Загреб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 37:
Построяването на [[железница]] ([[1860]]) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период е наричан с немското име '''Аграм'''. Сборникът [[Български народни песни (братя Миладинови)|''„Български народни песни“'']] на [[братя Миладинови]] е издаден през [[1861]] г.
След Втората световна война на Югославия са предадени 9 от българските самолети ДАР-9 <nowiki>''</nowiki>Синигер<nowiki>''</nowiki>. Като в музея в Загреб се съхранява последния останал представител от тях.
Между световните войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река [[Сава]], както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След [[Втората световна война]] са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те години от нови жилищни райони южно от реката, създавайки така наречения [[Нови Загреб]]. Градът се разраства също и на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.
| |||