Клинописно писмо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 50:
Така характерно за всички клинописни системи — с изключение на угаритския клинопис (вж. по-горе) — е, че в тях се срещат едновременно логограми, силабограми и детерминативи. Докато логорамите почиват предимно на шумерското наследство, а силабограмите се получават чрез принципа на акрофонията, то детерминативите са допринасяли за адаптацията на шумерския клинопис към неподходящи за него езици (като предоставяли спомагателни знаци за изразяване на множествено число и под.). Шумерският език – подобно напр. на китайския или турския – е аглутиниращ език: в него граматическите елементи и морфемите на словообразуването (префикси, суфикси) се „прикачат“ към непроменливите корени на думите. Това в значителна степен затруднява приложението на шумерския клинопис върху флектиращи езици, каквито са напр. индоевропейските (хетски, лувийски, сатароперсийски), в които самите думи се променят съобразно тяхната граматическа роля. Ето защо е трябвало да се търсят допълнителни решения, част от които са били поемани от детерминативите.
Шумерският и акадският клинописи, които лежат в основата на останалите клинописни системи, познават следните четири вида силабограми: знаци за съгласна + гласна (СГ), за гласна + съгласна (ГС), за съгласна + гласна + съгласна (СГС) и за гласна (Г). Тези силабограми не са били достатъчни обаче за предаването на индоевропейските езици, в които често се срещат натрупвания на съгласни. Ето защо напр. в хетския клинопис е трябвало да се въведат силабограми с т.нар. глухи гласни (които не се четат) или да се правят компромиси с фонетичната адекватност на записите на думи, съдържащи групи от съгласни. Като предимно силабично (сричково) писмо клинописът не е бил в състояние да предава също и придихания, ударения, разликата между къси и дълги гласни, дифтонги и др. Въпреки това (1) чрез принципа на ребуса и изобразяването на фонетичните форми на думите и (2) чрез принципа на акрофонията и редуцирането на фонетичните стойности на знаците до началните срички на думите се достига до създаването на символи за '''най-малките реално артикулируеми (произносими) акустични единици''': сричките. По-нататъшният преход към буквите е изисквал една абстракция на съгласните от сричките, която остава запазена за финикийската консонантна и, накрая, за гръцката буквена писменост.
== Клинописните цифри ==
[[Файл:Babylonian numerals.jpg|thumb|273x273px|Вавилонски цифри]]
Една от основните нужди, поради които възниква клинописът, е регулирането на търговските отношения и данъчните задължения. Затова съвсем не е случайно, че най-ранните писмени свидетелства са тъкмо списъци със стоки. Търговията и данъчното деловодство изисквали описания на количества стоки. За тази цел са нужни цифри, т.е. знаци за числа. Създаването на клинописните цифри, които по тип предтавляват идеограми (знаци за понятия, а не за звуци), способстват възникването на математиката като знание за смятането и отношенията между числата.
== Външни препратки ==
| |||