Отваря главното меню

Промени

 
=== Релеф и полезни изкопаеми ===
Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната [[Милевска планина]], [[Чудинска планина]], [[Земенска планина]] и на изток [[Конявската планина]]. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]], планината [[Лисец (Западна България)|Лисец]] и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на [[Осоговската планина]], планината [[Влахина]] и Северозападна [[Рила]] със затворените между тях и [[Краище]]то по-ниски земи – котловината [[Каменица (котловина)|Каменица]], Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река [[Струма]]).
 
Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите [[Стобски пирамиди]].
Анонимен потребител