Никола Червениванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 23:
Роднина е на Асен Червениванов, собственик е на най-голямата фабрика за оцет в България в Павлово.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=19354 | заглавие = Бележки с перодръжка и мастило | достъп_дата = 23 декември 2013 г | фамилно_име =
Тодоров | първо_име = Иван | дата = | труд = | издател = Съюз на българските журналисти | език = | цитат = }}</ref><ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=5| заглавие=Парцел 5|достъп_дата =2016-01-08 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=София помни |език= |цитат= }}</ref> Член е на [[Националлиберална партия|Националлибералната партия]]. Заедно с Георги Николов е собственик на вестник „[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]“, като по-късно той минава в ръцете на [[Атанас Дамянов]].<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 199. ISBN 954321056X</ref>
[[Файл:Cherni Vrah August 1894.jpg|ляво|мини|250п|Излет на Черни връх, август 1894 г. [[Алеко Константинов]], д-р [[Кръстьо Кръстев]] и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия [[Никола Висковски]], [[Георги Хаджибонев]], [[Димитър Илков]], д-р Никола Червениванов, книжарят [[Христо Олчев]] и д-р [[Бончо Боев]]]]
През март 1929 година Никола Червениванов става кмет на Русе. Като кмет той продължава политиката на предшественика си [[Панайот Константинов]], но е с по-мек характер, по-толерантен към опонентите си и е по-чувствителен към социалните проблеми. Затова допринася и фактът, че единият от помощник-кметовете е представител на левицата - Сава Кадемов, член на [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Социалдемократическата партия]].
| |||