Хюсеин Хилми паша: Разлика между версии

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
}}
 
'''Хюсеин Хилми паша''' ({{lang-ota|حسین حلمی پاشا}}, {{lang-tr|Hüseyin Hilmi Paşa}}) е османски държавник, 2 пъти [[велик везир]] на [[Османската империя]] в периода на Втората конституционна епоха<ref>Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272</ref> и съосновател на турския [[Червен полумесец]]<ref>Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77</ref>. Той сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите генерален инспектор на [[Македония (област)|Македония]] между 1902 и 1908 година, вътрешен министър от 1908 до 1909 година и посланик във Виена между 1912-1918 година<ref>Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227.</ref>.
 
Той сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите валия на Аданския (1897) и на Йеменския (1898-1902) вилаети, генерален инспектор на [[Македония (област)|Македония]] (1902-1908), вътрешен министър (1908-1909), велик везир (1909-1910), правосъден министър (1912) и посланик в [[Австро-Унгария]](1912-1918)<ref>Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227</ref>.
 
==Биография==
След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан [[Абдул Хамид II]] между 14 февруари и 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват [[Истанбул]] за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир от 5 май до 28 декември 1909 година.
 
Заема поста министър на правосъдието (юли - октомври 1912 г.) в кабинета на [[Гази Ахмед Мухтар паша]]. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във [[Виена]], [[Австро-Унгария]], като остава такъвна поста до края на [[Първата световна война]]. В интервю за [[Димитър Думбалаков]] през 1914 година казва:
[[Файл:Hussein Hilmi Pasha.jpg|мини|250п|Хилми паша]]
{{Цитат|Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=383:2012-03-02-15-51-19&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.]</ref>}}
{{пост| [[Министерство на вътрешните работи на Османската империя|вътрешен министър]] <br/>|[[1908]] | [[1909]]| | }}
{{пост| [[велик везир]]<br/> |[[14 февруари]] [[1909]] |[[13 април]] [[1909]] | [[Мехмед Саид паша]] | [[Ахмед Тефик паша]] }}
{{пост| [[велик везир]]<br/> |[[155 май]] [[1909]] |[[2812 декемвриянуари]] [[19091910]] | [[Ахмед Тефик паша]] | [[Ибрахим Хакъ паша]] }}
{{пост| [[Министерство на правосъдието на Османската империя|правосъден министър]] <br/> |[[22 юли]] [[1912]] | октомври [[1912]] | [[Мехмед Мемдух бей]] | [[Халим бей Самипашазаде]] }}
{{пост край}}