Разлика между версии на „Меланома“

'''Меланомът''', също '''черен кожен рак''', ([[Английски език|англ]].: ''malignant melanoma''), е [[тумор]], водещ началото си от злокачествено (''maligne'') израждане на пигментните клетки [[меланоцит]]и.

В типичния случай се появява на кожата, като в големия процент от случаите тръгва от пигментни [[бенка|бенки]]. Може обаче да се развие и на всяко друго място в организма, където има меланоцити - – [[роговица]], [[ретина]], [[субстанция нигра]] и т.н. Различните места на тръгване на меланома често водят до характерни разлики в [[цитология]]та и [[хистология]]та на тумора.

Връзката между меланомните клетки е твърде слаба. Те лесно се отделят от тумора, и биват отнасяни чрез [[лимфа]]та и/или [[кръв]]та. По тази причина меланомът [[метастаза|метастазира]] много рано и изобилно, навсякъде в организма: регионални [[лимфен възел|лимфни възли]], вътрешни органи, [[мускул]]и, [[кост]]и, [[мозък]]; ако пациентът има други тумори - – дори в тях. Също така, меланомните клетки обикновено са високодиференцирани, което ги прави слабо чувствителни на [[химиотерапия]] и [[лъчелечение]], и намалява [[Имунитет (биология)|имунната реакция]] срещу тях, а това спомага за бързия растеж на тумора. Метастазите като правило растат по-бързо от оригиналния тумор: често при [[аутопсия]] на починали от меланома се намират огромни метастази из цялото тяло, но оригиналният тумор е толкова дребен, че [[патологоанатом|патологоанатомите]]ите не успяват да го открият. Всички тези особености правят меланома един от най-опасните и трудно лечими тумори.

Лечението на Меланома малигнум е трудно. При липса на сигурни данни за метастази във вътрешните органи се започва с оперативно лечение - – премахване на тумора и на регионалните лимфни възли. Продължава се по схеми, с [[химиотерапия]], [[Дакарбазин]] и [[имунотерапия]] с [[БЦЖ]] - – ваксина през определен период от време. При метастази по кръвен път - – т.е. вече с метастази във вътрешните органи, химиотерапията е комбинирана. Химиотерапевтиците обаче трудно спират развитието на тумора поради неговата голяма агресивност и злокачественост. Болните загиват обикновено от повсеместните метастази и всички усложнения произхождащи от тях.