|
[[КартинкаФайл:MolotovRibbentropStalin.jpg|250px|дясно250п|мини|Вячеслав Молотов подписва пакта за ненападение между Германия и СССР. На заден план са Йоахим фон Рибентроп и Йосиф Сталин]]
'''Пактът за ненападение между Германия и Съветския съюз''' ({{lang-de|Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt}}, {{lang-ru|Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом}}), известен също като '''Пакт Молотов – Рибентроп''', е споразумение между СССР и Германия, сключено в [[Москва]] на [[23 август]] [[1939]] г.
[[File:Ribbentrop-Molotov.svg|thumb|right|250px|Планирани завоевания и сфери на влияние в Централна Европа и постигнати териториални промени за периода 1939-1940 в съответствие с тайния пакт Рибентроп-Молотов]]
'''Пакт за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз''' ({{lang-de|Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt}}), ({{lang-ru|Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом}}). Известен е също като Пакт Молотов - Рибентроп. Той е споразумение между СССР и Германия от 23 август 1939 г. От Съветския съюз подписва Народниянародният комисар на външните работи [[Вячеслав Молотов]], а от Германия Министъра- министърът на външните работи [[Йоахим фон Рибентроп]]. На подписването присъства [[Йосиф Сталин]].
Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в [[Източна Европа]] в случай на ''"териториално и политическо преразпределение"''.
До 1989 г. от съветска страна отричатсе отрича съществуването на протокола, макар че копие от него е публикувано след нареждане на президента на САЩ [[Хари Труман]]. Договорът е публикуван в САЩ за първи път от Louis Post-Dispatch на 22 май 1946 г., а във Великобритания - от в. [[Гардиан|Manchester Guardian]] . Това е част от официална публикация на Държавния департамент за съветско-германските отношения 1939-1941 г. Редактирани са от Raymond J. Zontag и James S. Beddie през януари 1948 г. Новооткрити оригинали са публикувани през 1993 г.
ПактаПактът за ненападение между нацистка[[Нацистка Германия]] и [[Съветския съюз]] е подписан след период на охлаждане на съветско-германските политически и икономически съветско-германските отношения., Причинено епричинено от установяването на [[Германска империя (1933-1945)|нацисткото управление нав Германия]] на [[Адолф Хитлер в Германия]]., Кактокакто и от въоръжениявъоръжените конфликти в [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]] и напри [[Битка при Халхин Гол|Халхин Гол]] на СССР с Япония при Халхин Гол]].
Договорът се превръща в политическа изненада за другите страни. Слуховете за съществуването на допълнително тайно споразумение идват малко след неговото подписване.
[[Втора световна война|Втората световна война]] започва на 1 септември 1939 г. Германия започва инвазиятанастъпление срещу [[Полша]]. На 17 септември 1939 г. по силата на допълнителния протокол към договора, на територията на Полша нахлуват съветскитесъветски войски. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:
:''„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга.''
:''Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел, колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“''<ref>[http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/06/09/1842972_prochit_na_istoriiata_koi_nastoiavashe_za_vlizaneto_na/ Даниела Горчева, Прочит на историята: Кой настояваше за влизането на България в Тристранния пакт?], „Дневник“, 9 юни 2012</ref>
''„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга.
''Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“''
<ref>[http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/06/09/1842972_prochit_na_istoriiata_koi_nastoiavashe_za_vlizaneto_na/ Даниела Горчева, Прочит на историята: Кой настояваше за влизането на България в Тристранния пакт?,Дневник,09 юни 2012.]</ref>
Териториалното разделяне на Полша между СССР и Германия завършва на 28 септември 1939 г. с подписването на [[Договор за дружба и граници|Договор за дружба и граници между СССР и Германия]]. Установена е обща съветско-германска граница.
На 30 ноември 1939 г. СССР напада Финландия. Води се една [[Зимна война|изтощителна война]] за [[Червена армия|Червената армия]]. Завършва през март 1940 г., Съгласно съветско-финландския мирен договор, се откъсват значителни територии от Финландия в полза на Съветския съюз.
През 1940 г. Червената армия, в разрез с предварителните договорености за сферите на влияние, навлиза в балтийските държави Литва, Латвия и Естония и те са присъединени към СССР. Същата съдба имат Бесарабия и Северна Буковина.
След като Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г., договорадоговорът ис допълнителниятдопълнителния протокол фактически са невалидни. Конгресът на народните депутати на [[СССР]] през 1989 г. осъжда допълнителния протокол към договора и го обявява за нищожен, считано от датата на подписване.
[[Файл:Ribbentrop-Molotov.svg|мини|500п|Планирани завоевания и сфери на влияние в Централна Европа и постигнати териториални промени за периода 1939-1940 в съответствие с тайния пакт Рибентроп-Молотов]]
== Предистория на Съветско-германските отношения ==
=== 1933-1938 г. ===
След установяването на [[Германска империя (1933-1945)|националсоциалистическия режим на Адолф Хитлер в Германия през 1933 г.]] започват антикомунистически ексцесии в рамките на „Националната революция“. Съветският съюз прекратява икономическите и военните отношения с Германия.
През март 1935 г. Германия окончателно престава да се съобразява с военните точки на [[Версайски договор]] от 1919 г. В страната е въведена задължителната военна служба и започва превъоръжаване на армията. Процесът не среща противодействие от страна на западните сили, които са гаранти на Версайския договор.
=== Съветско-германските отношения 1933-1938 г. ===
След установяването на [[Германска империя (1933-1945)|националсоциалистическия режим на Адолф Хитлер в Германия през 1933 г.]] започват антикомунистически ексцесии в рамките на „Националната революция“. [[Съветски съюз |Съветският съюз]] прекратява икономическите и военните отношения с Германия.
През ноември 1936 г. Германия и Япония подписват [[Антикоминтернов пакт|Антикоминтерновския пакт]]. Към него се присъединява Италия (1937). Започва Испанската гражданска война след държавния преврат на генерал [[Франсиско Франко|Франко]]. Съветският съюз оказва материална военна помощ и участва в организирането на [[интернационални бригади]] в подкрепа на републиканското правителство на Испания. Германия и Италия активно подкрепят генерал Франко.
През март 1935 г. Германия окончателно престава да се съобразява с военните точки на [[Версайски договор]] от 1919 г. В страната е въведена задължителната военна служба и започва превъоръжаване на армията. Процеса не среща противодействие от страна на западните сили, които са гаранти на Версайския договор.
Германия осъществява [[аншлус]]а на Австрия (март 1938 г.) Предявява териториални претенции спрямо Чехословакия. Великобритания и Франция провеждат политика на „умиротворяване“.
През ноември 1936 г. Германия и Япония подписват [[Антикоминтернов пакт|Антикоминтерновския пакт]]. Към него се присъединява Италия (1937). Започва [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]] след държавния преврат на [[Франсиско Франко|генерал Франко]]. Съветският съюз оказва материална военна помощ и участва в организирането на [[Интернационални бригади]] в подкрепа на републиканското правителство на Испания. Германия и Италия активно подкрепят генерал Франко.
Германия осъществява [[Аншлус|аншлуса на Австрия]] (март 1938 г.) Предевява териториални претенции спрямо Чехословакия. Великобритания и Франция провеждат политика на „умиротворяване“.
=== Мисия Канделаки ===
Съветският съюз прави няколко опита за разширяване на съветско-германските икономически и политически отношения (1934-1937). В Берлин е изпратен Давид Канделаки, личен емисарпратеник на Сталин. В края на 1934 г. започавзапочва преговори с цел да преведе съветско-германските отношения от икономическо на политическо равнище. През 1936 г. предлага на Германия да бъде подписан ''Договордоговор за ненападение''. Предложението е отхвърлено с мотив, че двете странистраните нямат обща граница. Германия по идеологически и политически съображения, не счита за необходимо да разширява връзките със Съветския съюз и мисията „Канделаки“ завършва с неуспех през 1937 г.
=== Въпросът за печените кестени ===
Това наименование се появява след отчетния доклад на Сталин за работата на Централния комитет на ХVІІІ- я конгрес на на [[ВКП (б)]] (10 март 1939 г.). В него Сталин обвинява Великобритания и Франция в политика на провокиране на война. Обявява политика на мир в отношенията с Германия. Като изброява агресивните действия на Антикоминтерновския пакт посочва, че причината за това е ''„отказа на голяма част от неагресивните страни и преди всичко Великобритания и Франция, от политиката на колективна сигурност срещу агресорите“''. Сталин формулира по следния начин основните цели на съветската политика:
=== Въпрос за печените кестени ===
Това наименование се появява след отчетния доклад на Сталин за работата на Централния комитет на ХVІІІ конгрес на [[ВКП (б)]] (10 март 1939 г.) В него Сталин обвинява Великобритания и Франция в политика на провокиране на война. Обявява политика на мир в отношенията с Германия. Като изброява агресивните действия на Антикоминтерновския пакт, посочва, че причината за това е ''„отказът на голяма част от неагресивните страни и преди всичко Великобритания и Франция, от политиката на колективна сигурност срещу агресорите“''. Сталин формулира по следния начин основните цели на съветската политика:
<blockquote>
''1. Да се провежда и занапред политика на мир и укрепване на деловите връзки с всички страни.''<br />
''2. […] ''Да не се позволява да се въвлече в конфликт нашата страна от провокаторите на война, привикнали да изгребат въглените с чужди ръце.''<ref>[http://www.petrograd.biz/stalin/14-27.php Реч на Сталин пред XVIII съезд ВКП (б)]</ref>
</blockquote>
По мнението на историци, речта е възприета от Рибентроп като намек за подобряване на отношенията между Германия и СССР.<ref> [http://militera.lib.ru/research/bezymensky3/09.html ''Безыменский Л. А.'' Хитлер и Сталин пред схватка. Глава девета — Мюнхен и Москва], Вече, Москва, 2000.</ref>. След сключването на Пакта за ненападение между нацисткаНацистка Германия и Съветския съюз, Молотов го определя като „начало на обрата“ в съветско-германските отношения.
== Криза през 1939 г. ==
== Кризата през 1939 г. ==
=== Пролетно-лятна криза ===
След [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]] между Великобритания, Франция, Германия и Италия]] на 15 март [[Германия]] окупира [[Чехия]], а в края на месеца - [[Клайпеда]] и Мемелски[[Мемел]]ски край . На 21 март Рибентроп изисква от полския си колега Юзеф Бек да удовлетвори всички условия на Германия, след което да провежда антисъветска политика съвместно с Германия. Полша категорично отхвърля германските искания. <ref name="Shirer-Poland">. [http://wunderwaffe.narod.ru/HistoryBook/Rise_Fall/Poland.htm Уильям Ширер, Взлет и падение Третьего рейха. На очереди —– Польша]</ref> .
На 31 март [[Невил Чембърлейн]] обявява от името на [[Великобритания]] и [[Франция]] предоставянето на гаранции на Полша в случай на агресия от името на Великобритания и Франция. На 6 април тези гаранции са оформени в полско-британска военна конвенция.
В реч в [[Райхстаг (институция)|Райхстага]] на 28 април Хитлер обявява анулирането на германско-полския пакт за ненападение от 26 януари 1934 г. и на англо-германската военноморска конвенция. Политическите наблюдатели отбелязват, че Хитлер в речта си ''„избягва традиционните атаки срещу Съветския съюз“''.
На 22 май е подписан договор за специалния военен съюз на Италия с Нацистка Германия („Стоманен пакт“). На следващия ден, Хитлер заявява намерението да нападне Полша и да получи ''„Жизнено„жизнено пространство на Изток“.'' При това Великобритания е наречена ''главен враг на Германия.'', Борбата,борбата с нея е ''„въпрос на живот и смърт“''. Хитлер не изключва, че СССР към ''„съдбата на Полша ще остане безразличен“''. В случай на съветски военни действия срещу Полша изразяваизразяв намерение ''„да атакува Великобритания и Франция и да им нанесе няколко съкрушетелнисъкрушителни удара'' “. <ref name="Shirer-Poland">. [http://wunderwaffe.narod.ru/HistoryBook/Rise_Fall/Poland.htm Уильям Ширер, Взлет и падение Третьего рейха. На очереди —– Польша]</ref>.
В отговор на окупацията на Чехия съветското правителство в своята нота от 18 март обявява:
=== Съветската дипломация в пролетно-лятната криза ===
:''„... При липса на каквато и воля на чешкия народ окупацията на Чехия от германски войски и последващи действия на германското правителство не могат да не бъдат признати за произволни, насилствени, агресивни''“.
В отговор на окупацията на Чехия, съветското правителство в своята нота от 18 март обявява :
Комисарят по външните работи [[Максим Литвинов]] предлага да се свика конференция на 6 страни: СССР, Великобритания, Франция, [[Румъния]], Полша и [[Турция]], за да се предотврати по-нататъшна германска агресия. Британската страна намира предложението ''„за преждевременно“'' и предлага ограничаване в съвместната декларация на Великобритания, Франция, СССР и Полша за запазването на независимостта и целостта на страните от Източна и Югоизточна Европа.
''„... При липса на каквато и воля на чешкия народ, окупацията на Чехия от германски войски и последващи действия на германското правителство, не могат да не бъдат признати за произволни, насилствени, агресивни''“.
На 16 април в отговор на британското предложение да се дадат на Полша едностранни гаранции и от страна на Съветския съюз Литвинов предлага проект за тристранен договор. Включва ''“оказване на пълна, в т.ч. и военна, помощ на източно-европейските държави, разположени между Балтийско и Черно море и граничещи със СССР, в случай на агресии срещу тези държави“''. Предложението за тристранен съюз е възприето на запад като прекалено радикално. В отговор Франция на 25-29 април предлага вместо това да се ограничат с кратка декларация за намеренията ''„да се оказва военна взаимопомощ на страните от Централна и Източна Европа в случай на германска агресия срещу някой от ответниците„''. В СССР предложението не намира подкрепа. Британското правителство на 8 май предлага на Съветския съюз по-малко обвързваща декларация, с която СССР да помага на Англия и Франция, ако са въвлечени във война с Германия. Това предложение е отхвърлено от Съветския съюз, тъй като не отговаря на принципа за реципрочност.
Комисарят по външните работи [[Максим Литвинов]], предлага да се свика конференция на шест страни: [[СССР]], [[Великобритания]], [[Франция]], [[Румъния]], [[Полша]] и [[Турция]], за да се предотврати по-нататъшна немска агресия. Британската страна намира предложението ''„за преждевременно“'' и предлага ограничаване в съвместната декларация на Великобритания, Франция, СССР и Полша за запазването на независимостта и целостта на страните от Източна и Югоизточна Европа.
Според изследователя Сергей З. Случ перспективата за участие във война срещу Германия не е приемана от Сталин и поддържане на връзките с Берлин е било за него ''„приоритетна задача“''<ref name="Sluch">С. З. Случ. Сталин и Гитлер, 1933—1941. Расчёты и просчёты Кремля, стр. 110</ref>.
На 16 април в отговор на британското предложение да се дадат на Полша едностранни гаранции и от страна на Съветския съюз, Литвинов предлага проект за тристранен договор. Включва ''“оказване на пълна, в т.ч. и военна помощ на източно-европейските държави, разположени между Балтийско и Черно море и граничещи със СССР, в случай на агресии срещу тези държави“''. Предложението за тристранен съюз е възприето на запад като прекалено радикално. В отговор Франция на 25-29 април предлага вместо това да се ограничат с кратка декларация за намеренията ''„да се оказва военна взаимопомощ на страните от Централна и Източна Европа, в случай на немска агресия срещу някой от ответниците„''. В СССР предложението не намира подкрепа. Британското правителство на 8 май предлага на Съветския съюз по-малко обвързваща декларация, с която СССР да помага на Англия и Франция, ако са въвлечени във война с Германия. Това предложение е отхвърлено от Съветския съюз, тъй като не отговаря на принципа за реципрочност.
На 3 май в Москва е назначен нов народен комисар по външните работи - Вячеслав Молотов. В Берлин промяната е приета като обнадеждаващ знак за отношенията между двете държави. Ден по-късно в германските вестници са забранени всякакъв вид нападки срещу Съветския съюз<ref name="Sluch"/>. На 9 май в Берлин усилено се носят слухове, че Германия ''„е направила или се подготвя да направи на Русия предложения, насочени към разделяне на Полша“''<ref name="Shirer-Poland"/>. На 20 май Молотов приема германския посланик в Москва [[Вернер фон Шуленбург ]]. Изтъква, че за успеха на икономическите преговори ''„трябва да бъде създадена съответна политическа база“''<ref>[http://www.portalus.ru/modules/history/print.php?subaction=showfull&id=1142637848&archive=&start_from=&ucat=1& Германия и СССР в 1918—1939 годах: мотивы и последствия внешнеполитических решений], М: Изд-во «Гея», 1995</ref>. На 21 май Сталин изисква от Народния комисариат по външните работи всички документи по германо-съветските договори. Възприема се начало към създаване на нова курс и подготовка на нов междудържавен договор<ref name="Bezymensky15">''Лев Безыменский''. [http://militera.lib.ru/research/bezymensky3/15.html Гитлер и Сталин перед схваткой. Глава 15: Когда придумали секретный протокол]</ref>.
Според изследователят Сергей З. Случ, перспективата за участие във война срещу Германия, не е приемана от Сталин и поддържане на връзките с Берлин е било за него ''„приоритетна задача“'' <ref name="Sluch">С. З. Случ. Сталин и Гитлер, 1933—1941. Расчёты и просчёты Кремля, стр. 110</ref>.
На 27 май Чембърлейн, като приема, че Германия ще може да неутрализира Съветски съюз, изпраща на посланика си в Москва инструкция да се съгласи на дискусия за пакт за взаимна помощ, военна конвенция и държавни гаранции. Молотов приема хладно пакета с предложения<ref name="Shirer-Poland"/>. В речта си пред Върховния съвет на СССР на 31 май прави предложения: тристранен договор за взаимопомощ, гаранции към малките държави и военна конвенция. Формулира ги като предложения на СССР. Подчертава, че СССР не се отказва от ''„делови отношения на практическа основа“'' с Италия и Германия и избягва нападки срещу Германия. На 28 юни приема Шуленбург и обсъждат като желани и възможни въпросите за нормализация на отношенията с Германия<ref name="Shirer-Poland"/>.
На 3 май в Москва е нзначен нов народен комисар по външните работи-Вячеслав Молотов. В Берлин промяната е приета като обнадеждаващ знак за отношенията между двете държави. Ден по-късно в германските вестници са забранени всякакъв вид нападки срещу Съветския съюз.<ref name="Sluch"/> На 9 май в Берлин усилено се носят слуховете, че Германия ''„е направила или се подготвя да направи на Русия предложения, насочени към разделяне на Полша“''. <ref name="Shirer-Poland"/> На 20 май Молотов приема германския посланик в Москва [[Вернер фон Шуленбург ]]. Изтъква, че за успехът на икономическите преговори ''„трябва да бъде създадена съответна политическа база“.'' <ref>[http://www.portalus.ru/modules/history/print.php?subaction=showfull&id=1142637848&archive=&start_from=&ucat=1& Германия и СССР в 1918—1939 годах: мотивы и последствия внешнеполитических решений], М: Изд-во «Гея», 1995</ref>. На 21 май Сталин е изисква от Народният комисариат по външните работи всички документи по германо-съветкските договори. Възприема се начало към създаване на нова линия и създаването на нов междудържавен договор.<ref name="Bezymensky15">''Лев Безыменский.'' [http://militera.lib.ru/research/bezymensky3/15.html Гитлер и Сталин перед схваткой. Глава 15: Когда придумали секретный протокол]</ref>.
На 27 май Чембърлейн приемайки, че Германия ще може да неутрализира Съветски съюз, изпраща на посланикът си в Москва инструкция да се съгласи на дискусия на пакт за взаимна помощ, военна конвенция и държавни гаранции. Молотов прима хладно пакета с предложения. <ref name="Shirer-Poland"/>. В речта си пред Върховния съвет на СССР на 31 май прави предложения: тристранен договор за взаимопомощ, гаранции към малките държави и военна конвенция. Формулира ги като предложения на СССР. Подчертава, че СССР не се отказва от ''„делови отношения на практическа основа“'' с Италия и Германия и избягва нападки срещу Германия. На 28 юни приема Шуленбург и обсъждат като желани и възможни въпросите за нормализация на отношенията с Германия. <ref name="Shirer-Poland"/>.
=== Сближаване между СССР и Германия ===
ГерманскияГермания има план за подобряване на ''германо-съветски политически отношения''. Включва:
* сключване на договор за търговски кредит;
* нормализиране на отношенията в областта на печата и културните връзки, създаване на атмосфера на взаимно уважение;
''1) сключване на договор за търговски кредит.''
* политическо сближаване.
''2) нормализиране на отношенията в областта на печата и културните връзки, създаване на атмосфера на взаимно уважение.''
''3) политическо сближаване.''
На 3 август германскиягерманският външен министър Рибентроп прави официална декларация за ''Германогермано-съветско сближаване''. Изразява готовност ''„за разрешаване на всички проблеми в областта, от Балтийско до Черно море“''. В отговор съветския народенсъветският комисарнарком Молотов прави предложение за сключване на пакт. Икономическото споразумение между двете страни е подписано на 19 август.
=== Военни преговори с Великобритания и Франция ===
На 23 юли 1939 г. са предложени преговори на военните мисии на СССР, Великобритания и Франция в Москва. Преговорите започват на 12 август. На първото заседание, ръководителят на съветската делегация, предлага запознаване с пълномощията на всяка една от делегациите. Предявява пълномощията на съветската делегация, според които тя има задача ''„ .....да„да води преговори с с британски и френски военни мисии и да подпише военна конвенция за организиране на отбраната на Великобритания, Франция и Съветския съюз срещу агресията в Европа ...“Европа“''. Френската и британската делегация нямат такива пълномощия. ПроговоритеПреговорите завършват без споразумение на 17 август.
=== Политика в Източна Европа ===
Правителствата на източноевропейските страни се отнасят с недоверие към СССР. След превземането от Германия на Клайпедската област нав [[Литва]] (март 1939), Съветският съюз предприема дипломатически стъпки за сближаване с Латвия и Естония. Тези стъпки не саиса одобрени. През май 1939 г., въпреки влошаването на отношенията с Германия, полското външно министерство заявява, че Полша не иска да се обвързва, с каквито и да било споразумения със Съветския съюз .
== Пакт за ненападение ==
Германският външен министър Рибентроп пристига в Москва на 23 август. Срещата му със Сталин и Молотов завършва с подписването на договор.
=== ПоследниТекст преговорина договора ===
Германския външен министър Рибентроп пристигна в Москва на 23 август. Среща му със Сталин и Молотов завършва с подписването на договор.
=== Съдържание на договора ===
Договор за ненападение между Германия и СССР
23 август 1939 г.
''Правителството на СССР и Правителството на Германия, ръководейки се от желанието за укрепване делата на мира между СССР и Германия и изхождайки от основните положения в договора за неутралитет, сключен между тях през април 1926 г., стигнаха до следното съглашение:''
''1) Двете Договарящи се страни задължително да се въздържат от всякакво насилие, от всякакво агресивно действие и всякакво нападение в отношенията една към друга, както поотделно, така и съвместно с други държави.''
''2) В случай, ако една от Договарящите се Страни се окаже обект на военни действия от страна на друга държава, другата Договаряща се страна няма да поддържа в никаква форма тази държава.''
''2) В случай, ако една от Договарящите се Страни се окаже обект на военни действия от страна на друга държава, другата Договаряща се страна няма да поддържа в никаква форма тази държава.''
''3) Правителствата на двете Договарящи се Страни остават за в бъдеще в контакт една с друга за консултации, за да се информират взаимно по въпроси, засягащи техните общи интереси.''
''3) Правителствата на двете Договарящи се Страни остават за в бъдеще в контакт една с друга за консултации, за да се информират взаимно по въпроси, засягащи техните общи интереси.''
''4) Нито една от Договарящите се Страни няма да участва в каквато и да е групировка от държави, която пряко или косвено е насочена срещу другата страна.''
''4) Нито една от Договарящите се Страни няма да участва в каквато и да е групировка от държави, която пряко или косвено е насочена срещу другата страна.''
''5) В случай на възникване на спорове и конфликти между Договарящите се страни по въпроси от всякакъв род, двете Страни ще разрешават тези спорове и конфликти изключително по мирен път в реда на дружески обмен на мнения или в нужните случаи по пътя на създаване на комисии за урегулиране на конфликта.''
''6) НастоящияНастоящият договор се сключва за срок от десет години така, че ако нито една от Договарящите се Страни не го денонсира една година
преди неговото изтичане, срокът на действие на договора се счита автоматически за продължен за следващите пет години.''
''7) Настоящият договор подлежи на ратификация във възможно най-кратък срок. Размяната на ратификационните грамоти трябва да се извърши в Берлин. Договорът встъпва в сила веднага след неговото подписване.''
''Съставен в два оригинала, на немски и руски език, в Москва, 23 август 1939 година.''
''Упълномощен от Правителството на СССР - В. Молотов''
''За Правителството на Германия - Й. Рибентроп''
''Съставен в два оригинала, на немски и руски език, в Москва, 23 август 1939 година.''
=== Съдържанието на допълнителен протокол ===
''Упълномощен от Правителството на СССР - В. Молотов''
''За Правителството на Германия - Й. Рибентроп''
[[Картинка:Tajny protokoł 23.08.jpg|дясно|мини|Оригинала на Допълнителния протокол на немски език]]
=== Текст на допълнителния протокол ===
[[Файл:Tajny protokoł 23.08.jpg|мини|Оригиналът на Допълнителния протокол на немски език]]
Допълнителен протокол
''Във връзка с подписването на Пакта за Ненападение между Германия и Съюза на Съветскитесъветските Социалистическисоциалистически Републикирепублики долуподписаните представители на двете Страни обсъдиха в строго конфиденциални беседи въпросите за разграничаване на техните сфери на влияние в Източна Европа. Тези беседи доведоха до съглашение в следващото:''
''1) В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на прибалтийските страни (Финландия, Естония, Латвия, Литва) северната граница на Литва ще се явява черта, разделяща сферите на влияние на Германия и СССР. В тази връзка заинтересоваността на Литва в района на Вилно се признава и от двете Страни.''
''2) В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на Полската държава, сферите на влияние на
Германия и СССР ще бъдат разграничени приблизително по линията на реките Нарев, Висла и Сан. Въпросът за това, желателно ли е в интересите на двете Страни съхранението независимостта на Полската държава и за границите на такава държава, ще бъде решен само в хода на бъдещите политически събития. Във всеки случай двете Правителства ще разрешат този въпрос по пътя на дружеското съгласие.''
''3) Относно Юго-Източна Европа Съветската страна указва своята заинтересованост към Бесарабия. Германската страна ясно заявява за
пълната си политическа незаинтересованост към тези територии.''
''4) Даденият протокол се се разглежда от двете Страни като строго секретен.''
''Москва, 23 август 1939 г.''
За ''Правителството на Германия - Й. Рибентроп''
За ''Правителството на Германия - Й. Рибентроп''
''Пълномощен представител на Правителството на СССР - В. Молотов''
=== Подписване ===
Същата вечер двата документа са подписани. Спомняйки си за това събитие по време на [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергския процес]], Рибентроп заява: „Когато пристигнах в Москва през 1939 г. при маршал Сталин, той обсъди с мен невъзможността за мирно уреждане на германско-полския конфликт в рамките на Пакта Келог-Бриан и ми даде да разбера, че ако той не получи половината от Полша и балтийските страни, без литовското пристанище Либава, веднага може да се върне обратно“.
„Когато пристигнах в Москва през 1939 г. при Маршал Сталин, той обсъди с мен невъзможността за мирно уреждане на германско-полският конфликт в рамките на Пакта Келог-Бриан, а ми даде да разбера, че ако той не получи половината от Полша и балтийските страни, без литовското пристанище Либава, веднага може да се върне обратно“.
=== ПравноПравна описаниеоценка на договора ===
Оценките за правната страна на договора са противоречиви.
=== Последици от договора ===
С допълнителния протокол на [[СССР]] са признати права над [[Литва]], [[Латвия]], [[Естония]], [[Финландия]], северната част от Полша и [[ПолшаБесарабия]] и(днешна [[Молдова]]). АнексираниТе са анексирани след нападението на Германия над Полша и подписването на [[Договор за дружба и граници|Договорът за дружба и граници между СССР и Германия, 28 септември 1939 г.]]
За агресията срещу Финландия, СССР е изключен от [[Общество на народите|Обществото на народите]]. Окупацията на прибалтийските републики и заетите територии в Полша, Румъния и Финландия, е благословена от западните съюзници при устройване на следвоенния световен ред.
С Пакта,пакта Германия се задължава и доставя на съветитеСъветите така необходимото им индустриално оборудване, технологии и оръжие. Съществува теза, че договорът дава възможност да се спечели време за укрепване на отбранителните способности на СССР, а в същото време отслабва фашисткиятфашисткия блок. <ref>[http://riowang.blogspot.com/2009/09/brest-nazi-soviet-military-parade-23_25.html Снимки от нацистко-съватския парад на победата в Бжешч ([[Брест]]) 22 септември 1939]</ref><ref>[http://pavelnik.blogspot.com/2011/05/blog-post_09.html Нацистко-съватски парад на победата в Бжешч ([[Брест]]) 22 септември 1939]</ref>.
== Източници==
== Виж също ==
{{Уикиизточник|en:Molotov-Ribbentrop Pact}}
{{Commons|Molotov-Ribbentrop Pact|Допълнителен протокол}}
* [[Договор за дружба и граници]]
* [[Дележи на Жечпосполита]]
== Външни препратки ==
* [http://katynbooks.narod.ru/year/God_krizisa_1t_2t.htm 1938 — 1939: Документи и материали]
{{Уикиизточник|en:Molotov-Ribbentrop Pact}}
{{Commons|Molotov-Ribbentrop Pact|Допълнителен протокол}}
* [http://katynbooks.narod.ru/year/God_krizisa_1t_2t.htm 1938 — 1939: Документи и материали.]
* [http://www.obraforum.ru/lib/book2/section7.htm Документи]
* [http://around.spb.ru/variety/docs/diplomat/pakt.php Оглашению подлежит. СССР-Германия, 1939-1941. Документи и материали. ]
* [http://www.anaga.ru/2//1/molotov-ribbentrop.htm Без пакта Молотова-Риббентропа обойтись было нельзя]
{{Превод от|ru|Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом|31473438}}
[[Категория:Договори, свързани с Втората световна война]]
[[Категория:Геополитически съюзи]]
[[Категория:Вячеслав Молотов]]
[[Категория:Договори на Германия|Рибентроп]]
[[Категория:Договори на СССР|Рибентроп]]
[[Категория:Вячеслав Молотов]]
[[Категория:Германско-съветски отношения]]
{{Превод от|ru|Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом|31473438}}
| 