Социализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Main → Шаблон:Основна
обратното с източник; форматиране: 8x тире-числа, 6x кавички, 5x тире, 10+ параметъра, 16 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Социализъм}}
 
Понятието '''социализъм''' се отнася до различни теории за икономическата организация, застъпващи се за държавата, работника или публичната собственост и управление на [[средства за производство|средствата за производство]] и разпределение на благата, както и за общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до [[ресурси]] за отделния индивид, с [[егалитаризъм|егалитарни]] методи за компенсация.{{hrf|Newman|2005}} СоциализмътВ нечастност е„социализъм“ [[политическасе система]];нарича тойи еобществено-политическата, [[икономическа и идеологическа система]], различнаизградена от [[капитализъмТоталитаризъм|капитализматоталитарните]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и неговите сателити.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 275 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
 
Най-общо, социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малък дял от обществото, който контролира [[капитал (икономика)|капитала]] чрез [[експлоатация]] труда на наемния работник, създава [[Социално равенство|неравенство]] в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максималния им потенциал и в интерес на народа. Поради това социалистите се застъпват за създаването на общество, позволяващо на широкото приложение на модерните технологии да рационализира икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма,{{hrf|Engels|2003}} както и позволяващо по-равното разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходвано за производството, макар да има значително разногласие сред социалистите за това как и до каква степен това може да бъде постигнато.
Ред 8:
 
== Философия ==
Социалистите се придържат към един разнообразен обхват от философски възгледи. Марксисткият социализъм е философки [[материализъм|материалистичен]], както и имайки за център поверяване на [[исторически материализъм|историческия материализъм]]. Много форми на социалистическа теория твърдят, че човешкото поведение е до голяма степен оформено от социалната среда. В частност, марксизмът и социалистите, вдъхновени от марксистката теория, твърди, че социалните нрави, ценности, културни следи и економически практики са социални творби и не са резултат от неизменен природен [[закон]]. Връхната цел на [[Марксизъм|Марскистките]] социалисти е еманципация на труда от отблъскващата работа. Марксистите спорят, че освобождавайки личността от нуждата да извършва отблъскваща работа, за да получава блага би позволило на хората да преследват собствените си интереси и да развият собствените си таланти без да бъдат принуждавани да извършват труд за други. За марксистите, степента на економическо развитие, в която това би било възможно, понякога наречена "чист„чист комунизъм"комунизъм“, зависи от напредъка на [[продуктивност|продуктивната способност]] на обществото.
 
Социалистите обикновено спорят, че капитализмът концентрира [[власт]] и богатство в малък дял от обществото, което контролира начините на производство и извлича богатството си чрез система за [[експлоатация]]. Това създава общество на слоеве, базирано на неравните социални взаимоотношения, което не успява да предостави равни възможности за всяка личност да максимизира своя потенциал и не използва наличната технология и ресурси в техния максимален потенциал в интерес на обществото.
Ред 34:
В биографията на британския лейбъристки министър-председател от 1945 г. [[Клемент Атли]], Франсис Бекет твърди: „Правителството ... искаше това, което по-късно стана известно като смесена икономика“.<ref>Beckett, Francis, ''Clem Attlee'', (2007) Politico's.</ref>
 
Национализацията във Великобритания е постигната чрез [[експроприация]] на индустрията (т.е. с компенсация). [[British Aerospace]] е комбинация от големите авиостроителни компании [[British Aircraft Corporation]], [[Hawker Siddeley]] и други. [[British Shipbuilders]] е комбинация от големи авиостроителни компании, включваща [[Cammell Laird]], [[Govan Shipbuilders]], [[Swan Hunter]], и [[Yarrow Shipbuilders]]; национализацията на въглищните мини през 1947 г. създава въглищен борд, натоварен с въгледобивната промишленост с търговска цел, така че да бъде в състояние да заплати дължимите лихви по облигации, които са конвертирани от акциите на бившите собственици на мини.<ref>{{Cite book|authorlink=Socialist Party of Great Britain |author=Socialist Party of Great Britain |title=The Strike Weapon: Lessons of the Miners' Strike |publisher=Socialist Party of Great Britain |location=London |year=1985 |url=http://www.worldsocialism.org/spgb/pdf/ms.pdf |format=PDF |accessdate=28 April 2007}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Hardcastle |first=Edgar |authorlink=Edgar Hardcastle |title=The Nationalisation of the Railways |journal=Socialist Standard |volume=43 |issue=1 |publisher=Socialist Party of Great Britain |year=1947 |url=http://www.marxists.org/archive/hardcastle/1947/02/railways.htm |accessdate=28 April 2007}}</ref>
 
=== Пазарен социализъм ===
{{основна|Пазарен социализъм}}
Пазарният социализъм се състои от публично или общо притежавани предприятия, извършващи дейност в [[пазарна икономика|пазарната икономика]]. Това е система, която използва пазара и паричните цени за разпределение и отчитане на [[средства за производство|средствата за производство]], като по този начин запазва процеса на [[натрупване на капитал]]. Реализираната печалба се използва за пряко възнаграждаване на работниците и служителите или финансиране на обществените институции.<ref>''Comparing Economic Systems in the Twenty-First Century'', 2003, by Gregory and Stuart. ISBN 0-618-26181-8. (P.142): „Това е икономическа система, която комбинира обществената собственост на капитала с пазарното разпределение на капитала ... Държавата е собственик на средствата за производство, и връща натрупаното на обществото като цяло.“.</ref> В държавно-ориентираните форми на пазарен социализъм, в които държавните предприятия се опитват да максимизират печалбата си, тя може да се използва за финансирането на правителствени програми и услуги чрез [[социален дивидент]], премахвайки или значително намалявайки необходимостта от различните форми на облагане, които съществуват в капиталистическите системи. Неокласическият икономист [Леон Валрас] смята, че социалистическа икономика, основана на държавна собственост на земята и природните ресурси, би трябвало да осигури средства за обществените финанси, които да направят данъците върху доходите ненужни.<ref>{{cite book |last= Bockman|first= Johanna |title= Markets in the name of Socialism: The Left-Wing origins of Neoliberalism|publisher= Stanford University Press|year= 2011|month= |isbn= 978-0-8047-7566-3|page = 21|quote= За Валрас, социализмът ще осигури необходимите институции за свободна конкуренция и социална справедливост. Социализмът, от гледната точка на Валрас, води до държавна собственост на земята и природните ресурси и премахването на данъците върху дохода. Като собственик на земята и природните ресурси, държавата ще може да отдава под наем тези ресурси на много хора и групи, което ще премахне монополите и по този начин ще даде възможност за свободна конкуренция. Отдаването под наем на земята и природните ресурси също така ще осигури достатъчно държавни приходи, за да направи данъците върху дохода ненужни, позволявайки на работника да инвестира спестяванията си и да стане собственик или капиталист по същото време, по което продължава да бъде работник.}}</ref> Югославия въвежда пазарна социалистическа икономика, основаваща се на кооперации и работническо самоуправление.
 
Настоящата икономическа система в Китай е официално озаглавена [[социалистическа пазарна икономика с китайски характеристики]]. Тя съчетава голям държавен сектор, който включва управлението на икономиката и на когото по закон статута на публична собственост е гарантиран,<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/china/2006-12/19/content_762056.htm |title=China names key industries for absolute state control |work=China Daily |date=19 December 2006 |accessdate=2 June 2010}}</ref> с частния сектор, основно ангажиран в производството на стоки и леката промишленост и който е от 33%<ref>{{cite web|author=English@peopledaily.com.cn |url=http://english.people.com.cn/200507/13/eng20050713_195876.html |title=People's Daily Online – China has socialist market economy in place |publisher=English.people.com.cn |date=13 July 2005 |accessdate=2 June 2010}}</ref> до над 70% от БВП, генериран през 2005 г.<ref>{{cite web|url=http://www.oecd.org/dataoecd/16/3/36174313.pdf |title=CHINA AND THE OECD|date=May 2006|format=PDF |accessdate=2 June 2010}}</ref> Към 2005 г. обаче, тези пазарно-ориентирани реформи, включващи приватизация, на практика спират и даже са частично обърнати.<ref>{{cite web|last=Talent |first=Jim |url=http://www.heritage.org/Research/Reports/2010/01/10-China-Myths-for-the-New-Decade#_ftn23 |title=10 China Myths for the New Decade &#124; The Heritage Foundation |publisher=Heritage.org |accessdate=2 June 2010}}</ref> Настоящата китайска икономика се състои от 150 [[Корпоратизация|корпоратизирани]] държавни предприятия, които отговарят пряко пред централното правителство на Китай.<ref>{{cite news|url=http://www.forbes.com/2008/07/08/china-enterprises-state-lead-cx_jrw_0708mckinsey.html |title=Reassessing China's State-Owned Enterprises |work=Forbes |accessdate=2 June 2010 |date=8 July 2008}}</ref> До 2008 г., тези държавни корпорации се развиват все по-динамично и генерират голямо увеличение на приходите за държавата,<ref>{{cite web|url=http://us.ft.com/ftgateway/superpage.ft?news_id=fto031620081407384075 |title=InfoViewer: China's champions: Why state ownership is no longer proving a dead hand |publisher=Us.ft.com |date=28 August 2003 |accessdate=2 June 2010}}</ref><ref>http://ufirc.ou.edu/publications/Enterprises%20of%20China.pdf</ref> в резултат на което държавния сектор повежда възстановяването по време на финансовата криза от 2009 г., отчитайки по-голямата част от икономическия растеж на Китай.<ref>{{Cite news| url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/8153138.stm |work=BBC News | title=China grows faster amid worries | date=16 July 2009 | accessdate=7 April 2010}}</ref>
 
=== Децентрализирана планова икономика ===
Ред 46:
 
== Обществена и политическа теория ==
{{quote|„Ние искаме да постигнем ново и по-добро общество: в него не трябва да има нито богати, нито бедни, всички ще трябва да работят. Не само шепа богати хора, а всички трудещи се трябва да се радват на плодовете на общия си труд. Машините и другите подобрения трябва да служат за улесняването на работата на всички, а не да дават възможност на неколцина да забогатяват за сметка на милиони и десетки милиони хора. Това ново и по-добро общество се нарича ''социалистическо общество''. Ученията за това общество се наричат ''социализъм''.“}}.[[Владимир Илич Ленин]]<ref>''[http://www.marxists.org/archive/lenin/works/1903/rp/1.htm "To„To the Rural Poor"Poor“ (1903)]; ''Collected Works'', Vol 6, p. 366</ref>
 
{{quote|„Ние искаме да постигнем ново и по-добро общество: в него не трябва да има нито богати, нито бедни, всички ще трябва да работят. Не само шепа богати хора, а всички трудещи се трябва да се радват на плодовете на общия си труд. Машините и другите подобрения трябва да служат за улесняването на работата на всички, а не да дават възможност на неколцина да забогатяват за сметка на милиони и десетки милиони хора. Това ново и по-добро общество се нарича ''социалистическо общество''. Ученията за това общество се наричат ''социализъм''.“}}.[[Владимир Илич Ленин]]<ref>''[http://www.marxists.org/archive/lenin/works/1903/rp/1.htm "To the Rural Poor" (1903)]; ''Collected Works'', Vol 6, p. 366</ref>
 
В този контекст, ''социализъм'' се използва за обозначаване на [[политическо движение]], [[политическа философия]] и хипотетичната форма на обществото, която тези движения се стремят да постигнат. В резултат на това, в политически контекст, ''социализъм'' се използва за стратегията (за постигане на социалистическото общество) или политиките, насърчавани от социалистическите организации и социалистическите политически партии, като всички гореизброени нямат връзка към социализма като социално-икономическа система.
Line 63 ⟶ 62:
 
[[Че Гевара]] вижда социализма като основан по-скоро на селските райони, отколкото на градската работническа класа, и се опитва да вдъхнови селяните на Боливия за промяна на съзнанието чрез собствения си пример. През 1965 г. той казва:
<blockquote>„Социализмът не може да съществува без промяна в съзнанието, която ще доведе до нови братски отношения между хората, както на индивидуално равнище в рамките на обществата, където социализма се изгражда или вече е изграден, така и в световен мащаб, по отношение на всички хора, страдащи от [[империализъм|империалистическото]] потисничество.“.<ref>[http://www.marxists.org/archive/guevara/1965/02/24.htm "At„At the Afro-Asian Conference in Algeria"Algeria“] Реч на [[Че Гевара]] на Втория икономически семинар на афроазиатската солидарност в град Алжир, [[Алжир]], 24 февруари 1965 г.</ref></blockquote>
 
=== Утопия срещу наука ===
Line 76 ⟶ 75:
|edition= |series=
|year= 1993 |origyear=
|publisher=Routledge |location= New York |isbn= 0-415-07487-8 |oclc= |chapter= |chapterurl=
|quote=Основната разлика между Маркс и Веблен е в съответните им нагласи към социализма. Докато Маркс разглежда социализма като крайната цел за цивилизацията, Веблен смята социализма за отделен етап в икономическото развитие на обществото.|ref= P.369 |bibcode= |laysummary= |laydate=}}</ref>
 
=== Реформи срещу революция ===
Line 83 ⟶ 82:
 
== Политика ==
[[Файл:Dezrobirea Muncitorilor (Lumea Nouă 11, 1895) MI aug73.jpg|мини|дясно|Представа за социализма от 1895 година, на червеното знаме е изписано "Пролетарии„Пролетарии от всички страни, съединявайте се"се“]]
По-долу са описани основните социалистически политически движения. Независимите социалистически теоретици, утопичните социалистически автори и академичните поддръжници на социализма не могат да бъдат представени в тези движения. Някои политически групи са наричат „социалистически“ докато в същото време поддържат възгледи, които други считат за противоположни на социализма. Терминът „социалист“ също така се използва от някои политици от [[дясна политика|десни партии]] като епитет срещу определени лица, които не смятат, че са социалисти, и срещу политики, които не се считат за социалистически от защитниците им.
 
Има много варианти на социализма и поради това не съществува единна дефиниция за всичко, свързано с него. Все пак, има общи елементи, определени от неговите изследователи.<ref>Peter Lamb, J. C. Docherty. ''Historical dictionary of socialism''. Lanham, Maryland, UK; Oxford, England, UK: Scarecrow Press, Inc, 2006. Pp. 1- – 3.</ref> Анджело Рапопорт в неговия „Речник на социализма“ (1924 г.) анализира четиридесет определения на социализма и стига до извода, че общите елементи на социализма включват:
* обща критика на социалните последици от частната собственост и контрол на капитала като причини за бедността, ниските заплати, безработицата, икономическото и социалното неравенство и липсата на икономическа сигурност,
* общо мнение, че решението на тези проблеми е форма на колективен контрол над средствата за производство, разпределение и размяна (степента и средствата за контрол варират според социалистическите движения);
* споразумение, че резултатът от това колективно управление трябва да бъде общество, основано на социалната справедливост, включващо социално равенство, икономическа защита на хората, и което трябва да осигури по-добър живот за повечето хора.<ref>Peter Lamb, J. C. Docherty. ''Historical dictionary of socialism''. Lanham, Maryland, UK; Oxford, England, UK: Scarecrow Press, Inc, 2006. Pp. 1- – 2.</ref>
 
[[Бикху Парех]] в „Концепциите на социализма“ (1975 г.) определя четири основни принципа на социализма и конкретно на социалистическото общество: социалност, социална отговорност, сътрудничество и планиране.<ref name="Peter Lamb 2006. Pp. 2">Peter Lamb, J. C. Docherty. ''Historical dictionary of socialism''. Lanham, Maryland, UK; Oxford, England, UK: Scarecrow Press, Inc, 2006. Pp. 2.</ref> [[Майкъл Фрийдън]], в своето изследване „Идеологии и политическа теория“ (1996 г.), посочва, че всички социалисти споделят пет теми: първата е, че социализмът постулира, че обществото е повече от прост сбор от индивиди; второ, той счита човешкото благополучие за желана цел; трето, че смята, че хората по природа са активни и продуктивни; четвърто, притежава вярата в човешкото равенство; и пето, че историята е прогресивна и ще създаде положителна промяна при условие, че хората се стремят да постигнат такава промяна.<ref name="Peter Lamb 2006. Pp. 2"/>
 
=== Анархизъм ===
{{основна|Анархизъм}}
Анархизмът отличава политическа философия, която смята държавата за нежелателна, ненужна и вредна и че държавата не може да се използва за създаване на социалистическа икономика. Анархизмът предлага политическа алтернатива, базирана на федерация от децентрализирани автономни общности. Това включва привържениците и на [[анархоиндивидуализъм|анархоиндивидуализма]], и на [[социален анархизъм|социалния анархизъм]]. [[Мютюализъм (икономическа теория)|Мютюалистите]] подкрепят свободния пазарен социализъм, колективните анархистки работнически кооперации и заплати, основани на размера на времето, отделено за производство. [[Анархокомунизъм|Анархокомунистите]] се застъпват за директен преход от капитализъм към [[либертарен комунизъм]], а [[анархо-синдикализъм|анархосиндикалистите]] – за преки действия на работниците и [[обща стачка]].
 
=== Либертарен социализъм ===
Line 118 ⟶ 117:
{{основна|История на социализма}}
[[Файл:Portrait of Robert Owen.png|мини|вляво|Робърт Оуен]]
Съвременният социализъм има своите корени в [[политическо движение|политическите движения]] на интелектуалните и [[работническа класа|работническите класи]] от 18 век, които критикуват ефектите на индустриализацията и [[частно предприятие|частната собственост]] върху обществото. [[Утопичен социализъм|Социалистите-утописти]], в това число [[Робърт Оуен]] (1771- – 1858), се опитват да създадат самоиздържащи се комуни, чрез отцепване от [[капитализъм|капиталистическото]] общество. [[Клод Анри дьо Сен Симон]] (1760- – 1825), бащата на термина „социализъм“, пръв се опитва да дефинира [[технокрация (бюрократическа)|технокрацията]] и индустриалното планиране. Първите социалисти предвиждат свят, усъвършенстван от овладяването на технологиите и го съчетават с една по-добра социална организация. Много съвременни социалисти споделят също този възглед. Ранните мислители-социалисти са склонни да симпатизират на комбинацията от автентична [[меритокрация]] и рационално социално планиране, докато днес много съвременни социалисти имат по-егалитарни концепции.
 
[[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]] използват термините „социализъм“ и „[[комунизъм]]“ взаимозаменяемо и постулират, че социализмът ще бъде постигнат посредством [[класова борба]] и [[пролетарска революция]].{{hrf|Маркс|1984a}} [[Владимир Ленин]], вероятно повлиян от идеите на Маркс за „долни“ и „горни“ етапи на социализма,{{hrf|Маркс|1984b}} по-късно ползва думата „социализъм“, за да означи преходното състояние между капитализъм и комунизъм.
Line 132 ⟶ 131:
== Източници ==
{{дребно|
* {{cite book | last = Маркс | first = Карл | authorlink = Карл Маркс | coauthors = Фридрих Енгелс | year = 1984 | title = Избрани произведения. Том I | publisher = Партиздат | location = София | chapter = Манифест на комунистическата партия | isbn = | ref = harv}}
* {{cite book | last = Маркс | first = Карл | coauthors = Фридрих Енгелс | year = 1984 | title = Избрани произведения. Том I | publisher = Партиздат | location = София | chapter = Критика на Готската програма | isbn = | ref = harv}}
* {{cite book | last = Calhoun | first = Craig (ed.) | year = 2002 | title = Dictionary of the Social Sciences | publisher = Oxford University Press | location = | isbn = | ref = harv}}
* {{cite web | last = Engels| first = Friedrich| authorlink = Фридрих Енгелс| year = 2003 | origyear = 1880 | url = http://www.marxists.org/archive/marx/works/1880/soc-utop/ch03.htm| title = Historical Materialism| work = Socialism: Utopian and Scientific | publisher = Marx/Engels Internet Archive| accessdate = 14 април 2010 | ref = harv}}
* {{cite book | last = McLean | first = Iain | coauthors = Alistair McMillan (ed.) | year = 2003 | title = The Concise Oxford Dictionary of Politics | publisher = Oxford University Press | location = | isbn = | ref = harv}}
* {{cite book | last = Newman | first = Michael | year = 2005 | title = Socialism: A Very Short Introduction | publisher = Oxford University Press | location = | isbn = 0-19-280431-6 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Rosser | first = John Barkley | coauthors = Marina V. Rosser | year = 2004 | title = Comparative Economics in a Transforming World Economy | publisher = MIT Press | location = Cambridge, MA | isbn = | ref = harv}}
* {{cite book | last = Stiglitz | first = Joseph | authorlink = Джоузеф Стиглиц | year = 1995 | title = Whither Socialism? | publisher = MIT Press | location = Cambridge, MA | isbn = | ref = harv}}
}}
 
Line 145 ⟶ 144:
*[[Бертел Олман|Bertell Ollman]], ed., ''Market Socialism: The Debate among Socialists'', Routledge, 1998. ISBN 0-415-91967-3
*[[Лео Панич|Leo Panitch]], ''Renewing Socialism: Democracy, Strategy, and Imagination''. ISBN 0-8133-9821-5.
*Emile Perreau-Saussine, ''[http://www.polis.cam.ac.uk/contacts/staff/eperreausaussine/what_is_left_of_socialism.pdf What remains of socialism?]'', in Patrick Riordan (dir.), Values in Public life: aspects of common goods (Berlin, LIT Verlag, 2007), pp.&nbsp;11–3411 – 34
*[[Ричард Пайпс|Richard Pipes]], ''Property and Freedom'', Vintage, 2000. ISBN 0-375-70447-7.
* John Barkley Rosser and Marina V. Rosser, ''Comparative Economics in a Transforming World Economy''. Cambridge, MA: MIT Press, 2004. ISBN 978-0-262-18234-8.
Line 154 ⟶ 153:
* [[Джеймс Вайншайн|James Weinstein]], ''Long Detour: The History and Future of the American Left'', [http://www.westviewpress.com/about.html Westview Press], 2003, hardcover, 272 pages. ISBN 0-8133-4104-3.
* Peter Wilberg, [http://www.newgnosis.co.uk/deep.html ''Deep Socialism: A New Manifesto of Marxist Ethics and Economics''], 2003. ISBN 1-904519-02-4.
* [http://www.socialistinfo.ru/index.html Социалист] – Интернет-списание, посветено на актуални обществено-политически и хуманитарни проблеми, теория и практика на левите движения по света
* [[Саймън Нюкомб]], [http://tapemark.narod.ru/newcomb.html Мыльные пузыри социализма (1890)]
* [[Николай Бердяев]], [http://www.philosophy.ru/library/berd/dem.html Демократия, социализм и теократия]
* [[Александър Зайцев]], [http://ec-dejavu.ru/s-2/Socialism.html Дискуссия о социализме в античности], Античность и современность, Доклады конференции Ассоциации антиковедов, Москва, 30 октября - – 2 ноября 1989, стр. 24—2824 – 28
* [http://tapemark.narod.ru/kommunizm/195.html Научный коммунизм: Словарь (1983) / Социализм]
* [http://socialist.memo.ru/lists/slovnik/ Российские социалисты и анархисты после октября 1917 года]
Line 164 ⟶ 163:
* [http://revsoc.org/archives/2309 Социализм как историческая возможность]
* [http://communist.ru/index.php?article_id=2161 ''И. Сталин.'' Анархизм и социализм.]
* Хорина Г. П., [http://www.zpu-journal.ru/zpu/2005_4/Khorina/11.pdf Судьба социалистической идеи в России в курсе культурологии], Знание. Понимание. Умение., 2005 г. Т. 4, стр. 43–4543 – 45
* [http://samoderjavie.ru/lebon-psihologiya-socializma Гюстав Лебон "Психология„Психология социализма"социализма“]
* [[Генадий Зюганов]], [http://www.kprf.org/showthread-t_17.html Русский социализм – ответ на русский вопрос]
*[http://klio.3dn.ru/publ/9-1-0-301 Чарушников В. Д. Эпоха "развитого„развитого социализма"социализма“. – М.: «Российская историография», 2012. - – 102 с.]
 
[[Категория:Социализъм| ]]