Имунитет: Разлика между версии

'''Имунитетът''' (от {{lang-la|immunis}} - – свободен) е устойчивост на [[организъм|организма]] срещу физичните, химичните и биологичните [[етиология|патогенетични фактори]] на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани [[хомеостаза]]та и генетичната цялост на [[организъм|организма]], независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа. [[image: IgG molecular surface.jpg|thumb|АНТИТЯЛО<br>''триизмерна белтъчна структура''|200 px]]

*генетичните особености на систематичната група - – говедата не боледуват от сап, конете не боледуват от [[шап]];

*генетичните особености на отделните индивиди - – независимо от екстремалната вирулентност и патогенност на някои [[щам]]ове патогенни [[микроорганизми]], някои индивиди не се заразяват от болестта, която покосява техните събратя;

*имунитета на майчиния организъм - – при определени условия е възможно новоразвиващият се организъм да възприеме [[антитела]] от майката (като разновидност на пасивния имунитет).

Придобитият имунитет възниква през стадия на самостоятелен живот. Той може да бъде активен или пасивен в зависимост от начина, по който се изгражда. Активният имунитет е резултат от прекарани заболявания като [[шарка]], [[скарлатина]], [[заушка]] и др. Инфекцията стимулира организма да образува специфични антитела срещу болестотворните микроорганизми или техните продукти и [[Вируси|вирусите]].

Активният имунитет е сложен адаптивно-защитен механизъм. Той възниква след среща на [[Клетки|клетките]], [[Тъкани|тъканите]] или [[Орган (анатомия)|органите]] с патогенетичните фактори на околната среда. Той бива:

Естественият* изкуствен активен имунитет – придобива възниквасе след преболедуване[[ваксинация]].

*клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни [[лимфоцит]]и);

Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат [[хомеостаза]]тахомеостазата на организма. Формите на неспецифичния имунитет са:

*клетъчен ([[макрофаги]], NK-клетки - – клас лимфоцити, наречени ''natural killers'');

*хуморален (неспецифични, "широкообхватни",„широкообхватни“ антитела);

*реологичен - – непрекъснат течен поток срещу околната среда, който отмива и отблъсква всички чужди тела и вещества по пътя си: сълзи, носни изтечения (сополи), бронхиални изтечения (храчки), пот, [[слюнка]], [[урина]], [[изпражнения]], полови секрети;

*абразивен - – непрекъснато отмиране и отлющване на повърхностния слой клетки, които обвиват и отнасят със себе си всички заобикалящи ги чужди тела и вещества; чрез този механизъм се защитават [[Кожа и кожни образувания|кожата]], стомашно-чревния тракт, [[Дихателна система|дихателната]] и [[Пикочо-полова система|пикочо-половата система]];

*температурен - – повишената температура силно влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми и понякога дори спира тяхното размножаване;

*алкално-киселинен - – резките промени на [[pH]] унищожават и подтискат голям брой микроорганизми; рН е кисело в стомаха, женските полови секрети, потта и др.; рН е алкално в слюнката, [[Черва|червата]], [[Семенна течност|семенната течност]] и др.

Клетъчният имунитет се реализира от [[фагоцитоза|фагоцитиращите]] клетки на [[имунна система|имунната система]] (макрофаги и микрофаги), Т-килърните лимфоцити и NK-клетките.

Хуморалният имунитет се реализира чрез [[антитяло|антителата]]. Те са специални белтъчни молекули, които могат да свързват [[антиген]]итеантигените. Така образуваният комплекс антиген-антитяло по правило е безвреден и бързо се извежда от организма. Антителата се образуват от активирани [[В-лимфоцитилимфоцит]]и.

* 2- – 6 часа - — антитела, засукани с коластрата;

* 1- – 30 дни - — антитела, придобити от кръвта на майката или чрез инжектиране с хиперимунен серум;

* 1- – 12 месеца - — специфичен клетъчен имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация;

* 1- – 15 години - — специфичен хуморален имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация.

Постоянен е неспецифичният имунитет. След тежко преболедуване специфичният хуморален имунитет може да се запази за повече от 15 години, да остане доживотен и дори да остави следи в [[Генетичен код|генетичния код]] на индивида.

== Вижте също ==