След въстанието се прехвърля през албанските земи и [[Черна гора]] в [[България]]. Работи като учител в [[Елин Пелин (град)|Новоселци]], Софийско.
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година и обявената амнистиеамнистия се завръща в Македония. Отново взема активно участие в политическия и културния живот на българите в империята, но разклатеното му здравословно състояние става причина за преждевременната му смърт.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, с. 269.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 184.</ref><ref>Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 155-156.</ref>
В спомените си [[Милан Матов]] пише за Александър Чакъров:
