Разлика между версии на „Петко Кунин“

присъда 1951
(присъда 1951)
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин, политкомисар на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]]. Участва многократно в бойни акции.
 
Министър на индустрията и занаятите (1947–1949). [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] (1949). В периода 1945–1948 г. е член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] (1946–1947)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X</ref>. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с [[Трайчо Костов]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949-1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 30, 285-286 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
 
==Източници==