Отваря главното меню

Промени

форматиране: 5x кавички, 2x тире, нов ред (ползвайки Advisor)
}}
 
'''Област Кюстендил''' е една от 28-те [[области на България]]. Тя заема площ 3084,3 км<sup>2</sup>km² и има население 135 664 души (по експресни данни от преоброяванеПреброяване 2011)<ref>http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39</ref>. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. [[МПС-код]]ът и&#768; е ''КН''.
 
== Списък на населените места в Област Кюстендил ==
 
[[Българи]]: 121 351 (92,91 %),<br>
[[цигани]]: 8 305 (6,36 %), други: 959 (0,73 %)
 
{{bar box
Самоопределили се: 115 944 души:
 
[[Православни]]: 101 506 ( 87,55 % ),<br>
други: 14 438 ( 12,45 % )
 
 
{| frame="box" rules="all" cellspacing="0" cellpadding="2px"
|-
| align="center" | 2011
| align="right" | 8.,0‰
| align="right" | 18.,8‰
| align="right" | -10,8‰
|-
 
== География ==
Областта е разположена в [[Югозападна България]] като площта и&#768;ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите [[Софийска област|Софийска]], [[Областобласт Перник|Перник]] и [[Областобласт Благоевград|Благоевград]], а на запад – с [[Република Македония]] и [[Сърбия]]. Административен, стопански и културен център е на областта град [[Кюстендил]]. Област Кюстендил обхваща 9 общини – [[Общинаобщина Кюстендил|Кюстендил]], [[Общинаобщина Дупница|Дупница]], [[Общинаобщина Бобов дол|Бобов дол]], [[Общинаобщина Сапарева баня|Сапарева баня]], [[Общинаобщина Рила|Рила]], [[Общинаобщина Кочериново|Кочериново]], [[Общинаобщина Невестино|Невестино]], [[Общинаобщина Бобошево|Бобошево]] и [[Общинаобщина Трекляно|Трекляно]] с общ брой на населените места 182.
 
=== Релеф и полезни изкопаеми ===
Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната и&#768; част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната [[Милевска планина]], [[Чудинска планина]], [[Земенска планина]] и на изток [[Конявската планина]]. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]], планината [[Лисец (Западна България)|Лисец]] и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на [[Осоговската планина]], планината Влахина и Северозападна [[Рила]] със затворените между тях и [[Краище]]то по-ниски земи – котловината [[Каменица (котловина)|Каменица]], Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река [[Струма]]).
 
Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян на доломити, а при село Дивля на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите [[Стобски пирамиди]].
 
=== Климат и водни ресурси ===
Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село [[Полска Скакавица]] река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 мm. Язовирите “Дяково”„Дяково“, “Берсин”„Берсин“, “Дреновдол”„Дреновдол“ и “Багренци”„Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.
 
=== Горски фонд ===
Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В [[Габра (резерват)|резервата “Габра”„Габра“]] с площ 89,5 хаha в Осогово са оцелели гори от [[черен бор]]. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
 
== Източници ==
* [http://www.kn.government.bg/kn/index-bg.html Областен управител на Кюстендил]
* [http://kalendar-kyustendil.hit.bg Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на област Кюстендил]
* [http://pchelarstvo-kyustendil.free.bg Кюстендилска област - – пчеларство]
{{Градове в Област Кюстендил}}
{{Области на България}}