Клинописно писмо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
== Развитие ==
Шумерският клинопис, който първоначално бил създаден за предаване на шумерския език (а той е, доколкото днес може да се установи,
[[Файл:Ugaritic-alphabet-chart.svg|left|thumb|238x238px|Консонантният угаритски клинопис]]
Интересно е, че това развитие не е било продължено, за да се достигне накрая до писменост, включваща както знаци за съгласни, така и за озвучаващите ги гласни, както това е станало в гръцката азбука. Финикийската писменост (IX – V в. пр. Хр.), на чиято основа през XIII в. пр. Хр. бива изградена първата азбука в съвременния смисъл, а именно гръцката, представлява усъвършенстване на прото-синайската писменост, която, на свой ред, е семитска писменост, развита около 1700 пр. Хр. на базата на египетските йероглифи и съотв. нямаща нищо общо с клинописната традиция. Последният етап от опростяването на клиновидното писмо идва със староперсийския клинопис, създаден в Ахеменидска имерия (550 – 330 г. пр. Хр.) най-вероятно по времето на Дарий І (522 – 486 г. пр. Хр.). Той обхваща само 41 клинописни знака, от които 36 са силабограми (знаци за срички) (срв. приложената таблица), а 5 – логограми (знаци за цели думи), и то за пет особено важни и често срещащи се думи. Това са: „Ахура Мазда“, „крал“, „провинция“, „бог“ и „земя“. Този клинопис е конструиран специално за нуждите на староперсийския език (който е индоевропейски език), въпреки че официалният език на Ахеменидска имерия е бил еламският.
Ред 43:
== От логограми към силабограми ==
[[Файл:Hitite cuneiform kv.png|thumb|346x346px|силабограми от типа (Г) и (ГС) в хетския клинопис]]
Една по-нататъшна крачка в развитието на клинописа е преходът от логограми (писмени знаци за думи) към силабограми (писмени знаци за срички). Това става съгласно принципа на акрофонията: фонетичното съдържание на една дума се редуцира до фонетичната стойност на нейната първа сричка, т.е. един знак, който първоначално е изпълнявал службата на указание за произнасяне на определена дума, не бива прочетен като тази дума, а се приема за указание за произнасяне („прочитане“) само на нейната първа сричка. Нека за илюстрация разгледаме акрофонния преход при два лувийски йероглифа (защото в случая на йероглифите, при които пиктограмният произход и, с това, първоначалната връзка на знака с цялата дума все още си личат — за разлика от абстрактните клинописни знаци, — акрофонията се откроява съвсем ясно). Напр. йероглифът [[Файл:Pattar.jpg|18x18px]] означава „торба“, но не се чете като /''pattar''/ „торба“, а като първата сричка на тази дума: /''pa''/, а йероглифът [[Файл:Targasna.jpg|18x18px]] означава „магаре“, но не се чете като /''targasna''/ „магаре“, а като сричката /''ta''/.
| |||