Разлика между версии на „Стоян Георгиев (Дабиля)“

м
форматиране: 4x тире-числа, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 4x тире-числа, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor))
| известен-с =
| награди = }} {{Личност/Политик
| категория = учител
| партия =
| убеждения =
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|17о=1}}
| известен-с =
| отличия = }}
}}
 
 
==Биография==
Роден е в струмишкото село [[Дабиля]] в заможен род на сапунджии, жители на Струмица. Учи в родното си село и [[Щип]]. В 1892 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]], а по-късно завършва и висше образование в Софийския университет. Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско първоначално училище. Преподава в [[Белоградчик]] и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е начело на движението в Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря [[Андон Лазаров|Доне Лазаров]] от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, [[Муртино]], [[Робово (Община Босилово)|Робово]], [[Варварица]], [[Велюса]], [[Нивичани]], [[Василево (Община Василево)|Василево]], [[Моноспитово]], [[Ново село (Община Ново село)|Ново село]], [[Куклиш]], [[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] и [[Попчево]].<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108- – 109.</ref> През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899- – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. През 1900 година е отново в Струмица като главен учител в българското училище и ръководител на Окръжния революционен комитет. Влиза в остър конфликт с владиката [[Герасим Струмишки]] заради революционната дейност и заедно с [[Давче Наков]] е прогонен от Струмица. В отговор окръжния комитет издава смъртна присъда на митрополита<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.97- – 99.</ref>, която остава неизпълнена.
 
През 1903 година е заловен и осъден на 101 години затвор след разкритията на [[Струмишка афера|Струмишката афера]].
 
През 1914 година е избран за народен представител в [[17 Обикновено народно събрание|XVII Народно събрание]]. Убит е на път за София.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.</ref>
 
Струмишкият деец на ВМОРО [[Васил Драгомиров]] пише за Стоян Георгиев:
 
{{цитат|Той имаше благ характер, с голям и бистър ум, критикуваше лошото с цел да го предотврати. Беше безстрашен. С агитацията привличаше хората към организацията, макар че приказките му бяха за бунт и въстание. От неговите слова и шпионите ставаха негови верни последователи и здрави хора на организацията.<ref>„Борбите в Македония - – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 213, ISBN 9549514560</ref>}}
 
== Бележки ==