Ал Пачино: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
м + Нормативен контрол
Ред 6:
| обяснение =
| рождено име = Алфредо Джеймс Пачино
| роден-дата = [[25 април]], [[1940]]
| роден-място = {{USA-флаг}} [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
| наставка =
| починал-дата =
| починал-място =
| друго име =
Line 26 ⟶ 23:
}}
 
'''Алфредо Джеймс Пачино''' (името и презимето на [[английски език|английски]], фамилията на [[италиански]] ''Alfredo James Pacino'', известен само като '''Ал Пачино''', ''Al Pacino'') е [[Съединени американски щати|американски]] [[актьор]]. Произходът му е [[Сицилия|сицилиански]], неговите дядо и баба по майчина линия имигрират в [[Съединени американски щати|САЩ]] от [[Корлеоне]], [[Сицилия]], [[Италия]]. През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар, че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет [[филм]]а.
 
== Кратка биография ==
Роден е в [[Ню Йорк|нюйоркския]] квартал [[Бронкс]] на [[25 април]] [[1940]] г. в семейството на Салваторе и Роуз Пачино, които се развеждат, когато Пачино е още дете. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в [[Манхатън]]. Като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче има други мечти и съвсем скоро се записва в студиото на [[Хърбърт Бъргоф]], където изучава [[драма]] (всъщност започва с комедия дори пее, но неговата страст е драмата) и [[изкуство|изкуства]]. На седемнадесет години се премества в централната част на [[Ню Йорк]], за да продължи театралното си образование.
 
Първата му роля е в театралната постановка "''Hello Out There''", режисирана от неговия наставник и приятел [[Чарлс Лоутън]]. В средата на [[1960-те|60-те]] работи в “Cafe La Mama” и в “The Living Theatre”, където изпълнява редица второстепенни роли.
 
Ал Пачино се записва да учи в прочутото "Актърс студио" на [[Лий Страсбърг]], където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на [[1960-те|60-те]] години работи в театъра на "[[Чарлс (театър)|Чарлс]]" в [[Бостън]], където се появява в редица постановки като "''America Hurrah''" и "''Awake and Sing''" (и двете през [[1967]]). През [[1968]] г. се връща в [[Ню Йорк]] и участва в пиесата "''The Indian Wants the Bronx''", за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.
 
Следва нова награда този път за второстепенна роля за участието му в "''Does a Tiger Wear a Necktie?''" ([[1969]]). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и в [[кино]]то. Прави дебюта си през [[1969]] г. във филма "''Me, Natalie''". Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в "''Panic in Needle Park''" ([[1971]]) на [[Джери Шацбърг]].
 
Режисьорът [[Франсис Форд Копола]] е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на [[Майкъл Корлеоне]] в “[[Кръстникът (филм)|Кръстникът]]” (''The Godfather'') [[1972]]. Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско [[кино]], въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при наличието на звезди от ранга на [[Уорън Бийти]] и [[Джак Никълсън]].
Line 41 ⟶ 38:
В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за [[Оскар]] за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението "[[Кръстникът 2]]" ([[1974]]).
 
За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора [[Сидни Лъмет]] и резултатът е все така впечатляващ - още две номинации за [[Оскар]] за ролите на неподкупно ченге в [[Франк Серпико|"Серпико"]] ("''Serpico''" ([[1973]])) и на бисексуален банков крадец в "Кучешки следобед" ("''Dog Day Afternoon''" ([[1975]])). И двата филма са изключително добре приети, заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в "''И справедливост за всички''" ("''And Justice For All''" ([[1979]])), която му носи четвърта номинация за академична награда [[Оскар]].
 
Във филма на [[Брайън Де Палма]] “Белязания” ("''Scarface''" ([[1983]])) Пачино е скандалният кубински наркобос Тони Монтана, а негови партньори са [[Мишел Пфайфър]] и [[Робърт Лоджия]]. След този филм големият актьор отсъства цели 4 години от екрана. През [[1989]] г. се завръща със страстния трилър "Море от любов" ("''Sea of Love''") с [[Елън Бъркин]]. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма "''Local Stigmatic''" ([[1989]]). Седем години по-късно втория му опит в режисурата "''Looking for Richard''" е оценен високо от критиката.
 
[[1990-те|90-те]] години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През [[1990]] например печели още една номинация за [[Оскар]] в раздела за второстепенна роля във [[филм]]а на [[Уорън Бийти]] "''Dick Tracy''" и за трети път е Майкъл Корлеоне в "[[Кръстникът 3]]".
Line 49 ⟶ 46:
След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си [[Оскар]] за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на [[Мартин Брест]] "Усещане за жена" ("''Scent of a Woman''" ([[1992]])), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в "''Glengarry Glen Ross''". През [[1993]] отново работи под режисурата на [[Брайън Де Палма]] във филма "Пътят на Карлито" ("''Carlito's Way''"). През [[1995]] в тандем с [[Робърт де Ниро]] участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман "Жега" ("''Heat''").
 
През [[1997]] Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в "Дони Браско", където му партнира [[Джони Деп]]. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча "Адвокат на дявола" ("''The Devil's Advocate''"), в който му партнират [[Киану Рийвс]] и [[Шарлиз Терон]]. Следва поредният му успех във "Вътрешен човек" ("''The Insider''"), в който главната роля изпълнява [[Ръсел Кроу]]. През 2011 наг. кинона фестивалакинофестивала във Венеция получава награда за цялостно творчество по време на премиерата на "Саломе".
 
== Личен живот ==
Пачино никога не се е женил, въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите [[Джил Клейбърг]], [[Марти Келър]], [[Даян Кийтън]] и [[Бевърли д'Анжело]]. През [[1989]] г. от връзката му с преподавателката по актьорство [[Джан Терънт]] се ражда дъщеря му Джули Мари. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в [[Ню Йорк]]. От последната си, вече бивша приятелка актрисата [[Бевърли Д'Анджело]], с която се запознава през [[1977]] годинаг. има две деца - близнаците Антон и Оливия. През януари 2001 г. Пачино получава [[Златен глобус]] за цялостната си кариера.
 
==Филмография==
Line 159 ⟶ 156:
 
== Роли, които е отказал ==
 
* "[[Междузвездни войни]]" [[1977]] - Ролята получава [[Харисън Форд]].
* "[[Крамър срещу Крамър]]" [[1979]] - Ролята получава [[Дъстин Хофман]].
Line 172 ⟶ 168:
* [http://www.movies-bg.org/people/82/Ал-Пачино/Al-Pacino/ Ал Пачино] в [http://www.movies-bg.org Movies-BG.org]
* {{imdb name|0000199|Ал Пачино}}
 
{{Br}}
{{Оскар за най-добра мъжка роля}}
{{Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм}}
{{Нормативен конрол}}
<!--* [http://www.westlord.com/alpacino/ WestLord: Al Pacino] -->
 
{{СОРТКАТ:Пачино, Ал}}
[[Категория:Американски актьори и актриси]]