Имунология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x нов ред, А|АБ, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
 
'''Имунологията''' е [[биология|медико-биологична]] наука, която се занимава с изследвания на различните аспекти на [[имунна система|имунните системи]] на [[организъм|организмите]]. Конкретни задачи на имунологията са изучаването на:
* [[физиология|физиологичното]] функциониране на имунната система в състояния на добро [[здраве]] и [[болест]],;
* проблемите във функционирането ѝ при различни имунни заболявания ([[Автоимунно заболяване|автоимунни заболявания]], свръхчувствителност, имунна недостатъчност, отхвърляне на трансплантанти),;
* физическите, химическите и физиологичните характеристики на компонентите на имунната система [[ин витро]], [[ин ситу]] и [[ин виво]].
 
Много от тези компоненти у хората са фактически на [[клетка (биология)|клетъчно]] ниво и не са обвързани с конкретен [[орган (анатомия)|орган]], а циркулират или се намират в различни [[тъкан (биология)|тъкани]] из цялото тяло. Ключовите лимфоидни органи за имунната система са [[тимус]]ът и [[костен мозък|костният мозък]], а от вторично значение са лимфните тъкани в [[далак]]а, [[сливици]]те, [[аденоид]]ите, [[лимфна система|лимфните съдове и центрове]] и [[кожа]]та.
 
== Класическа имунология ==
Класическата имунология е свързана с [[медицина]]та и [[епидемиология]]та. Тя изучава взаимоотношенията между системите в тялото, [[патоген]]ите и [[имунитет (биология)|имунитета]]. Най-ранното споменаване на концепцията за имунитета датира към [[430 годинаг. пр.н.е.|430 г. пр.н.е]]. във връзка с [[чума|чумна]] [[епидемия]], върлуваща в [[Атина]]. [[Тукидид]] отбелязва, че хора, които са боледували от болестта и са се възстановили, могат да помагат на болните без да прихванат болестта повторно. Този феномен бил открит и в много други човешки общности в древността, но едва през [[19 век|19]] и [[20 век]] била развита научната теория за имунитета.
 
Централни за имунологията са изучаването на молекулярните и клетъчни компоненти, които съставляват имунната система, както и техните функции и взаимодействия. Установено е, че имунната система на [[гръбначни]]те се дели на по-примитивна вродена имунна система и придобита (адаптивна) имунна система, която от своя страна съдържа системи от хуморални и клетъчни компоненти.
 
Хуморалният отговор се определя като взаимодействието между [[антитяло|антитела]] и [[антиген]]и. Антителата са специфични [[белтък|бълтъци]], отделяни от определен клас имунни клетки, наречени [[БВ-лимфоцит]]и, а антигени се наричат всички стимули, които предизвикват производството на антитела (''antigen - – '''anti'''body '''gen'''erator''). Цялата имунология се основава на разбиранията за свойствата на тези два обекта. Въпреки това, също толкова важен е и клетъчният отговор, с който не само се убиват заразените клетки, но е и критично важен за контролирането на хуморалния отговор. Накратко, двете системи от хуморални и клетъчни компоненти са силно взаимозависими.
 
== Клинична имунология ==
Line 17 ⟶ 19:
Болестите, причинени от нарушения на имунната система спадат в две големи категории:
* [[имунодефицитно заболяване|имунодефицитни заболявания]], при които части от имунната система не успяват да произведат адекватен отговор<!-- (examples include chronic granulomatous disease) -->, и
* [[автоимунно заболяване|автоимунни заболявания]], при които имунната система на индивида атакува собственото му тяло (примерите включват <!-- systemic lupus erythematosus, --> [[ревматоиден артрит]], [[хроничен лимфоцитен тиреоидит на Хашимото]] и [[миастения гравис]]).
 
Други имунни нарушения включват различни степени на свръхчувствителност, при които системата реагира неправилно или твърде бурно на иначе безвредни съединения (примери са [[астма]]та и [[алергия|алергиите]]).
 
Най-известната болест, която поразява самата имунна система е [[синдром на придобитата имунна недостатъчност|синдромът на придобитата имунна недостатъчност]], причинен от вируса [[HIV]]. СПИН е имунодефицитно заболяване, характеризиращо се с липсата на CD4 + [[Т-клетка|Т-клетки]] („помощници“) и [[макрофаг]]и, които HIV-вирусът поразява.
 
От интерес за клиничните имунолози са и изследванията за предотвратяване на реакцията по [[отхвърляне на трансплантант|отхвърляне на присадени тъкани и органи]], при която имунната система на тялото опитва да унищожи [[трансплантация|присадените]] [[алографт]]и или [[ксенографт]]и като чужди тела.
Line 28 ⟶ 31:
 
Еволюционното усложняване на имунната система може да се види в разликата между простата [[фагоцит]]на защита на [[протисти|едноклетъчните организми]] през циркулиращите антимикробни пептиди у [[насекоми]]те до наличието на лимфоидни органи у гръбначните. Всеки съществуващ днес организъм притежава имунна система, която е напълно способна да го защитава от повечето познати му заплахи; организмите, които не са успели да адаптират имунните си системи към заплахите от външния свят, са загинали. Макар и да не притежават истински адаптивен имунитет, насекомите и други [[членестоноги]] демонстрират високо развити вродени имунни системи и благодарение на [[хитин]]овите си обвивки са допълнително защитени от външни наранявания и излагане на патогени.
 
 
{{превод от|en|Immunology|218039411}}