Партизанска бригада „Георги Бенковски“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Партизанска бригада „Георги Бенковски“''' е подразделение на [[Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона]] на [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]] по време на [[Партизанско движение в България|партизанското движение в България (1941-1944)]]. Действа в района на [[Средна гора]].
 
Първата партизанска група се сформира около с. [[Стрелча]] през лятото на 1942 г.<ref>История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 277</ref> През октомври 1942 г. от Стрелчанската и Панагюрската група се формират чети. След разрастване презна 20 май [[1943]] г. прерастват в отряд „Георги Бенковски“. Командир на отряда е [[Лука Навущанов]], политкомисар [[Цвятко Баров]]. <ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 30</ref>
 
През юли 1943 г. се обединява за съвместни действия с [[Ихтиманския партизански отряд]], като двата отряда запазват отделни ръководства. Провеждат акция при вр. „Буная“. Двата отряда се разделят след голям бой с полиция и жандармерия в местността „Конска поляна“ на 28 август 1943 г.<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 40</ref>
 
През есента на 1943 г. провежда акции в с. [[Душанци]] и с. [[Кръстевич]]. Зимува съвместно с чета „Бачо Киро“ от [[Партизанска бригада „Чавдар“|отряда „Чавдар“]]. Заедно извършват голяма акция на 24 март 1944 г., при която за кратко превземат гр. [[Копривщица]]. Отряда зимува в землянки под връх Богдан, в местността „Барикадите“ и местността „Фетинците“, северно от Панагюрище<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 169]</ref>.
 
През м. юли 1944 г. отрядът прераства в бригада „Георги Бенковски“, съставена от четири дружини „Райна Княгиня“, „Божко Иванов“, „Тодор Каблешков“ и „Полска“. Командир е [[Иван Врачев]], политкомисар [[Стоян Мичев]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с.174</ref> През лятото на 1944 г. провежда 15 акции в Панагюрско, Пазарджишко и Пловдивско. Успешно проваля голяма полицейска блокада в района си на лагеруване.