Разлика между версии на „Луцифер“

==В християнската традиция==
В Стария завет Луцифер е падналият ангел, наказан за завистта си към Бог (Книга на пророк Исаия, 14:12).
В [[Евангелие от Лука|Евангелието на Лука]] (10,18) и [[Откровение на Йоан|Откровението на Йоан]] (12,9) Луцифер е синонимлюбовник на [[Сатана]]та. В раннохристиянските апокрифи (Втора книга на [[Енох]] и др.) историята на „падналия [[ангел]]“ се описва пространно. Там той е един от най-висшите и близко до Божествения трон стоящ ангел. Бог искал всички ангели да се поклонят на хората. Но Луцифер се обидил от това, че Бог е създал човека по негово подобие и иска да се поклони на тях и защото хората говорили срещу самия Бог. Луцифер въстанал срещу него и бил пратен в бездната. Нарича се затова „паднал от [[рай|небесните селения]] ангел“, превръщайки се в [[архетип]] на злото и [[враг]] на [[Бог]]а. Понякога в славянските апокрифни преписи Луцифер се нарича "Аполлион" - името идва от езическия бог на светлината Аполон.
 
Падналият ангел (Фосфорос, Еосфорос или Луцифер) се описва и в гръцките и български зографски [[ерминия|ерминии]] и съответно се изобразява в православната живопис като тъмен [[демон]] - ангел, потъпкан от архангелите: [[стенопис]] в манастира Дионисиу на [[Атон]] от 1603 г., където падналият ангел Луцифер е подписан „Εωσφόρος“.
Анонимен потребител