Отче наш: Разлика между версии

'''Отче наш''' е най-известната молитва в християнския свят, която по [[Евангелие наот Матей|Евангелието наот МатейМатея]] 6:9-13 и [[Евангелие наот Лука|Евангелието наот Лука]] 11:2-4)[http://magister.msk.ru/library/bible/blgarska/bolgb51.htm] е завещана от самия [[Иисус Христос]]. В Православната църква тази молитва се произнася по време на Божествената литургия след осветяването на Св. Дарове. По завета на апостолите всеки християнин е длъжен да я произнася три пъти на ден, по [[Тертулиан]] преди ядене.

[[Богомили|Богомилите]] са признавали единствено молитвата “Отче наш”, както е отбелязано в [[Тайна книга на богомилите|Тайната книга на богомилите]], апокриф, известен още като ''”Свети Йоанова книга”'' и ''“Лъжовно евангелие на Йоан”''. Възниква в България най-вероятно през [[XI век|XI]]—[[XII век|XII]] в. Запазено е в два латински преписа — т. нар. ''Каркасонски'' от [[XIV век]] и ''Виенски'' от [[XII век]]

Молитвата "Отче Наш" е преведена от гръцкия оригинал на латински[http://archive.is/20121225042234/messa-brevis.narod.ru/pater-noster.htm ] и впоследствие на много други. Църковнославянският превод [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D1%87%D0%B5_%D0%9D%D0%B0%D1%88] е един от най-ранните старобългарски текстове, най-вероятно дело на Светите братя [[Кирил и Методий]]. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н.

и нє вєдиввєди насъ въ искѹшєниѥ,</br>

ıако твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкъı вѣкомъвѣковъ.</br>

и не ведивведи на́съ въ напа́сть

и силата, и славата, вовеки,веков веков.