Автоимунитет: Разлика между версии

'''Автоимунитет''' е невъзможността на един [[организъм]] да разпознае своите собствени съставни части (чак до субмолекулни равнища) като свои, което предизвиква имунна реакция срещу неговите собствени [[клетки]] и [[тъкани]]. Всяка болест, която настъпва вследствие на анормална имунна реакция се нарича '''[[Автоимунно заболяване|автоимунна болест''']].

Погрешното схващане, че [[имунната система]] на индивида не може да разпознае собствените [[антигени]], не е ново. [[Паул Ерлих]] в началото на [[20 век]] предлага понятието '''horrorHorror autotoxicus''', при което едно „нормално“ тяло не предприема имунна реакция срещу собствените си тъкани. И така всяка автоимунна реакция е възприемана за ненормална и се предполага, че е свързана с болестно състояние. В наши дни е прието, че автоимунните реакции са жизненоважни за развитието и функицонирането на имунните системи при [[Гръбначни|гръбначните]] и играят централна роля в развитието на [[имунен толеранс]] към собствените антигени. Това се нарича „естествен автоимунитет“. Автоимунитетът не трябва да се бърка с [[алоимунитет]]а.

Те представляват реакция на [[имунна система|имунната система]] на организма срещу собствените [[молекули]], при което настъпва нарушение в структурата и функцията на засегнатите клетки, тъкани и [[Орган (анатомия)|органи]].

Към групата на автоимунните заболявания спадат различни форми на хроничния гломерулонефрит, хемолитичната [[анемия]], колагенозните болести /(засягащи [[Съединителна тъкан|съединителната тъкан/]]), [[ревматизъм]], [[ревматоиден артрит]], дерматомиозит, склеродермия, нодозен /(възлест/) полиартериит, [[болест на Крон]], [[захарен диабет тип 1]], [[целиакия]], [[лупус]] (вълчанка), [[синдром на Сьогрен]], [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|СПИН]] и други.

За лечение на автоимунните заболявания се използват ограничен брой лекарствени средства, които рядко водят до оздравяване, а най-често до лекарствена [[ремисия]] на болестта.