1973 Голяма награда на Канада: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
'''1973 Голяма награда на Канада''' е 7-то за [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] и четиринадесети кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (1973)|сезон 1973]] във [[Формула 1]], провежда се на [[23 септември]] [[1973]] година на пистата [[Моспорт]], [[Боуманвил]] в [[Канада]].
==Репортаж==
[[БРМ]] изненадващо понижи [[Клей Регацони]] до тестов пилот като на неговото място бе нает завърналия се [[Питър Гетин]]. Причината за това се крие най-вече върху слабата форма на швейцареца, но някои твърдят че това е вид наказание към Регацони, който от следващия сезон се завръща във [[Скудерия Ферари|Ферари]]. Скудерията останаха само с [[Артуро Мерцарио]], но [[Макларън]] и [[Тирел]] решиха да участват с трима пилоти. [[Джоди Шектър]] се завърна, след [[1973 Голяма награда на Великобритания|ГП на Великобритания]] за отбора, ръководен от [[Теди Мейър]] като бе записан със номер 0 на неговия болид. [[Кен Тирел]] повика [[Крис Еймън]], чийто отбор [[Текно (Ф1)|Текно]] затвори врати, след състезанието в [[1973 Голяма награда на Италия|Монца]] в опит да помогне на тима в битката при конструкторите срещу Лотус. Вече коронясаният шампион във [[Формула 2]], [[Жан-Пиер Жарие]] се върна в колоната за [[Марч]], докато бившия пилот на [[Брабам]] и [[Съртис]], [[Тим Шенкен]] зае второто пилотско място в [[Франк Уилямс Рейсинг Карс|Исо Марлборо]].
===Квалификация===
Мъгла и студено време в събота, означаваше че повечето от времената постигнати в петък бяха решаващи като [[Рони Петерсон]] отново зае пола с повече от секунда зад [[Питър Ревсън]]. Отсъствието на Шектър от Формула 1, не повлия много на скоростта и южноафриканеца постигна трето време пред Карлос Ройтеман, [[Емерсон Фитипалди]], [[Франсоа Север]], [[Дени Хълм]], [[Ники Лауда]], [[Джеки Стюарт]] и [[Уилсън Фитипалди]]. В първото си състезание за [[Тирел]], Еймън завърши 11-ти, докато Гетин остана 25-ти пред последния [[Рики фон Опел]] с [[Инсайн]].
===Състезание===
Мрачното време остана и за неделя, но за щастие на всички състезатели, мениджъри и механици мъглата се вдигна. Последвалия го силен дъжд принуди пилотите да направят три инсталационни обиколки, преди да формират решетката. Стартът бе отменен за половин час, докато всички с изключение на [[Жан-Пиер Белтоаз]] (който реши да кара с интермедийни гуми) смениха с гуми за екстремно мокър асфалт. Когато болидите потеглиха за старта, Петерсон поведе колоната пред Шектър, Лауда, Емерсон Фитипалди, Стюарт, Ройтеман, Ревсън, Север, [[Джаки Оливър]] (от 14-та позиция) Уилсън Фитипалди, [[Джеймс Хънт]] и [[Карлос Паче]].
В третата обиколка Лауда изпревари Шектър, а после и Петерсон за да поведе като австриеца направи преднина от осем секунди от шведа. Шектър междувременно успя да застигне Петерсон, докато Фитипалди и Стюарт се бореха за четвърта позиция, преди да бъдат застигнати от Паче и Оливър. Няколко пилоти загубиха контрол върху болидите си, но единственото отпадане в тази начална фаза бе тази на Гетин, чийто горивен маркуч се откачи, след пет обиколки. Както винаги Хълм не бе доволен от условията, още повече че спука гума, докато Мерцарио удари предната част на болида си и трябваше да продължи без предно крило, след като от бокса на тима нямаха резервни крила.
Паче успя да се справи със Стюарт в 11-та обиколка, преди шотландеца да се завърти, което го прати след Шенкен. Следващият сериозен инцидент дойде в 17-та обиколка, след като Петерсон загуби контрол, удряйки бордюра и после бариерата. Шведа продължи няколко метра по-късно, преди да осъзнае че задното му окачване е повредено от удара. Това прати Фитипалди на втора позиция пред Оливър (чийто Шадоу се движеше добре на мокро трасе), който се справи с Паче и Шектър по същото време, когато Петерсон бе въвлечен в свой инцидент.
Сухи линии се появиха на трасето, от което гумите Файърстоун започнаха да се разпадат. Това прати Паче в бокса в 18-та обиколка за смяна със сухи гуми, следван от Лауда обиколка по-късно. Механиците на австриеца вместо да сменят със сухи, сложиха интермедии и [[БРМ]]-а продължи на осма позиция. Така Фитипалди стана новия лидер пред Оливър, който с малко намаляваше преднината на бразилеца. След англичанина се намира Север, Шектър, Стюарт, [[Хоудън Гънли]], Ройтеман, Лауда, Ревсън и Еймън (като последните двама се върнаха с обиколка напред, след спирането на Лауда). Всички останали спряха в бокса моментално като последни бяха Фитипалди и Стюарт в 32-та обиколка, чийто стопове бяха по-бавни от стопа на Оливър, който спряха обиколка по-рано. Докато това се случваше Бютлър отпадна с повреден двигател
Това обаче принуди объркване във времената на пилотите, след всяка изминала обиколка, от което всички с изключение на пилотите се чудят кой води състезанието. Докато това се случваше, Шектър и Север се удариха право в мантинелите, от което французина излезе от болида и право към Макларън-а, за да се разправи с южноафриканеца, преди да бъде издърпан от маршалите. Север след това усети, че кракът му леко пострада от инцидента, вероятно от адреналина който имаше преди малко. Въпреки това организаторите решиха да изпратят две линейки и влекачи за да отстранят болидите от трасето. В съответствие със правилата които бяха направени след трагедията по време на [[1973 Голяма награда на Нидерландия|ГП на Нидерландия]], колата за сигурност бе изпратена на трасето, за да намали скоростта на пилотите и да ги събере зад себе си. Самата кола за сигурност - Порше 914, бе управляван от канадския пилот [[Епи Вицес]].
Единственият проблем обаче бе, че никой не иска да се съгласи кой води. Една незначителна част от мнозинството мислят, че Оливър е лидера, след като той спря от втора позиция и имаше по-малко проблеми от тези на Фитипалди. Други твърдят, че лидер е Фитипалди, трети са за Лауда. Въпреки това обаче, Гънли направи добро състезание, за да се придвижи в топ 10. Самият [[Франк Уилямс]] не знаеше, че неговия пилот води в състезанието, но според това което казват организаторите това се оказа вярно. Голяма част пилотите трябваше да направят допълнително обиколка, за да се наредят зад Гънли като Ревсън и Белтоаз се възползваха от това да сменят гумите си.
След 10 обиколки в които маршалите най-после изкараха болида на Север извън пистата, '''сейфти-кара''' излезе от трасето и състезанието продължи с Гънли начело. Самият новозеландец не знаеше дали води или не, но успя да даде всичко от себе си, за да не даде шанс на останалите да го изпреварят, отговаряйки срещу пилоти като Фитипалди и Стюарт със обиколки, три секунди по-добри от постигнатите времена в квалификациите. Зад него се намираше Оливър, макар че в реалността той е пред Гънли в класирането. Все пак англичанина изпревари Исо-Марлборо, следван от Фитипалди който също успя да изпревари Гънли, преди да започне да атакува Шадоу-а. Бразилецът бе подпомогнат от факта, че Оливър имаше проблеми с дроселите. Междувременно Лауда отпадна от надпреварата със счупена скоростна кутия.
Десет обиколки преди финала Фитипалди притискаше Оливър, докато пит бордовете показват че Ревсън е трети пред Белтоаз, Стюарт и Гънли. Шест обиколки по-късно бразилецът се залепи зад Шадоу-а, преди да настигнат БРМ-а на Белтоаз, който също не знаеше дали е пред тях или не. Две обиколки до края Фитипалди успя да мине пред Шадоу-а с малко търпение, преди да изпреварят БРМ-а. Докато двамата пилоти приближаваха старт-финалната права за последен път, Колин Чапман както винаги хвърли шапката си във въздуха, за да поздрави бразилеца с брилятното си каране, но всъщност карирания флаг не бе развят. Вместо това той бе развят за Ревсън и Гънли, преди маршалите да определят че е за Макларън-а.
Следва объркване от всичко това. На Ревсън му бе връчена победата, и така церемонията трябваше да се проведе по план. Други обаче, включително и Чапман твърдят че Фитипалди е победителя. Това доведе до сбирка между маршалите и мениджърите на отборите за три-часова среща, от която те реконструираха състезанието отначало с времената направени от пилотите във всяка обиколка. Окончателното решение бе че Белтоаз поведе в състезанието, след като всички останали спряха за смяна на гуми, преди французина да го стори. След това Оливър пое лидерството при влизане на колата за сигурност в 45-та обиколка с Ревсън на втора позиция пред Белтоаз. Американецът в 46-та обиколка изпревари Оливър както и Белтоаз, преди англичанина и Фитипалди да спорят битката за третото място.
Така Ревсън бе определен като победител за втори път в своята кариера (което ще се окаже последна, преди да загуби живота си пет месеца по-късно) пред Фитипалди и Оливър. Белтоаз бе последния пилот преполовил пълната дистанция с четвърта позиция пред Стюарт и Гънли като повечето смятат, че той заслужава да бъде аплодиран за усилията които положи. Хънт, Ройтеман, Майк Хейлууд, Еймън, Уилсън Фитипалди, [[Ролф Щомелен]], Хълм, Шенкен, Мерцарио, [[Греъм Хил]] и [[Джордж Фолмър]] бяха останалите финиширали, докато Паче отпадна осем обиколки до финиша, след като главината на колелото се откачи, а Жарие и фон Опел бяха доста обиколки назад, за да бъдат класиран. Едно нещо бе в главата на всички, и то е за забравят всичко в това състезание и да пристигнат в [[Уоткинс Глен]] за последното състезание за сезона.
{{Br}}
==Класиране==
Line 300 ⟶ 329:
| {{flagicon|САЩ}} [[Питър Ревсън]]
| align="right"| 36
|-
| 6
| {{flagicon|Нова Зеландия}} [[Дени Хълм]]
| align="right"| 23
|-
| 7
| {{flagicon|Белгия}} [[Джаки Икс]]
| align="right"| 12
|-
| 8
| {{flagicon|Аржентина}} [[Карлос Ройтеман]]
| align="right"| 12
|}
{{col-2}}
Line 329 ⟶ 370:
| {{flagicon|Италия}} [[Скудерия Ферари|Ферари]]
| align="right"| 12
|-
| 6
| {{flagicon|UK}} [[БРМ]]
| align="right"| 12
|-
| 7
| {{flagicon|USA}} [[Шадоу]]-[[Форд]]
| align="right"| 9
|-
| 8
| {{flagicon|UK}} [[Марч]]-[[Форд]]
| align="right"| 8
|}
{{col-end}}
| |||