Разлика между версии на „Ергативно-абсолютивен строй“

махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
 
== Характеристики ==
За разлика от номинативните,Пре ергативните езици предполагат построение около обектаобектът на действието ([[пациенс (граматика)|пациенс]]).{{източник}} Той стои в "абсолютен"„абсолютен“ падеж, или "[[Абсолютив|абсолютив]]", без предлог: "Рибата„Рибата се лови от Вася"Вася“ (тъй като [[български език|българският]] е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието).
 
В [[Гренландски език|гренландския]] ергативът се използва, за да се означи подлога на преходните глаголи и притежателите на предметите.
 
Други езици, които използват ергатив са [[грузински език|грузински]], [[чеченски език|чеченски]] и други [[Кавказки езици|кавказки]] и [[Маянски езици|маянски]] езици, [[австралийски езици]], както и [[Баски език|баски]], [[бурушаски]], [[Ягнобски език|ягнобски]], [[хинди]] и [[урду]].
 
Ето пример от баския език, в който пациенсът в абсолютив в единствено число има нулево окончание, докато агенсът в ергатив получава окончанието '''''-k''''' след определителния член: ''hiztariak otsoa harrapatu du'' ("Ловецът„Ловецът хвана вълка"вълка“, дословно "Вълкът„Вълкът се хвана на ловеца"ловеца“) - – вижда се, че в основата на изречението е пациенсът, който приема абсолютния падеж.
 
Ето пример от баския език, в който пациенсът в абсолютив в единствено число има нулево окончание, докато агенсът в ергатив получава окончанието '''''-k''''' след определителния член: ''hiztariak otsoa harrapatu du'' ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че в основата на изречението е пациенсът, който приема абсолютния падеж.
В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция няма пряко допълнение, т.е. няма пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: ''Otsoa etorri da'' (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието както при преходните, така и при непреходните глаголи, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция.
 
=== Предполагаема история на ергативните системи ===
 
В науката няма единно становище за причините за появата на ергативния строеж.
 
Според една от теориите ергативът е резултат от особено развитие на страдателния залог, който постепенно е ограничавал употребата на деятелния залог.
 
Друга теория счита ергативния строеж за исторически по-древен. Тази теория се опира на факта, че ергативни езици се говорят преди всичко в географски или политически изолирани райони (ергативни например са баският, грузинският, повечето австралийски езици и отчасти тибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен"„разтворен“ в сказуемото и затова пациенсът е по-добре развитата форма. Според тази теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната.
 
[[Категория:Лингвистична типология]]