Уикипедия

Хюсеин Хилми паша: Разлика между версии

Статия Беседа

Хюсеин Хилми паша (редактиране)

Версия от 08:10, 9 януари 2016

290 bytes added ,  преди 6 години
редакция без резюме
м (Премахване на Категория:Външна политика на Австро-Унгария; Добавяне на Категория:Посланици в Австро-Унгария, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCa...)
No edit summary
| px = 240
| портрет-описание =
| описание = османски военендържавник, и държавникпаша
| роден-място = [[Лесбос]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Виена]], [[Австрия]]
}}
 
'''Хюсеин Хилми паша''' ({{lang-ota|حسین حلمی پاشا}}, {{lang-tr|Hüseyin Hilmi Paşa}}) е османски военен и държавник, два2 пъти [[велик везир]] на [[Османска империя|Османската империя]] в периода на Втората конституционна епоха<ref>Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272.</ref> и съосновател на турския [[Червен полумесец]]<ref>Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77.</ref>. Той е и един отсред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите генерален инспектор на [[Македония (област)|Македония]] между 1902- и 1908 година, вътрешен министър от 1908 до 1909 година и посланик във Виена между 1912-1918 година<ref>Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227.</ref>.
 
==Биография==
Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров [[Лесбос]] в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело [[ислям]]а<ref>Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45.</ref>. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст. Започва да работи като чиновник в Османската държавна структура и бързо се издига в йерархията, ставайки валия на [[Адана]], а през 1898 година и на [[Йеменски вилает|Йеменския вилает]], който оглавява до 1902 година.<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Yemen.html World Statesmen — Yemen]</ref>
 
Започва да работи в османската държавна структура. Бързо се издига в йерархията, ставайки [[валия]] на [[Адански вилает|Аданския вилает]] (1897), после на [[Йеменски вилает|Йеменския вилает]] (1898), който оглавява до 1902 година<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Yemen.html World Statesmen – Yemen]</ref>.
[[Файл:Hilmi Pasha Constitution Announcement Speech Solun.jpg|ляво|мини|250п|Реч на Хилми паша в Солун при обявяването на конституцията в 1908 г.]]
Същата година е назначен за генерален инспектор на [[Солунски вилает|Солунския]], [[Косовски вилает|Косовския]] и [[Битолски вилает|Битолския вилает]] от султан [[Абдул Хамид II]], което е потвърдено от Великите сили с [[Пъдарски реформи|Пъдарските реформи]]. На този пост остава до [[Младотурска революция|Младотурска революция]] от юли 1908 година. ▼
 
▲Същата година е назначен за генерален инспектор на Македония (ръководейки [[Солунски вилает|Солунския]], [[КосовскиБитолски вилает|КосовскияБитолския вилает]] и [[БитолскиКосовски вилает|Битолския вилаетКосовския]] вилает) от султан [[Абдул Хамид II]], което е потвърдено от Великите сили с [[Пъдарски реформи|Пъдарските реформи]]. На този пост остава до [[Младотурска революция|МладотурскаМладотурската революция]] от юли 1908 година.
След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за Вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан [[Абдул Хамид II]] между 14 февруари - 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват [[Истанбул]] за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир между 5 май - 28 декември 1909 година.▼
 
▲След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за Вътрешенвътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан [[Абдул Хамид II]] между 14 февруари -и 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват [[Истанбул]] за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир междуот 5 май -до 28 декември 1909 година.
За кратко заема и поста [[Министерство на правосъдието на Османската империя|министър на правосъдието]] в кабинета на [[Гази Ахмед Мухтар паша]]. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във [[Виена]], [[Австро-Унгария]], като остава такъв до края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. В интервю за [[Димитър Думбалаков]] през 1914 година казва: ▼
[[Файл:Hussein Hilmi Pasha.jpg|дясно|мини|250п|Хилми паша]]▼
{{Цитат|Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това, за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=383:2012-03-02-15-51-19&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.]</ref>}}▼
 
▲За кратко заема иЗаема поста [[Министерствоминистър на правосъдието на(юли Османската- империя|министъроктомври на1912 правосъдието]]г.) в кабинета на [[Гази Ахмед Мухтар паша]]. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във [[Виена]], [[Австро-Унгария]], като остава такъв до края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. В интервю за [[Димитър Думбалаков]] през 1914 година казва:
Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в Бешикташ, Истанбул.▼
▲[[Файл:Hussein Hilmi Pasha.jpg|дясно|мини|250п|Хилми паша]]
▲{{Цитат|Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това, за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=383:2012-03-02-15-51-19&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.]</ref>}}
 
▲Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в [[Бешикташ]], Истанбул.
 
==Бележки==
 
{{пост начало}}
{{пост| [[Адански вилает|адански валия]]<br/> |[[април]] [[1897]] |[[ ноември]] [[1897]] | [[Хюсеин Ръза паша Рамазаноглу]] | [[Мехмед Шакир паша]] }}
{{пост| [[Йеменски вилает|йеменски валия]]<br/> |[[май]] [[1898]] |[[ октомври]] [[1902]] | [[Ахмед Февзи паша]] | [[Абдулах Решид паша Черкез]] }}
{{пост| генерален инспектор на Македония <br/>|[[1902]] | юли [[1908]]| | }}
{{пост| [[велик везир]]<br/>|[[14 февруари]] [[1909]]|[[13 април]] [[1909]]|[[Мехмед Саид паша]]|[[Ахмед Тефик паша]]}}▼
{{пост| [[Министерство на правосъдиетовътрешните работи на Османската империя|правосъденвътрешен министър]] <br/>|[[19121908]] | [[19121909]]|[[Мехмед Мемдух бей]]|[[Халим бей Самипашазаде]]}}▼
{{пост| [[велик везир]]<br/>|[[15 май]] [[1909]]|[[28 декември]] [[1909]]|[[Ахмед Тефик паша]]|[[Ибрахим Хакъ паша]]}}▼
▲{{пост| [[велик везир]]<br/> |[[14 февруари]] [[1909]] |[[13 април]] [[1909]] | [[Мехмед Саид паша]] | [[Ахмед Тефик паша]] }}
▲{{пост| [[Министерство на правосъдието на Османската империя|правосъден министър]]<br/>|[[1912]]|[[1912]]|[[Мехмед Мемдух бей]]|[[Халим бей Самипашазаде]]}}
▲{{пост| [[велик везир]]<br/> |[[15 май]] [[1909]] |[[28 декември]] [[1909]] | [[Ахмед Тефик паша]] | [[Ибрахим Хакъ паша]] }}
{{пост| [[Министерство на правосъдието на Османската империя|правосъден министър]] <br/> |[[22 юли]] [[1912]] | октомври [[1912]] | [[Мехмед Мемдух бей]] | [[Халим бей Самипашазаде]] }}
{{пост край}}
 
 
[[Категория:Велики везири на Османската империя]]
[[Категория:Паши]]▼
[[Категория:Хора от Лесбос]]▼
[[Категория:Османски министри]]▼
[[Категория:Османски валии]]▼
[[Категория:Османски дипломати]]▼
[[Категория:Османски министри на вътрешните работи]]
[[Категория:Министри на правосъдието]]
▲[[Категория:Османски министри]]
▲[[Категория:Османски дипломатиполитици]]
▲[[Категория:Османски валии]]
▲[[Категория:Паши]]
[[Категория:Посланици на Османската империя]]
[[Категория:Посланици в Австро-Унгария]]
[[Категория:Дейци на Червения кръст и Червения полумесец]]
▲[[Категория:Хора от Лесбос]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/7102843“.