 50% използват някаква форма на неконвенционална терапия.<ref name=blanc>{{cite journal |author=Blanc PD, Trupin L, Earnest G, Katz PP, Yelin EH, Eisner MD |title=Alternative therapies among adults with a reported diagnosis of asthma or rhinosinusitis : data from a population-based survey |journal=Chest|volume=120 |issue=5 |pages=1461–7 |year=2001 |pmid=11713120| doi = 10.1378/chest.120.5.1461}}</ref><ref name=shenfield>{{cite journal |author=Shenfield G, Lim E, Allen H |title=Survey of the use of complementary medicines and therapies in children with asthma |journal=J Paediatr Child Health |volume=38 |issue=3 |pages=252–7|year=2002 |pmid=12047692| doi = 10.1046/j.1440-1754.2002.00770.x}}</ref> Данните в подкрепа на ефикасността на повечето от тези форми на лечение са недостатъчни. Недостатъчни са и доказателствата за ползата от приемането на [[витамин C]].<ref>{{cite journal | last=Kaur | first=B | title=Vitamin C supplementation for asthma | journal=Cochrane Database Syst Rev | issue=1 | pages=CD000993| year=2009 | pmid=19160185 | doi=10.1002/14651858.CD000993.pub3 | coauthors=Rowe BH, Arnold E | editor1-last=Arnold | editor1-first=Elizabeth | unused_data=coauthorsRowe BH, Arnold E }}</ref> [[Акупунктура]]та също не се препоръчва като метод за лечение на астма, тъй като няма достатъчно доказателства за ползата от нейното прилагане.<ref name="NHLBI07p240"/><ref name=mccartney>{{cite journal |author=McCarney RW, Brinkhaus B, Lasserson TJ, Linde K|title=Acupuncture for chronic asthma |journal=Cochrane Database Syst Rev |issue=1|pages=CD000008 |year=2004 |pmid=14973944 |doi=10.1002/14651858.CD000008.pub2|editor1-last=McCarney |editor1-first=Robert W}}</ref> Липсват също доказателства [[йонизаторите]] за въздух да облекчават астматичните симптоми или да подобряват работата на белите дробове и това се отнася до генераторите както на положителни, така и на отрицателни [[Йон|йони]].<ref>{{cite journal|last=Blackhall|first=K|coauthors=Appleton, S; Cates, CJ|title=Ionisers for chronic asthma.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|date=2012 Sep 12|volume=9|pages=CD002986|pmid=22972060}}</ref>

Няма достатъчно доказателства и в подкрепа на използването на „мануални терапии“ като [[остеопатия]], [[хиропрактика]], [[физическа терапия|физиотерапия]] и [[дихателна терапия]] за лечението на астма.<ref name=hondras>{{cite journal |author=Hondras MA, Linde K, Jones AP |title=Manual therapy for asthma |journal=Cochrane Database Syst Rev |issue=2 |pages=CD001002 |year=2005|pmid=15846609 |doi=10.1002/14651858.CD001002.pub2 |editor1-last=Hondras|editor1-first=Maria A}}</ref> [[Дихателната техника на Бутейко]] за контролиране на хипервентилацията може да доведе до намаляване употребата на медикаменти, но не оказва никакво влияние върху работата на белите дробове.<ref name=BGMA08/> Затова специалистите смятат, че доказателствата в полза на нейното прилагане са недостатъчни.<ref name="NHLBI07p240">{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=240}}</ref>

[[File:Asthma world map - DALY - WHO2004.svg|thumb|alt=Карта на света, на която Европа е оцветена в жълто, по-голямата част от Северна и Южна Америка – в оранжево, а Южна Африка – в тъмно червено|[[Очаквана продължителност на живота, адаптирана към състояние на недееспособност]] за астма на 100 000&nbsp;души през 2004 г.<ref>{{cite web|url=http://www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/estimates_country/en/index.html|title=WHO Disease and injury country estimates |year=2009 |work=World Health Organization|accessdate=November 11, 2009|archiveurl=http://web.archive.org/web/20091111101009/http://www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/estimates_country/en/index.html|archivedate= 11 November 2009 <!--DASHBot-->| deadurl= no}}</ref>

Прогнозите за астмата като цяло са добри, особено за децата с умерена форма на заболяване.<ref>{{cite book |editor1-first=Allan B. |editor1-last=Wolfson |editor2-first=Ann|editor2-last=Harwood-Nuss |title=Harwood-Nuss' Clinical Practice of Emergency Medicine|chapterurl=http://books.google.com/books?id=Idb0Z658lFQC&pg=PT465 |date=September 2009|publisher=Lippincott Williams & Wilkins |isbn=978-0-7817-8943-1 |pages=432–|first1=Michelle J. |last1=Sergel |first2=Rita K. |last2=Cydulka |chapter=Ch. 75: Asthma|edition=5th}}</ref> През последните няколко десетилетия смъртността е намаляла заради по-доброто диагностициране и подобрените грижи.<ref name=NHLBI07p1>{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=1}}</ref> В световен мащаб към 2004 г. астмата е причинила средна до тежка форма на недееспособност при 19,4&nbsp;милиона души (16&nbsp;милиона от които са от страните с нисък и среден доход на глава от населението).<ref>{{cite book|last=Organization|first=World Health|title=The global burden of disease : 2004 update.|year=2008|publisher=World Health Organization|location=Geneva, Switzerland|isbn=978-92-4-156371-0|page=35|edition=[Online-Ausg.]}}</ref> В половината от случаите диагнозата астма в детска възраст десет години по-късно не се потвърждава.<ref name=El2010/> Наблюдават се промени на дихателните пътища, но не е известно дали те са полезни или вредни.<ref name=Maddox>{{cite journal |author=Maddox L, Schwartz DA |title=The pathophysiology of asthma |journal=Annu. Rev. Med. |volume=53|pages=477–98 |year=2002 |pmid=11818486 |doi=10.1146/annurev.med.53.082901.103921}}</ref> Ранното лечение с кортикостероиди изглежда играе превантивна роля или облекчава работата на белите дробове.<ref name=beckett>{{cite journal |author=Beckett PA, Howarth PH|title=Pharmacotherapy and airway remodelling in asthma? |journal=Thorax |volume=58|issue=2 |pages=163–74 |year=2003 |pmid=12554904| doi = 10.1136/thorax.58.2.163|pmc=1746582}}</ref>

Към 2011 г. 235-300 милиона души по целия свят са били засегнати от астма,<ref name=WHO2011>{{cite web |title=World Health Organization Fact Sheet Fact sheet No 307: Asthma|year=2011|url=http://web.archive.org/web/20110629035454/http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs307/en/|accessdate=Jan 17th,2013}}</ref><ref name=GINA_2011_page3/> а в световен мащаб тя води до смъртта на около 250 000 души годишно.<ref name=GINA2011p2/> Нивата варират в различните страни като най-често са между 1 и 18%.<ref name=GINA2011p2/> Болестта се среща по-често в [[развита страна|развитите]], отколкото в [[развиващите се страни]].<ref name=GINA2011p2/> Затова се наблюдават по-ниски нива на заболеваемост в [[Азия]], [[Източна Европа]] и [[Африка]].<ref name=M38/> В развитите страни астмата се среща по-често сред лицата с нисък икономически статус, докато в развиващите се страни от нея страдат преди всичко богатите.<ref name=GINA2011p2/> Причината за тези разлики не е добре изяснена.<ref name=GINA2011p2/> На страните с нисък и среден доход на глава от населението се падат повече от 80% от смъртните случаи.<ref>{{cite web |author=World Health Organization |authorlink=World Health Organization|title=WHO: Asthma|url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs307/en/|accessdate=2007-12-29|archiveurl=http://web.archive.org/web/20071215181927/http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs307/en/|archivedate= 15 December 2007| deadurl= no}}</ref>

В световен мащаб броят на болните от астма е нараснал значително между 70-те години на XX век и [[2008]] г.,<ref>{{cite journal |author=Grant EN, Wagner R, Weiss KB |title=Observations on emerging patterns of asthma in our society |journal=[[J Allergy Clin Immunol]] |year=1999 |month=August|volume=104 |pages=S1–S9 |pmid=10452783 |doi=10.1016/S0091-6749(99)70268-X |issue=2 Pt 2}}</ref><ref>{{cite journal |author=Anandan C, Nurmatov U, van Schayck OC, Sheikh A|title=Is the prevalence of asthma declining? Systematic review of epidemiological studies|journal=Allergy |volume=65 |issue=2 |pages=152–67 |year=2010 |month=February|pmid=19912154 |doi=10.1111/j.1398-9995.2009.02244.x }}</ref> като от 80-те години на XX век астмата се смята за основен проблем на общественото здраве.<ref name=M38>{{cite book|first=John F. Murray|title=Murray and Nadel's textbook of respiratory medicine.|year=2010|publisher=Saunders/Elsevier|location=Philadelphia, PA|isbn=1-4160-4710-7|pages=Chapter 38|edition=5th ed.}}</ref> От средата на последното десетилетие на XX век нивата на заболеваемост от астма в развития свят са непроменени, като напоследък се наблюдава увеличаване преди всичко в развиващия се свят.<ref>{{cite journal|last=Bousquet|first=J|coauthors=Bousquet, PJ; Godard, P; Daures, JP|title=The public health implications of asthma.|journal=Bulletin of the World Health Organization|date=2005 Jul|volume=83|issue=7|pages=548–54|pmid=16175830}}</ref> Астмата засяга приблизително 7% от населението на Съединените щати<ref name=Fanta2009/> и 5% от хората в [[Обединеното кралство]].<ref name=Anderson2007>{{cite journal | last=Anderson | first=HR | coauthors=Gupta R, Strachan DP, Limb ES | title=50 years of asthma: UK trends from 1955 to 2004 |journal=Thorax | volume=62 | issue=1 | pages=85–90 |month=January |year=2007 |pmid=17189533 | doi=10.1136/thx.2006.066407 | pmc=2111282 }}</ref> Нивата в [[Канада]], [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] са около 14-15%.<ref>{{cite book|last=Masoli|first=Matthew|title=Global Burden of Asthma|year=2004|page=9|url=http://www.ginasthma.org/pdf/GINABurdenReport.pdf}}</ref>

Астмата е диагностицирана в [[Древен Египет]] и е лекувана чрез пиене на [[Тамян|тамянова]] смес, известна като [[кифи]].<ref name="Manniche1999">{{cite book | author = Manniche L |title = Sacred luxuries: fragrance, aromatherapy, and cosmetics in ancient Egypt | pages =[http://books.google.com/books?id=ZCgVdm7UKhIC&pg=PA49 49] | year = 1999 | publisher =[[Cornell University Press]] | isbn=978-0-8014-3720-5 }}</ref> Като отделно респираторно заболяване е описана официално от [[Хипократ]] около [[450 г. пр.н.е.|450 г. пр. Хр.]], като в основата на нейното съвременно наименование стои гръцката дума за „задъхване“.<ref name="M38" /> През [[200 г. пр.н.е.|200 г. пр. Хр.]] се е смятало, че е поне частично свързана с [[Емоции|емоциите]].<ref name=Andrew2010/>

През [[1873]] г. една от първите [[Дисертация|дисертации]] в съвременната медицина по въпроса се опитва да обясни [[патофизиология]]та на заболяването, докато друго изследване от [[1872]] г. заключава, че астмата може да бъде лекувана чрез натриване на гръдния кош с [[A.B.C. Liniment|мехлем с [[хлороформ]].<ref name="pmid20747287">{{cite journal | author = Thorowgood JC | title = On bronchial asthma| journal =[[British Medical Journal]] | volume = 2 | issue = 673 | pages = 600 | year = 1873 | month = November | pmid = 20747287| pmc = 2294647 |doi = 10.1136/bmj.2.673.600}}</ref><ref name="pmid20746575">{{cite journal | author = Gaskoin G | title = On the treatment of asthma | journal = [[British Medical Journal]] | volume = 1 | issue = 587 |pages = 339 | year = 1872 |month = March | pmid = 20746575 | pmc = 2297349 | doi = 10.1136/bmj.1.587.339 }}</ref> [[Лекарство|Медикаментозното лечение]] през [[1880]] г. включва употреба на [[интравенозна инфузия|интравенозно прилагане]] на лекарство, наречено [[''пилокарпин]]''.<ref name="pmid20749537">{{cite journal | author = Berkart JB | title = The treatment of asthma| journal = [[British Medical Journal]] | volume = 1 | issue = 1016 | pages = 917–8 | year = 1880 | month = June| pmid = 20749537 | pmc = 2240555 | doi = 10.1136/bmj.1.1016.917}}<br/>{{cite journal | author = Berkart JB | title = The treatment of asthma | journal =[[British Medical Journal]] | volume = 1 | issue = 1017 | pages = 960–2 | year = 1880 |month = June | pmid = 20749546 | pmc = 2240530 | doi = 10.1136/bmj.1.1017.960 }}</ref> През [[1886]] г. Ф. Х. Бозуърт обяснява теоретично връзката между астмата и [[сенната хрема]].<ref name="pmid21407325">{{cite journal | author = Bosworth FH| title = Hay fever, asthma, and allied affections | journal = Transactions of the Annual Meeting of the American Climatological Association | volume = 2 | pages = 151–70 | year = 1886 | pmid = 21407325 |pmc = 2526599}}</ref> [[Адреналин|Адреналинът]] се споменава за пръв път при лечението на астма през [[1905]] г.<ref name="pmid18733372">{{cite journal |author = Doig RL | title = Epinephrin; especially in asthma | journal = California State Journal of Medicine | volume = 3 | issue = 2 | pages = 54–5 | year = 1905 | month = February | pmid = 18733372 | pmc = 1650334}}</ref> Кортикостероиди за перорално приложение започват да се използват през 60-те години на XX в., а през 70-те години започват широко да се използват инхалаторни кортикостероиди и избирателни бета-агонисти с краткотрайно действие.<ref>{{cite journal|last=von Mutius|first=E|coauthors=Drazen, JM|title=A patient with asthma seeks medical advice in 1828, 1928, and 2012.|journal=New England Journal of Medicine|date=2012 Mar 1|volume=366|issue=9|pages=827–34|pmid=22375974}}</ref><ref>{{cite journal|author=Crompton G |title=A brief history of inhaled asthma therapy over the last fifty years |journal=Primary care respiratory journal : journal of the General Practice Airways Group|date=2006 Dec|volume=15|issue=6|pages=326–31|pmid=17092772}}</ref>

През 40-те – 60-те години на XX век астмата е известна като едно от „седемте свещени“ [[Психосоматично разстройство|психосоматични заболявания]]. Смята се, че причините за нея са психологически, като лечението често се основава на [[психоанализа]] и други [[лечения чрез разговор]].<ref name="pmid16185365"/> Тъй като тези психоаналитици интерпретират астматичните хрипове като потиснат зов на дете към неговата майка, те смятат лечението на [[депресия]] за изключително важно за пациентите с астма.<ref name="pmid16185365">{{cite journal |author=Opolski M, Wilson I |title=Asthma and depression: a pragmatic review of the literature and recommendations for future research |journal=Clin Pract Epidemol Ment Health |volume=1 |page=18 |year=2005|month=September |pmid=16185365 |pmc=1253523 |doi=10.1186/1745-0179-1-18 }}</ref>

'''Астма''' (наричана още '''бронхиална астма''') е хронично заболяване на дихателните пътища, които понякога се възпаляват вследствие на [[алергия|алергична реакция]] на организма или емоционален [[стрес]]. Съпътствано е с епизоди на задъхване, недостиг на [[въздух]], болки в гърдите и [[кашлица]]. Между епизодите хората обикновено се чувстват добре. Астмата се свързва с отслабналите имунни функции на организма. Тя може да се прояви в слаба форма, но може да се превърне и в опасност за живота на пациента. Лекува се с лекарства и смяна на [[климат]]а.